ТВОРЧЕСТВО

по време на пандемия
28.08.2021

Настоящото изследване се концентрира върху начина, по който карантината стимулира необходимостта от творческо изразяване при обикновения човек. То цели да разгледа доколко и по какъв начин творческите дейности могат да помогнат за преодоляването на различните неблагоприятни последствия от COVID‑19 като изолация, безпокойство, страх, депресия, усещане за загуба и др. при възрастни и деца. В методологическо отношение се използват дълбочинни интервюта, като респондентите са членове на две социални групи, които живеят съответно в София и Атина.

психолог, арт-терапевт
Въведение

Актуалната и към момента пандемия промени по безпрецедентен начин живота ни, съдържанието на изкуството, а също и начините по които се прави то – създадоха се или придобиха по-голямо значение нови форми на представяне на изкуството – онлайн театър и кино, виртуални изложби и т. н. От визуалните рефлексии на Банкси върху COVID‑19 на световно ниво (творбите „Медицинска сестра супергерой“, „Апчиху“ и т. н.) през създаването на виртуални арт платформи в помощ на хората на изкуството национално ниво [1], до отношението към творческия акт на отделния индивид, промените, наложени от COVID‑19, провокират търсенето на нови форми, значение и връзка с изкуството и творчеството въобще.

В настоящото изследване ще огранича изследвателския си интерес върху творчеството като средство за справяне с негативните последствия от пандемията, като фокусът ще бъде най-вече върху начина, по който пандемията стимулира творчеството в обикновения човек. Изследването е част от тригодишен международен изследователски проект, който все още е в начална фаза. Затова и тук ще представя една моментна снимка на работата си, материалът все още е в суров вариант и тепърва ще се разширява, задълбочава и вкаран в определена концептуална рамка.

В методологическо отношение в изследването се използва методът на дълбочинното интервю. В периода март – април са проведени 12 полуструктурирани интервюта със средна продължителност от 50 минути. Респондентите са членове на две групи в социалната мрежа „Фейсбук“ и са родители на деца от две и половина до 13-годишна възраст. Основните тематични ядра, които се дискутират по време на дълбочинните интервюта, включват въпросите за творчеството, дома, здравето, болестта, живота, смъртта, тялото, отговорността, границите ни с Другите, времето и др.

Първоначалната ми идея за изследването дойде от една социална група във Фейсбук, свързана с творчески занимания, в която членувах от времето преди пандемията. По време на локдауна март – май миналата година забелязах много силна активност в групата, като авторите на публикации в нея директно реферираха невъзможността си да излезнат от вкъщи като причина за по-засиления си интерес към творчески дейности от типа „Направи си сам“. Пак в началото на националното затваряне 2020 г. бяха създадени нови социални групи, отговарящи на нуждите на хората от споделяне, свързване и творческо себеизразяване в извънредната ситуация.

Подобна активност породи интереса ми да изследвам творчеството като ресурс за справяне с ограниченията, тревожността и др. негативни последствия от пандемията сред членове на групи в социалната мрежа „Фейсбук“.

В настоящото изследване се адресират респонденти предимно от две подобни групи в социалните мрежи. Първата група – „Nomediakids“ се създава през 2019 г. година, като една година по-късно след обявяването на първото национално затваряне в България се засилва популярността й и активността в нея. Последното може да се обясни с опитите на част от българските родители да предложат смислени и развиващи занимания на децата си, докато прекарват повече време у дома, което кореспондира на обявената от администраторите на Nomediakids цел: споделяне на игри, занимания и всякакви идеи за деца, в които няма включени технологии. Показателно за ролята на тази група и творческите занимания като цяло в периода на карантина у нас е фактът, че значителна част от респондентите се присъединяват към групата именно във връзка с пандемията, като според някои това е и причината за създаването на групата: „Доколкото знам групата е направена във връзка с пандемията. Идеята е да има някакви занимания с децата, които да са далече от екраните, таблетите и затова се създава тая група. Аз така си мисля, че е създадена покрай пандемията – мисля, че някой така беше споделил в една от групите.“ [2]. Към май месец 2021 г. групата има 39 800 члена.

Тъй като имам наблюдения над някои групи, чиито членове живеят на територията на Гърция, сметнах, че би представлявало интерес да се интервюират представители на донякъде сходни по своя профил социални групи в двете съседни държави. За целта поканих респонденти и от социалната група „Foreign mothers and mothers-to-be living in Athens“ (Настоящи и бъдещи майки-чужденки, живеещи в Атина – за кратко по-надолу в текста ще се реферира като „Майките – чужденки“), в която членуват предимно чуждестранни, но и гръцки или такива от смесени бракове майки, пребиваващи в гръцката столица. Групата е създадена 2009 г. с цел споделяне на опит, идеи, препоръки, съвместни игри между деца и създаване на познанства между майките им. Към май 2021 г. има 4, 400 члена. Макар това да не е основният й фокус, в групата се дискутират и въпроси, свързани с креативността. Майките споменават, че тя е източник за тях и на идеи за творчество с децата, както и предложения за креативни места за деца, а по време на пандемията и за иновативни начини за забавление на децата [3].

По време на дълбочинните интервюта започнаха да се открояват определени повтарящи се теми, проблеми, мотиви при групи от респонденти. Част от тези общи тенденции съм обособила по-долу като отделни параграфи.

Творчеството трансформира преживвяването на криза

Безпорно органиченията, породени от националните затваряния, както и страхът и загубата на мнозина, причинени от COVID‑19, определят единодушната негативна нагласа на интервюираните хора към извънредната ситуация. В същото време голяма част от респондентите споделиха, че са започнали да се изразяват креативно в резултат на някаква лична криза или настоящата пандемия. Други интервюирани заявиха, че са възобновили регулярните си творчески дейности, които не са практикували от дълги години, вследствие на принудителните национални затваряния и радикалната промяна, произтекла от това. За друга група респонденти пандемията не е била катализатор за започване на творчески активности, защото те са били част от живота на респондента и преди нея, но въпреки това те отчитат, че затварянето е провокирало по-силната им нужда от време за творчество, често пъти на ежедневна база.

Най-отчетливо си проличава фундаменталната роля, която артистичните изяви могат да играят при преодоляването на негативните последствия от пандемията при респондентите, които споделят, че творчеството ги е спасило в момент на екзистенциална криза. Майка на 5-годишно дете си спомня, че не се е занимавала с изкуство допреди преди 10 години, когато започва да прави бижута: „…в момент на криза точно след една трудна раздяла, за да не ми минават тежки мисли. Тогава бях и без работа, без приятели, в чужбина и се чудех просто с какво да се захванa. Много ми помогна. Започнах като хоби, а сега се превърна във втори доход. Приятелят ми, тогавашния, тогава се залови да прави татуировки и в момента е добър татуст. Така че и на него му се отрази позитивно.“ [4].

Артистичните изяви на друга респондентка, този път живееща в Гърция, се оказват преломен момент за справянето й с първия локдаун, когато тя се намира все още в Лондон и губи работата си. Усещайки колко много близки нейни хора се чувстват потиснати и обезверени от неизвестността и непредвидимостта на отприщилата се пандемия, тя решава да направи своя артистичен дебют и да сподели в онлайн пространството с близки и непознати своята най-голяма страст в живота – танца: „В миналото, преди пандемията се е случвало да публикувам свой аудиозапис или снимка в социалните мрежи. Но никога до тогава не съм имала толкова дълбока нужда от творческо себеизразяване и споделяне. Този танц беше моята критична точка и след това вече не се притеснявах да продължа с онлайн изявите си“ [5]. След пърформанса си на живо в зуум тя започва да води онлайн сесии по осъзнато дишане и йога – първо като хоби, а в момента и като средство за набавяне на допълнителни доходи.

Друга голяма група респонденти съзнателно интегрират различни форми на творчество в своето ежедневие или в това на своите деца. Респондентка от Холандия, живееща в Гърция, която е самотна майка с две деца, се чувства потисната, тъжна и под голям стрес по време а първия локдаун през 2020 г. Тогава решава да се върне към ежедневната си практика да свири на пиано, която била изоставила преди години поради липса на време. Насърчава и децата си да продължат заниманията си с рисуване и приложни дейности, като поръчва материали за тях от чужбина, когато магазините в Гърция затварят.

Творчество и локдаун

С изключение на двама души повечето от интервюираните, особено тези с малки деца, споделят, че по време на локдауна са чувствали силно безпокойство и потиснатост (някои дори с паник атаки) и не са имали сили и желание за творчество. Обаче след първото двумесечно затваряне, включително и по време на следващи затваряния първоначалният шок е бил отминал и някои целенасочено, други несъзнателно са започнали да включват творчеството, медитация и релаксация и проактивната нагласа в ежедневието си.

В Атина учениците от началото на пандемията са имали само 3 присъствени месеца срещу 7 месеца на дистанционно обучение със силно рестриктивен режим на излизане извън дома. В този контекст респондентите от групата на Майките-чужденки с повече от едно дете, споделят, че карантината е спомогнала за сближаването на децата в семейството. Португалка, живееща в Гърция наблюдава силната връзка и желание за съвместни игри, която се изгражда между двете й деца за периода на националните затваряния: „Това беше голямото позитивно нещо за последната година – че те станаха най-добри приятели. Това нямаше да се случи иначе, защото преди COVID‑19 всеки си беше в своя клас, със своите приятели, след занятия синът ми ходи на кик-бокс, дъщеря ми – на балет. Сега обаче всеки от тях трябва да прави компромис – синът ми играе момичешки игри, дъщеря ми се състезава с него с колички, а после играят на криеница заедно“ [6]. Друга респондентка обобщава влиянието на карантината върху семейните връзки като цяло: „Любовта стана по-важна в този период. Двойките по време на затварянията станаха или още по-близки, или се разделиха – всеки има нужда да се усеща сигурен с партньора си в свят на хаос, пандемия и смърт.“ [7].

Творчеството утешава самотата

Необичайността, извънредността на ситуацията също може да стимулира нови изразни средства, както и ресурси да се свържем и изразим по-дълбока или скрита до този момент страна от личността си. В допълнение, Някои от респондентите посочиха също празнотата, отворена от липсата на социални контакти, като пораждаща нуждата изкуството да я запълни, да я трансформира и направи приемлива: “Общуването с хора ме караше да се чувствам доволна. Ако имах нужда да танцувам, просто отивах с приятели в клуб и танцувахме. Нуждите ми бяха задоволени – с приятелите, с пътуванията, с работата енергията ми излизаше свободно навън. Обаче когато дойде карантината и аз бях ограничена на толкова много нива, изпитах силна нужда да се изразя, ако ще и пред телефона, пред една невидима аудитория“ [8]. Друга интервюирана свири и се занимава с релаксиращи дейности всеки ден привечер, когато обичайно е било времето й за виждане с приятелки.

Майка на двегодишно дете от Nomediakids обобщава как творчеството замества липсващата емоция от общуване с деца: „Трябваше да измислям неща да й запълня деня с емоции, щото като я няма емоцията, която нали тя получава общувайки с децата, трябва денят да бъде запълнен с нещо друго. Защото когато е сред другите деца нейната емоция по друг начин се формира – гледайки другите деца, зараждайки се от контакта с тях. И по време на карантината аз трябваше непрестанно да бъда активна и да й предлагам идеи, които да прави – да рисува, да сглобява, за да майстори.“ [9].

Дом

Респондентите, живеещи и в двете държави регистрират промяна в отношението си към дома по време на пандемията. Освен подобряване на детайли по дома много от интервюираните бяха обърнали особено внимание на балконите и терасите си дори по-рано да са били занемарени или неизползвани, а една част и в Гърция, и в България бяха започнали да садят различни култури – предимно такива, които могат да се консумират (моркови, боровинки, лук и др.) [10].

При други трансформацията е още по-драматична. Жена от Гърция, която малко преди първия локдаун се е нанесла с двете си деца в жилище от детството си заявява, че карантината е променила тотално отношението й към дома: „ (…) щом свърши първият локдаун реализирах всички идеи, които ми бяха дошли в главата, докато стоях затворена – превърнах кухнята във втора спалня и сега децата си имат свое помещение. Винаги съм обичала това място, обаче всъщност благодарение на тази история с ковид го усещам като наистина свое, наше – ударихме му печат, че това е нашият дом, тук живеем и прекарваме време. Заради локдауна това място стана дом, иначе щяхме да сме повече навън и въобще нямаше да се захвана с ремонта“ [11].

Понякога творбите могат да бъдат възприемани и като част от идентичността, от усещането за свое пространство, дом. Например майка на две деца разказа, че е предложила на по-голямата от тях да си смени стаята със сестра си по практични съображения. Дъщеря й обаче категорично отказва, тъй като по време на пандемията е лепяла рисунките, които прави по стената на стаята си и няма как да ги пренесе в новото помещение.

В заключение: Проблем с дефиницията на понетието „творчество“

В течение на изследването и най-вече по време на провеждането на дълбочинните интервюта стана видима необходимостта от по-точно конкретизиране на термина „творчество“. В началото възнамерявах да вложа в него по-скоро смисъл на творчески дейности като рисуване, приложни занимания, съчиняване на текствове, моделиране, композиране и възпроизвеждане на музика (т. е. изкуство традиционния смисъл на думата). Обратната връзка, която получих от някои от респондентите ме насочи към (известно) преосмисляне на определението и обхвата на понятието „творчество“.

Така например един от респондентите – скулптор, макар да се занимава професионално с изкуство в общоприетия смисъл на думата, се самоопредели като занаятчия, а не творец: „Аз съм правил неща за галерии, което не е чисто творчество, то е малко комерсиално. По-скоро е занаятчийска история. Постигнал си някакъв образ и го възпроизвеждаш, правиш вариации.“. И пак той предложи едно по-широко разбиране за творчеството като нагласа, а не определен вид дейност: „Процесът е един и същ, отдавна не ги деля – дали ще пишеш или ще правиш нещо от глина, или ще садиш цветенца. Може да направиш едно нещо по много творчески начин и красив, а може да го направиш и банално, скучно.“.

Пак в същата посока на разсъждения, но вече по отношение на детското творчество се изказа и друга респондентка. Тя сподели, че наистина децата й се занимават с разнообразни творчески дейности като рисуване, пластилин, рисуване с брашно на пода, водни маси, музика и танци, декорация на камъни, смесване на цветове и т. н. Но въпреки това тя смята, че те не творят само в тези определени периоди от време, а са творчески настроени натури, които създават нещо ново или откриват нещо ново, дори, когато правят рутинни за възрастните дейности като приготвяне на храна, чистене и т. н.: „Нима не творят когато играят на топка или ролеви игри, когато си представят нещо, или си измислят и фантазират? А те го правят това постоянно.“ – заяви тя [12].

А нима не са творящи родителите, когато създават за децата си един щадящ и по-красив свят по време на криза или пандемия? Англичанка, пребиваваща от дълго време в Гърция разказва колко зле се е отразила карантината на 7-годишната й дъщеря, която се затворила, чувствала се самотна и тъжна без съучениците си, по цял ден у дома. И тогава майка й я помолила да спи една нощ в родителската спалня. През това време променила и декорирала детската стая и на сутринта я поканила в нея с думите: „Добре дошла обратно на училище!“. И понеже в училище имали будка, от която да си купуват закуски, направили меню с цени и вкъщи и отпечатали наужким пари. Скоро дъщеря й започнала да идва в почивките между онлайн уроците си в кухнята, за да си купува лакомства от закусвалнята. Майката разказва: „И така кухнята спря да бъде кухня и се превърна в училищна будка, детската стая спря да е детска стая и се превърна в класна стая. Опитахме се да променим тяхната (на децата) перспектива, защото ние знаем, че всички ние сме вече много отегчени. Но трябва да преодолеем това и да помогнам на децата си да преминат през трудностите и да останат цели“ [13].

Тези разкази ме накараха да преосмисля тясното си разбиране за творчество и да погледна на него по по-щедър начин. Творчество е да промениш нагласите си, да подобриш живота си, или това, което зависи от теб, да твориш реалност, да избираш как да я четеш, да разкажеш историята на децата си, така че да не я усетят травматично, щадящо запълвайки липсите им с нови преживявания. Да направиш къщата – дом. Творчество е способността да преобразуваш кризата във възможност. И да бъдеш благодарен за нея.

Източници

1. Като пример би могла да се спомене родената във връзка с пандемията и невъзможността на хората да посещават свободно изложбени зали онлайн инициатива „Купи изкуство, подкрепи художник“. Целта на това уникално за България обединение на творци е създаването на онлайн пазар за произведения на изкуството в страната. Виж: https://www.buyart.bg/
2. Интервю с респондент от група Nomediakids, майка на дете на 3 г., 16.04.2021 г.
3. Заслужава да се отбележи, че макар да няма ясно формулирана насоченост към творчески занимания и членската й маса да е в пъти по-малка от тази на Nomediakids, групата на Майките-чужденки прояви много по-голям интерес към поканата ми за респонденти – чрез харесване на публикацията, коментари и споделяния под нея, както и посредством лични съобщения, изразяващи готовност за участие в изследването. Възможно обяснение натова е, че в групата на майките-чужденки членовете са много по-екзистенциално ангажирани в груповата комуникация, нерядко споделят личната си история, тревогите и проблемите си около пандемията, търсят и получават съвет и подкрепа. При Nomediakids обмена на идеи е много активен, но е фокусиран върху визуално-информативното споделяне и рядко надхвърля този формат, за да влезе в по-лично общуване.
4. Интервю с майка на 5-годишно дете, 30.04.2021 г.
5. Интервю с респондентка от групата Майки – чужденки, взето на 26.04.2021 г.
6. Интервю с майка на две деца, член на групата „Майки – чужденки“, 28. 03.2021 г.
7. Интервю с майка на две деца, член на групата „Майки – чужденки“, 23. 04.2021 г.
8. Интервю с член на групата „Майки – чужденки“, 26. 04.2021 г.
9. Интервю с респондент от група Nomediakids, майка на дете на 2 години и половина, 17.04.2021 г.
10. „Тогава започнах да садя цветя, аз никога не съм имала цветя и не съм обичала да гледам цветя. И тогава започнах да садя и в момента терасата ми е пълна – засадих си моркови, лук, магноз, ягоди и цветя. Първо, че постоянно си мечтаем за някакъв двор, в който да си отглеждаме наши си зеленчуци и когато ни затвориха и нямахме шанса да излизаме, стояхме доста на терасата (имаме голяма тераса) да събираме слънчева светлина и реших, че просто тази тераса е абсолютно гола и не ми е приятна така и ако има някаква зеленина ще стане много по-красиво.“, Интервю с майка на 5-годишно дете от България, 30.04.2021 г..
11. Интервю с майка на две деца, член на групата „Майки – чужденки“, 28. 03.2021 г
12. Пак там.
13. Интервю с майка на 2 деца от групата „Майките – чужденки“, 27.03.2021 г.

Споделяне

Публикуването на части от материала, не превишаващи по обем 25% от изходната статия, се допуска със задължителното посочване на автора и хипервръзка към адреса на пълния текст на уебсайта art-in-psychology.com.
Публикуването на части от материала, не превишаващи по обем 25% от изходната статия, се допуска със задължителното посочване на автора и хипервръзка към адреса на пълния текст на уебсайта
art-in-psychology.com.
Наверх