Уважаеми читатели!
Третият брой на Алманаха „Изкуство в психологията“ е посветен изцяло на резултатите от аналитичните и емпирични изследвания в рамките на международния научно-философски проект „Онтология на саморегулацията. Изкуството като средство за преодоляване на пандемията“.

Специалисти в областта на онтологията, феноменологията, херменевтиката, философията и психологията на изкуството, арттерапията и психотерапията от България и Русия в продължение на половин година осъществяваха съвместно проучване на въздействието на изкуството (образа) върху психичното състояние на индивида, намиращ се в ситуация на перманентен психологичен стрес.

В аналитичното изследване и в продължителния експеримент участие взеха представители на различни академични школи по философия, наука и изкуство: доц. д-р Валери Личев, гл. ас. д-р Николина Делева, гл. ас. д-р Лилия Сазонова, гл. ас. д-р Мина Спасова, гл. ас. д-р Снежанка Стоянова, проф., д.изк., Петер Цанев, гл. ас. д-р Маргарита Божилова, проф., д.пс.н. Евгени Черни, проф., д.м.н. Виктор Самохвалов, проф., д.пс.н. Александър Андреев, Юлия Андреева и авторът на тази статия.

Целта на изследването е намирането и реализацията на такива модели и форми на работа с обектите на изкуството, които, от една страна, биха позволили да се изразяват чувства и мисли, предаващи деструктивното преживяване на състоянието на изгубеност и страх, а, от друга страна, благодарение на творчеството да разкриват в себе си нови креативни възможности и по този начин да премахват тревогата и психичното напрежение, обусловени от неопределеността на развитието на процеса.

Ние сме убедени в това, че осъзнаващата себе си личност, ориентирана към търсенето и намирането на хуманистични смисли, е способна не само да премине през трудни житейски обстоятелства, но и, би могла, да придобие в ситуации на привидна безизходица, ново знание за себе си и света, да стане по-съвършена и жизнеустойчива.

И в това отношение може да ѝ помогне изкуството, чиято природа остава скрита за рационалното мислене, но което посредством «проникновението“ на образите в съзнаваното и несъзнаваното е способно да измени възприятието за агресивната ситуация, да пробуди мотивация към постигане на същността на този феномен, който се явяваме за самите себе си.

Тоест ние самите, като отражение на нашите смисли и чувства, сме за самите себе си предмет на изследване. Раждащите се в нас образи като проекции на собственото ни несъзнавано и Нещо, което остава за нас неясно, но интуитивно разпознаваемо, стават обекти на нашия анализ и действие. И така, познавайки същността на образа, ние все по-дълбоко проникваме в съдържанието на своето несъзнавано и това Нещо, което е невъзможно да се определи с езика на рационалната логика. В това ние виждаме не толкова средство за освобождаване от негативните чувства, чието откриване всеки човек превръща в увлекателна игра на въображението, колкото цел за разширяване на полето на неговото съзнание и самопознание.

Въз основа на резултатите от първия етап на изследването, доказващ ефективността на оздравителното въздействие на художествения образ върху цялостното състояние на човека, беше взето решение за създаване на международна научно-практическа лаборатория „Психологическото здраве на човека в условия на перманентна неопределеност“, където в рамките на методологическите подходи ще бъде продължено изследването на тази проблематика.

Д.ф.н., к.пс.н., проф. В.Н. Никитин