МЕЖДУНАРОДЕН НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКИ АЛМАНАХ ПО АРТ-ТЕРАПИЯ. ISSN 2683-0159

ТОМ 3, 2021

София, Източноевропейска асоциация по арт-терапия
Москва, Лаборатория по Арт-терапия 
периодичен електронен научен алманах на Източноевропейската асоциация по арт-терапия
посветен на изследването на въпроси на тео­рията и прак­тиката на психо­логията на изкуството и арт-терапията
предназначен за специ­алисти в областта на фило­софията, изкуството, психо­логията и педагогиката

ИЗКУСТВО
В ПСИХОЛОГИЯТА

София, Източноевропейска
асоциация по арт-терапия

Москва, Лаборатория по Арт-терапия
МЕЖДУНАРОДЕН НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКИ АЛМАНАХ ПО АРТ-ТЕРАПИЯ. ISSN 2683-0159
периодичен електронен научен алманах на Източноевропейската асоциация по арт-терапия
посветен на изследването
на тео­рията и прак­тиката
на психо­логията на изкуството и арт-терапията
посветен на изследването на тео­рията и прак­тиката на психо­логията на изкуството и арт-терапията
предназначен за специ­алисти в областта на фило­софията, изкуството, психо­логията и педагогиката
предназначен за специ­алисти в об­ластта на фило­софията, изкуството, психо­логията и педагогиката

ИЗКУСТВО
В ПСИХОЛОГИЯТА

ИЗКУСТВО
В ПСИХОЛОГИЯТА

ТОМ 3, 2021

Уважаеми читатели!
Третият брой на Алманаха „Изкуство в психологията“ е посветен изцяло на резултатите от аналитичните и емпирични изследвания в рамките на международния научно-философски проект „Онтология на саморегулацията. Изкуството като средство за преодоляване на пандемията“.

Специалисти в областта на онтологията, феноменологията, херменевтиката, философията и психологията на изкуството, арттерапията и психотерапията от България и Русия в продължение на половин година осъществяваха съвместно проучване на въздействието на изкуството (образа) върху психичното състояние на индивида, намиращ се в ситуация на перманентен психологичен стрес.

В аналитичното изследване и в продължителния експеримент участие взеха представители на различни академични школи по философия, наука и изкуство: доц. д-р Валери Личев, гл. ас. д-р Николина Делева, гл. ас. д-р Лилия Сазонова, гл. ас. д-р Мина Спасова, гл. ас. д-р Снежанка Стоянова, проф., д.изк., Петер Цанев, гл. ас. д-р Маргарита Божилова, проф., д.пс.н. Евгени Черни, проф., д.м.н. Виктор Самохвалов, проф., д.пс.н. Александър Андреев, Юлия Андреева и авторът на тази статия.

Целта на изследването е намирането и реализацията на такива модели и форми на работа с обектите на изкуството, които, от една страна, биха позволили да се изразяват чувства и мисли, предаващи деструктивното преживяване на състоянието на изгубеност и страх, а, от друга страна, благодарение на творчеството да разкриват в себе си нови креативни възможности и по този начин да премахват тревогата и психичното напрежение, обусловени от неопределеността на развитието на процеса.

Ние сме убедени в това, че осъзнаващата себе си личност, ориентирана към търсенето и намирането на хуманистични смисли, е способна не само да премине през трудни житейски обстоятелства, но и, би могла, да придобие в ситуации на привидна безизходица, ново знание за себе си и света, да стане по-съвършена и жизнеустойчива.

И в това отношение може да ѝ помогне изкуството, чиято природа остава скрита за рационалното мислене, но което посредством «проникновението“ на образите в съзнаваното и несъзнаваното е способно да измени възприятието за агресивната ситуация, да пробуди мотивация към постигане на същността на този феномен, който се явяваме за самите себе си.

Тоест ние самите, като отражение на нашите смисли и чувства, сме за самите себе си предмет на изследване. Раждащите се в нас образи като проекции на собственото ни несъзнавано и Нещо, което остава за нас неясно, но интуитивно разпознаваемо, стават обекти на нашия анализ и действие.

И така, познавайки същността на образа, ние все по-дълбоко проникваме в съдържанието на своето несъзнавано и това Нещо, което е невъзможно да се определи с езика на рационалната логика. В това ние виждаме не толкова средство за освобождаване от негативните чувства, чието откриване всеки човек превръща в увлекателна игра на въображението, колкото цел за разширяване на полето на неговото съзнание и самопознание.

Въз основа на резултатите от първия етап на изследването, доказващ ефективността на оздравителното въздействие на художествения образ върху цялостното състояние на човека, беше взето решение за създаване на международна научно-практическа лаборатория „Психологическото здраве на човека в условия на перманентна неопределеност“, където в рамките на методологическите подходи ще бъде продължено изследването на тази проблематика.

Д.ф.н., к.пс.н., проф. В.Н. Никитин

Уважаеми читатели!
Третият брой на Алманаха „Изкуство в психологията“ е посветен изцяло на резултатите от аналитичните и емпирични изследвания в рамките на международния научно-философски проект „Онтология на саморегулацията. Изкуството като средство за преодоляване на пандемията“.

Специалисти в областта на онтологията, феноменологията, херменевтиката, философията и психологията на изкуството, арттерапията и психотерапията от България и Русия в продължение на половин година осъществяваха съвместно проучване на въздействието на изкуството (образа) върху психичното състояние на индивида, намиращ се в ситуация на перманентен психологичен стрес.

В аналитичното изследване и в продължителния експеримент участие взеха представители на различни академични школи по философия, наука и изкуство: доц. д-р Валери Личев, гл. ас. д-р Николина Делева, гл. ас. д-р Лилия Сазонова, гл. ас. д-р Мина Спасова, гл. ас. д-р Снежанка Стоянова, проф., д.изк., Петер Цанев, гл. ас. д-р Маргарита Божилова, проф., д.пс.н. Евгени Черни, проф., д.м.н. Виктор Самохвалов, проф., д.пс.н. Александър Андреев, Юлия Андреева и авторът на тази статия.

Целта на изследването е намирането и реализацията на такива модели и форми на работа с обектите на изкуството, които, от една страна, биха позволили да се изразяват чувства и мисли, предаващи деструктивното преживяване на състоянието на изгубеност и страх, а, от друга страна, благодарение на творчеството да разкриват в себе си нови креативни възможности и по този начин да премахват тревогата и психичното напрежение, обусловени от неопределеността на развитието на процеса.

Ние сме убедени в това, че осъзнаващата себе си личност, ориентирана към търсенето и намирането на хуманистични смисли, е способна не само да премине през трудни житейски обстоятелства, но и, би могла, да придобие в ситуации на привидна безизходица, ново знание за себе си и света, да стане по-съвършена и жизнеустойчива.

И в това отношение може да ѝ помогне изкуството, чиято природа остава скрита за рационалното мислене, но което посредством «проникновението“ на образите в съзнаваното и несъзнаваното е способно да измени възприятието за агресивната ситуация, да пробуди мотивация към постигане на същността на този феномен, който се явяваме за самите себе си.

Тоест ние самите, като отражение на нашите смисли и чувства, сме за самите себе си предмет на изследване. Раждащите се в нас образи като проекции на собственото ни несъзнавано и Нещо, което остава за нас неясно, но интуитивно разпознаваемо, стават обекти на нашия анализ и действие. И така, познавайки същността на образа, ние все по-дълбоко проникваме в съдържанието на своето несъзнавано и това Нещо, което е невъзможно да се определи с езика на рационалната логика. В това ние виждаме не толкова средство за освобождаване от негативните чувства, чието откриване всеки човек превръща в увлекателна игра на въображението, колкото цел за разширяване на полето на неговото съзнание и самопознание.

Въз основа на резултатите от първия етап на изследването, доказващ ефективността на оздравителното въздействие на художествения образ върху цялостното състояние на човека, беше взето решение за създаване на международна научно-практическа лаборатория „Психологическото здраве на човека в условия на перманентна неопределеност“, където в рамките на методологическите подходи ще бъде продължено изследването на тази проблематика.

Д.ф.н., к.пс.н., проф. В.Н. Никитин

ФИЛОСОФИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА АРТ-ТЕРАПИЯТА
Владимир Никитин.
Боговете в нас: отношение на съзнанието към тялото
Статията е посветена на анализа на резултатите от емпиричното изследване на въздействието на образите върху състоянието на мозъка на реципиенти, преминали продължителен курс на обучение по арттерапевтични и трансперсонални методи за регулация на стресови състояния.
От позицията на идиографизма се разглеждат показателите на енцефалограмите, зафиксирани в състояние на транс, и съдържанието на проективните рисунки. Интерпретацията на техните значения позволява да се говори за връзката на съзнанието с тялото.
Авторът подчертава мисълта за това, че психическото и физическото съставляват единно поле на личността, не сводимо само до оценката на психофизическите признаци. В заключението на статията се прави извод за това, че определението на отношението на съзнанието към тялото не може да бъде достижимо без изследване както на обективни, така и на метафизични форми на проявление на индивидуалността.
Валери Личев.
Пандемия, изкуство и онтология на човешкото битие
Статията разглежда езиковите аспекти на човешкото битие и тяхната трансформация или деградация в условията на принудителна социална изолация. Творчеството е вариант за стравяне с проблемите на самотата и като такова то може да замести липсата на междуличностни контакти. Това обаче не би било възможно, ако в основата му не лежаха езикови структури, които често пъти се игнорират или пренебрегват от изследователите.
Виктор Самохвалов.
Депривационният стрес като фактор за стимулация на творческия процес
Физическата и психическата изолация се явяват в еволюцията универсални фактори за стимулация на въображението и творческия процес. За това свидетелстват факти от биологията на поведението, клиниките и творчеството в социалните мрежи през периода на пандемията.
СЪВРЕМЕННИ ТЕХНИКИ И МОДЕЛИ НА АРТ-ТЕРАПИЯТА
Александър Андреев, Юлия Андреева.
Формата разкрива същността
Спонтанна оздравителна саморегулация на основата на телесната и гещалт терапия

В статията се разглежда процеса на творческото себеизразяване при работа с глина и тяло. Демонстрира се връзката между творческото себеизследване на основа на телесно ориентираната и арт-гещалт терапия, и развитие на здравето.
Снежанка М. Стоянова.
Пандемията – в търсене на вътрешна опора
чрез метода на художественото творчество и развитието на социално чувство

С настоящата статия се проучва методът на художественото творчество като арттерапевтичен подход за изграждане на вътрешна опора и развитие на социално чувство в отстояването на себе си в условия на пандемия и житейска криза.
Маргарита Божилова-Андонова.
Трите “В” – въображение, воля и вдъхновение
в обучението на актьора от театъра на движението по време на пандемия

Театърът на движението е невербално пространство, където актьорското тяло създава теат-рален свят посредством фазите на своето движение, които се запечатват в съзнанието на публиката чрез рационално създадените пози, жестове и знаци. Волята, Въображението и Вдъхновението са основни конструкти в творческия процес на актьора.
В творчеството и в живота бавно, но упорито заема и утвърждава своето място един друг компонент, който си е извоювал ролята на неизменен антагонист, и все повече става неразривна част от човешкото съществуване – стресът. Стресът се появява като фактор, кой-то би могъл да мотивира или да демотивира работния и творческия процес, а продължител-ното му и постоянно фоново присъствие може да доведе до психични разстройства и невро-зи.
Тази заплаха е особено актуална в пандемичната обстановката и в съпътства-щата я принудителна изолация.
Николина Делева.
Storytelling като терапевтичен метод по време на пандемия
Предмет на статията са практиките на storytelling, които възникват организирано и спонтанно по време на пандемията от COVID‑19 в дигиталното пространство. Изследва се техният потенциал като терапия, средство за саморегулация и справяне със ситуациите на уязвимост, загуба, страх, самота, депресия, изолация.
Лилия Сазонова.
Творчество по време на пандемия
Настоящото изследване се концентрира върху начина, по който карантината стимулира необходимостта от творческо изразяване при обикновения човек. То цели да разгледа доколко и по какъв начин творческите дейности могат да помогнат за преодоляването на различните неблагоприятни последствия от COVID‑19 като изолация, безпокойство, страх, депресия, усещане за загуба и др. при възрастни и деца. В методологическо отношение се използват дълбочинни интервюта, като респондентите са членове на две социални групи, които живеят съответно в София и Атина.
Мина Спасова.
Пандемията като гранична ситуация
Въпросите, с които се налага да живеем и творим

В ситуация на пандемия човекът се оказа изправен пред редица нови изпитания, в които се налага преосмисляне на важни житейски въпроси. Творческият акт разглеждам като отдаване на любов, претворяване, в което влагаме страховете си, тревогите си, радостите си, за да ги отдалечим от себе си, да ги погледнем отстрани, от нова перспектива.

Редакция

Главни редактори:
проф. Петър Цанев (България),
проф. Владимир Никитин (Русия).

Научна редакция:
проф. Виктор Самохвалов (Чехия),
проф. Нели Бояджиева (България),
проф. Людмила Лебедева (Русия),
проф. Елена Сорокоумова (Русия),
проф. Наталия Матвеева (Русия),
д-р Снежанка Стоянова (България),
д-р Юлиана Будаи (Унгария),
д-р Эдит Балог (Унгария).

Редактори:
Наталья Никитина (Русия),
Юлия Костина (Русия).

Преводачи:
Снежанка Стоянова (България),
Наталья Никитина (Русия).

E-mail: art-in-psy@art-in-psychology.com
Алманахът е създаден от Източноевропейската асоциация по арт-терапия / East European Arts Therapy Association (България, София) и се публикува от „Лаборатория за Арт-терапия“. Издава се на руски, български и английски език.

Регистриран на 04.11.2019 г. от Националния ISSN център
в България / Българска Национална агенция за ISSN.
Регистрационен номер: ISSN 2683-0159.
Издава се от ноември 2019 г.
Публикува се веднъж в полугодие.

Сайт East European Arts Therapy Association (ЕЕАТА): eeata.net


Публикуването на части от материала, не превишаващи по обем 25% от изходната статия, се допуска със задължителното посочване на автора и хипервръзка към адреса на пълния текст на уебсайта art-in-psychology.com.

© East European Arts Therapy Association, 2021
© Лаборатория Арт-терапии, 2021
Наверх