ПАНДЕМИЯТА –

в търсене на вътрешна опора чрез метода на художественото творчество и развитието на социално чувство
27.08.2021

ПАНДЕМИЯТА – В ТЪРСЕНЕ НА ВЪТРЕШНА ОПОРА

чрез метода на художественото творчество и развитието на социално чувство
27.08.2021

С настоящата статия се проучва методът на художественото творчество като арттерапевтичен подход за изграждане на вътрешна опора и развитие на социално чувство в отстояването на себе си в условия на пандемия и житейска криза.

психолог, арт-терапевт
„Ти през цялото време търсиш сили и увереност някъде отвън,
а трябва да ги търсиш в себе си. Те винаги са били там.
Зигмунд Фройд
Животът е училище, в което ние минаваме през радости и трудности. Начинът, по който преминаваме през радостите и трудностите на живота, формира възприятията ни за себе си и за света, от една страна, и, от друга, нашите възприятия ни формират като житейски избори. Това е диалектическа зависимост като движение в кръг, зад чийто предел имаме възможност да преминем в ситуация на криза, когато старите ни модели за справяне с ежедневните житейски проблеми се окажат неефективни. В дните на спокойствие сме склонни да заспиваме в благото на деня (т.нар. „унесеност“ на Хайдегер). И биваме разтърсвани и събуждани в кризисните моменти на живота, когато губейки части от своя свят, получаваме възможността да се разширим като съзнание. Времето на пандемия, през което преминаваме понастоящем, ни поставя пред необходимостта от промяна на самите нас и от преосмисляне на ценностите на живота ни.

Екзистенция и криза

Осъзнаването на преходността на всичко в света, в който живеем, ни принуждава да потърсим онази сигурна основа, на която да изградим съществуването си. Ситуациите на криза, както отбелязва Ерик Ериксън в своята епигенетична теория, крият два момента. От една страна, те могат да доведат до регрес и проблеми в личностната реализация, ако индивидите се окажат неспособни да се справят с предизвикателствата, пред които са изправени. От друга страна, те крият и положителен момент, доколкото могат да изведат личността към нов етап от нейното развитие.

По аналогичен начин можем да погледнем и на проблемите, които създаде в социален и индивидуален план пандемията, породена от разпространението на корона вируса. Наложената изолация, от една страна, създава проблеми пред реализацията на социалната по своя характер същност на човека, от друга, дава възможност за личностна трансформация по пътя на обръщането на погледа към себе си. Когато в житейска криза, установените неща, в които сме вярвали и на които сме градили и крепели своя свят, се срутват, тогава ние, оголени, ако съумеем да приемем преходността на човешката си природа, можем да открием нови перспективи за нашето себеизграждане.

Срещата със себе си и формирането на връзка с автентичната ни същност е предпоставка за по-пълноценното общуване с Другия. Моментите на трудност по време на пандемия и житейска криза са условие за освобождаване от фалшивите личностни обвивки, с които човек се е облякъл. Разкриването на Човека с главна буква в нас, разкриването на собствената ни индивидуалност може да се случи чрез изкуството и чрез принципа на творчеството, за който Микеланджело казва, че „идеята [за скулптурата] е там, затворена в камъка. Всичко, което трябва да направите, е да премахнете излишното от нея“ [8]. Образно казано житейските кризи са като чука и длетото за скулптора, с помощта на които чрез принципа на разрушаването се освобождава творението, заключено в камъка.

При липса на формирана вътрешна стабилност, с която да удържаме себе си в трудни моменти, житейските кризи могат да ни съборят. Спокойните дни са добри условия за изграждане на психична база, на която като на твърдина да стъпим в трудни ситуации. Има различни методи за изграждане на вътрешна опора. Един от тях е методът на художественото творчество, приложен като арттерапия.

Изкуството е сила, която може и трябва да служи на цялото човечество

[3, с. 174]. Художественотворческата работа създава условия за установяване в настоящето и обръщане към себе си. Когато човек вярва, че неговият идеал и цел са извън него, в миналото или бъдещето, споделя основателят на културологична школа в психоанализата Ерих Фром, той не се намира в себе си, в своя център, а някъде извън себе си и търси своето осъществяване там, където не може да го открие, търси решения и отговори навсякъде, но не и там, където могат да бъдат единствено намерени – в себе си.

Арттерапията е метод, при който с принципите на творчеството в комбинация с психотерапевтични техники се провокира процес на вътрешна себетрансформация, с цел да се промени или ограничи действието на определени фактори, които се явяват пречка за човешката пълноценност и удовлетвореност от живота. Постигането на личностна промяна на индивида като компенсация на неговите психични дефицити е целта на арттерапията. Методът на арттерапията позволява осъществяване на процес на трансформация на психичната енергия от травматични преживявания в „социално приемливи“ творчески резултати на принципа на сублимацията – защитен психичен механизъм, който описва Зигмунд Фройд [1, с. 871]. Неофройдистите коригират впоследствие тази идея, приемайки, че сублимацията е нормална функция на човешката психика.

В акта на творчество по време на арттерапевтична сесия посредством символния език на художествените образи се осъществява автокомуникация като възможност за себепознание и изяснение на отношението на човека към самия себе си. Това е етап на творческо себеизследване в сферата на несъзнаваното, което според Жак Лакан е конструирано като език, само че на Другия или като друг тип език. Като последващ арттерапевтичен етап се явява извеждането на творческото преживяване до вербален изказ чрез интерпретацията на символните образи, опосредствано изразяващи съдържанията на несъзнаваното. Този процес се осъществява чрез споделянето на преживяванията от творческия акт и събеседването с цел да се разшири себеразбирането на човек. Условията на пандемия са подходящи за осъществяване на творчески процес, защото последният се случва в уединение във вътрешната дълбочина.

Чрез методите на художественотворческата арттерапия се постигат много добри резултати при работа с деца и възрастни както в преработване и преодоляване на състояния на тревожност, вина, гняв, неразрешени конфликти и посттравматични реакции, вследствие на трудни житейски събития, така и в подпомагането при формиране на нови жизнеутвърждаващи модели на поведение. Художествената работа, приложена като арттерапия може да помогне на хората да се справят със страховете и натрупания стрес, който се проявява с повишаваща се тревожност и прераства в криза от загубата на смисъла в живота във време на пандемия и житейска криза. От друга страна художественотворческата арттерапия е начин за повишаване на когнитивните способности, стабилизиране на „Аз“-а, което внася баланс между идеалния и реалния „Аз“-образ, подобряване на себеразбирането чрез осъзнаване на логиката на собственото поведение и скритите зад него несъзнавани мотиви и причини, които го диктуват, развиване на доверие във взаимоотношенията с Другия и способност за изразяване на чувства. Художествената дейност оказва благотворното влияние върху мозъка на човека, което определя арттерапията като подход с огромен терапевтичен потенциал [7, с. 77].

Практическа част

Като емпирично проучване бяха проведени арттерапевтични сесии по програмата „Моделиране на себе си“, целящи изграждане на вътрешна опора в трудни ситуации по време на пандемия или житейска криза чрез метода на художественотворческа работа с глина. Глината е подходящ материал за арттерапевтична дейност, благодарение на богатите си възможности за творчески изказ. Със своите пластични качества глината провокира спонтанността в себеизразяването за разлика от другите художествени материали. Художественотворческата работа с глина предразполага към по-лесно навлизане в себе си към личното и колективно несъзнавано. При този процес вътрешните преживявания посредством сензорните усещания намират израз в символични форми от глина.

Художественото творчество, приложено като арттерапията, е ефективен метод при оказване на помощ за възстановяване на психичното здраве в условия на пандемия или житейска криза.
Ил. 1–5. Арттерапевтична сесия от цикъла „Формиране на съкровищницата на паметта“, частен дом, с. Хераково, 2021 г. Снимковият материал е на участници в арттерапевтичните сесии по програмата „Моделиране на себе си“ – изкуство за вътрешен баланс, себепознание и разкриване на творческия потенциал чрез работа с глина, бои и др. материали.
Формиране на съкровищницата на паметта

Представя се арттерапевтична сесия с глина, проведена с възрастни от цикъла „Формиране на съкровищницата на паметта“ (Ил. 1–10). Поставената цел е стабилизиране на „Аз“-а чрез творческо изследване на конструктивните моменти от живота на индивида, като вниманието на участниците се насочва към въпроса „за какво съм благодарен/-а?“ Арттерапевтичното изследване може да превърне тези моменти в психична база и условие за успешното преодоляването на трудни и конфликтни ситуации.
Ил. 6–10. Арттерапевтична сесия от цикъла „Формиране на съкровищницата на паметта“, частен дом, с. Хераково, 2021 г.
По думите на проф. Хърбърт Бенсън, пионер в мозъчно-телесната медицина, всеки човек е способен да си спомни състоянието на покой и увереността в своите сили, свързани със здравето и щастието. Дори когато човек е в посттравматичен стрес или страда от някаква болест, паметта за неговото благополучие му помага да укрепи своето психическо и физическо състояние. В тази посока може да се прилага арттерапевтичният подход в изобразяването на визуални образи, оживяващи спомена за усещането от преживяваното щастие, което води до успешни резултати.

Според концепцията на Алфред Адлер за творческия „Аз“ личността е формирана от наследствеността и обкръжаващата среда, но човекът е творчески и самоопределящ се, който може осъзнато да се променя и себеразвива, като въздейства върху възприятията си, мислите си, въобръжението си, фантазията си, мечтите си и паметта си. Австрийският психоаналитик свързва индивидуалното развитие на човека с влиянието на чувството за непълноценност и уязвимост спрямо външния свят, както и със стремежа за превъзходство в изграждането на пълноценността на своя живот. В подобна посока на мисли Карл Густав Юнг споделя, че невротичните състояния на индивида са в зависимост от настоящите му намеренията и не са следствие единствено на преживяванията от миналото.

„АЗ“-ът в огледалото на другия

Смисълът на човешкия живот е във връзката със света, казва Адлер. Според него разликата между здравите и невротичните хора е в социалната загриженост, която е присъща на здравия индивид за разлика от другия, който преследва успех само за лично превъзходство над другите. Адлер определя чувството за малоценност за причина за заинтересоваността на индивида единствено от себе си. В противовес с вижданията на Фройд за непримиримия конфликт между личността и обществото, според Адлер в човека е заложен идеал за обществен живот, в който всеки индивид се вписва хармонично. Чувството за общност е противоположно на стремежа към превъзходство и власт. Великите дела, направени и правени от хората са велики, защото са ценни не само за извършителя им, но и за съответното общество. Адлер посочва гения за „човек на висшата полезност“, както и всички хора на изкуството, които служат на цялото, наречено социум.

По думите на Адлер социалният интерес и социалното чувство на индивида са мярка за психично здраве. Събуждането и развитието на социално чувство още в ранна детска възраст е условие за израстването и изграждането на детето в пълноценен индивид с правилно отношение към самия себе си и към другите, който да умее да удържа себе си в тежки житейски ситуации и да оказва адекватна подкрепа на ближните си, когато са в нужда.

По думите на Цицерон най-голям плод от таланта, добродетелта и всички превъзходни качества се получава тогава, когато ги насочваме към всеки ближен. Построяването на загрижено за човека общество, което да може да взима правилни решения в трудни, глобални ситуации като във времето на днешната пандемия, зависи от възпитанието на човека в детските му години. Училището е мястото, където образованието на децата вместо да ги разрушава, може да ги съгражда в бъдещи, цялостни индивиди с формирана колективна отговорност.
Ил. 11–13. Арттерапевтична сесия „Подаръкът за теб е подарък за мен“, читалище „Васил Левски“, с. Хераково, 2021 г.
Ил. 11–13. Арттерапевтична сесия „Подаръкът за теб е подарък за мен“, читалище „Васил Левски“, с. Хераково, 2021 г.
Подаръкът за теб е подарък за мен

Представя се арттерапевтична сесия с група деца (на възраст от 5 до 9 години) на тема „Подаръкът за теб е подарък за мен“ (Ил. 11–16). На децата се поставя задача, която се явява като тест за нивото на развитие на социалното чувство у тях, от една страна, и, от друга, провокира социалното взаимодействие по между им.

Целта на сесията е отправяне на погледа към Другия и провокиране на съпричастност към него. Вниманието на децата се насочва към въпроса „какво мога да направя за добруването на Другия?“ Арттерапевтичната сесия с децата започва със събеседване: на всяко дете се задава въпросът, какъв подарък (предмет или преживяване) иска да получи от своите родители? Децата споделят с радост. После на децата се прави предложение, всяко дете да измоделира от глина подаръка за някое от другите деца. Половината от децата в групата се съгласяват и създават символни форми от глина, изобразяващи предмет или преживяване като подарък за съответно друго дете. Другата половина от децата в групата предпочитат да работят за себе си.
Ил. 14–16. Арттерапевтична сесия „Подаръкът за теб е подарък за мен“, читалище „Васил Левски“, с. Хераково, 2021 г. Двете момиченца се съгласиха да направят една за друга символни форми от глина, изобразяващи подаръците, които искат да получат от своите родители.
От проведената сесия може да бъде направен изводът, че егоцентрично ориентираните деца имат проблем с интериоризацията на авторитетите. Те отхвърлят условията на задачата, а наред с нея и на авторитета на водещия, защото на ниво семейна система отсъства или е слабо представена фигурата на бащата, която – в духа на психоанализата на Жак Лакан – би трябвало да въведе Големия Друг (Autre) като носител на езиковите норми или на Символния регистър (Ил. 17 и 18).
Ил. 17. Borromean Knot of the Three Registers
Ил. 18. Схема „L“ на Жак Лакан
Ил. 17. Borromean Knot of the Three Registers
Ил. 18. Схема „L“ на Жак Лакан
В подобни случаи може да се проведе цикъл от арттерапевтични сесии под формата на творчески проекти и игри, целящи провокиране на социалното взаимодействие между децата, като съпричастност към Другия и грижа за групата, което от своя страна възстановява и укрепва психичното здраве и способства за заздравяване на единството между децата и техните родители. В подобен арттерапевтичен процес е добре да се включат и родителите, защото правилното възпитание и образование на децата зависи от правилното възпитание и образование на родителите, което е определящо за състоянието на обществото ни.

Днес ние, хората живеем в свят, в който действа принципа „Разделяй и владей“. Когато сме отчуждени един от друг и от всички, и от цялото, ние попадаме в капаните на разрушителните модели на мислене и поведение, и податливи на манипулация, се превръщаме в роби, без да го съзнаваме. Пълноценният, осмислен живот предполага човек да живее в любовта, в единството със себе си и с всички хора. С ограничаването на външната ни свобода във време на пандемията се повлиява личната ни свобода при взимане на индивидуални решения и пред нас се поставя въпроса, доколко нашите решения са в съответствие с общото благо?

Успешното преодоляване на трудни житейски ситуации като кризата на днешната пандемия може да се осъществи на ниво здраво, единно общество, което да действа на принципа „Един за всички, всички за един“ в посока към добруване за човека. Повдигането на един човек е повдигане и на другия и падането на един човек е падане и на другия. Пробуждането на колективната отговорност предполага осъзнаване, че всички хора сме части от един целокупен организъм и сме необходими един за друг.

Според знаменития германски скулптор Йозеф Бойс насочването на света към пътя на доброто може да се осъществи чрез поставянето на изкуството в служба на изграждането на по-добър живот за хората.
Ил. 19–22. Арттерапевтична сесия „Общуване в група“, Холистичен център „Авир“, София, 2014 г.
Общуване в група

Представя се арттерапевтична сесия с глина, проведена с възрастни на тема „Общуване в група“, с аналогично поставена задача като при сесията с децата. В първата част от сесията вниманието на участниците се насочва към изследване на личните желания и нужди чрез творческо моделиране на форми, приложено като метод за осъзнато себеизследване и извеждане на този процес на нивото на вербализация (Ил. 19–26). Процесът на себепознание винаги преминава през езика като дефинира несъзнаваното чрез вербализирането на метафорите, въплътени в глинените произведения.
Ил. 23–26. Арттерапевтична сесия „Общуване в група“, Холистичен център „Авир“, София, 2014 г.
Осмислянето на творческото преживяване може да доведе до преосмисляне, което да породи преобразуване на формите и позициите им чрез принципите на разрушаване и съграждане. Така се открива възможност за осъществяване на вътрешна промяна на самото преживяване и за превръщането му в потенциал за личностно развитие. Себепознанието превръща човека в индивидуалност. Според теорията на Юнг превръщането в индивидуалност е равнозначно на процеса на индивидуация, заложен в човека като естествен стремеж към консолидиране на съзнанието и към себереализация, който мотивира търсенето в несъзнаваното на отхвърлените съдържания и интегрирането им, вследствие на което той се приближава към центъра на своята психика и се превръща в индивидуалност [4, с. 206].
Ил. 27–30. Арттерапевтична сесия „Общуване в група“, Холистичен център „Авир“, София, 2014 г.
Този процес на себепостигане е свързан с извеждане на части от несъзнаваното и интегрирането им към съзнанието чрез психологическа диференциация, имайки за своя цел развитието на индивидуалната личност.

В следващата част на арттерапевтичната сесия участниците имат възможността да изследват, как се договарят с другите за това, което желаят от живота, като разменят един с друг своите скулптури. Набляга се на груповото взаимодействие и фокусът е върху уменията за езиково общуване с Другия (Ил. 27–34).
Ил. 31–34. Арттерапевтична сесия „Общуване в група“, Холистичен център „Авир“, София, 2014 г.
Трудните житейски моменти често ни заставят да обърнем своя поглед към себе си. Това вглеждане винаги е социално конструирано, т. е. „гледаме“ на себе си, но през призмата на някой Друг, за когото не винаги се досещаме, че сме интериоризирали в нашия психичен апарат.

Заключение

Арттерапията допринася за разкриване на изначално заложения в човека творчески потенциал – с неговото разкриване се отключва креативно отношение към живота като цяло, основа на здравето и радостта. Животът в своята същина, проявен във всеки човек, следва своя естествен стремеж към осъществяване, развитие и израстване към все по-нови постижения. Израз на живот и здраве е творческото себеизразяване на човека като начин за общуване със съобществото, с Другия/-те. По думите на Ерих Фром „има само едно възможно творческо решение на взаимоотношенията между света и индивидуализирания човек, неговата активна солидарност с всички хора и неговата спонтанна активност, любов и работа, които отново го приобщават със света, но не с първични връзки, а като свободен и независим индивид…“ [2, с. 36–37]. Творческото себеизразяване е път към познание за себе си, път, който минава през „огледалото“ на Другия посредством езика. Ако човек не се стреми да развива цялата си личност, ориентирайки я към творчество, казва Ерих Фром, той е обречен на самотност и невъзможност да реализира любовта си. Главната житейска задача на човека е да се роди, да се превърне в това, което потенциално е закодирано в него. И това е творчески процес. „Революцията – това сме ние“ [6, с. 40–41] или промяната в обществото започва с промяната в себе си, където се намира решението на глобалните проблеми като на последствията от пандемията в днешни дни.

Литература

1. Психологическая энциклопедия. – 2-е изд. / Под ред. Р. Корсини, А. Ауэрбаха. Санкт Петербург, Питер, 2006. – 1096 с.
2. Фром, Ерих. Бягство от свободата. София, Захарий Стоянов, 2001. – 296 с.
3. Щайнер, Рудолф. Изкуството и неговата световна мисия. Геният на езика. Антропософия и изкуство. Антропософия и поезия. Цикъл от 8 лекции, изнесени в Дорнах (27.05–09.06.1923) и в Кристиания, Осло (18–20.05.1923), Стара Загора, Даскалов, 2001. – 200 с.
4. Юнг, Карл Густав. Тэвистокские лекции. Аналитическая психология: ее теория и практика. Москва, АСТ, 2009. – 252 с.
5. Benson, Herbert, Mark Stark. Timeless Healing. New York, Simon & Schuster, 1997. – P. 352.
6. Blume, Eugen. Beuys. Die Revolution sing wir. Hamburger Bahnhof – Museum fur Gegenwart, Berlin, 25.01.2009. – S. 40–41.
7. Tinnin L. Transforming the placebo effect in art therapy. – American Journal of Art Therapy. Vol. 32 Issue 3, 1994. – P. 77.
8. Стоянова, Снежанка. Методът на глинотерапията в помощ при възстановяване на психичното здраве. 14.10.2020. https://art-in-psychology.com/2/Snejanka-Stoianova-Metodt-na-glinoterapiyata. (24.08.2021).

Споделяне

Публикуването на части от материала, не превишаващи по обем 25% от изходната статия, се допуска със задължителното посочване на автора и хипервръзка към адреса на пълния текст на уебсайта art-in-psychology.com.
Публикуването на части от материала, не превишаващи по обем 25% от изходната статия, се допуска със задължителното посочване на автора и хипервръзка към адреса на пълния текст на уебсайта
art-in-psychology.com.
Наверх