Искусство в психологии, альманах, art in psychology
АЛМАНАХ
Нов брой
Съдържание
Редакция
За авторите
Архив
Правила за публикуване
Книги
ДИАЛОЗИ
За клуба
Теми на разговор
Започнете нов разговор
СЪБИТИЕ
Новини
Обучение
КОНТАКТИ
МЕЖДУНАРОДЕН НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКИ АЛМАНАХ ПО АРТ-ТЕРАПИЯ. ISSN 2683-0159

ТОМ 2, 2020

София, Източноевропейска асоциация по арт-терапия
Москва, Лаборатория по Арт-терапия 
периодичен електронен научен алманах на Източноевропейската асоциация по арт-терапия
посветен на изследването на въпроси на тео­рията и прак­тиката на психо­логията на изкуството и арт-терапията
предназначен за специ­алисти в областта на фило­софията, изкуството, психо­логията и педагогиката
RU
EN

ИЗКУСТВО
В ПСИХОЛОГИЯТА

София, Източноевропейска
асоциация по арт-терапия
Москва, Лаборатория по Арт-терапия
RU
EN
МЕЖДУНАРОДЕН НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКИ
АЛМАНАХ ПО АРТ-ТЕРАПИЯ. ISSN 2683-0159
МЕЖДУНАРОДЕН НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКИ
АЛМАНАХ ПО АРТ-ТЕРАПИЯ. ISSN 2683-0159
периодичен електронен научен алманах на Източноевропейската асоциация по арт-терапия
посветен на изследването
на тео­рията и прак­тиката
на психо­логията на изкуството и арт-терапията
посветен на изследването на тео­рията и прак­тиката на психо­логията на изкуството и арт-терапията
предназначен за специ­алисти в областта на фило­софията, изкуството, психо­логията и педагогиката
предназначен за специ­алисти в об­ластта на фило­софията, изкуството, психо­логията и педагогиката

ИЗКУСТВО
В ПСИХОЛОГИЯТА

ИЗКУСТВО
В ПСИХОЛОГИЯТА

ТОМ 2, 2020

Съдържание

ФИЛОСОФИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА АРТ-ТЕРАПИЯТА
Петер Цанев.
Визуално представяне на психологически концепции в съвременното изкуство
Визуално представяне на психологически концепции и термини в модерното и съвременното изкуство.
Статията изследва историческите аспекти на визуалното представяне в изкуството на концепции и термини от различни психологически системи и школи. Модерното изкуство развива част от своята ескалираща автономия в синкретичното поле на психологическия модернизъм, който в края на 19-ти и началото на 20-ти век включва теории и практики, свързани с хипноза, сомнамбулизъм, психични изследвания, тълкуване на сънищата, медиумистична психология, автоматично писане, изцеление на вярата и спиритизъм. Отличителна черта на психологическия модернизъм е неговия стремеж да постигне психологическо решение на проблемите на модерността. Под епистемологичната констелация на психологическия модернизъм, като свободно въображаемо пространство за радикално психологическо преосмисляне на човешкия опит, съжителстват голям спектър от взаимно свързани идеи, идващи от области като медицинска психология, психиатрия, психични изследвания, трансцендентална психология, теософска психология, философия на живота, психоанализа и приложна психология. Между 1930 и 1970 година художниците взаимодействат главно с идеи и концепции, които са в областта на гещалт психологията, социалната психология, феноменологичната психология и когнитивната психология. Това, което се случва в психологията след края на 1970-те години до голяма степен е следствие от пълното доминиране на когнитивната невронаука и реакцията на другите психологически школи към тази ситуация. Изкуството без да влиза в ролята на арбитър продължава да взаимодейства свободно с широк спектър от психологически идеи и концепции.
Визуално представяне на психо­логически концепции и термини в модерното и съвременното изкуство.
Статията изследва историческите аспекти на визуалното представяне в изкуството на концепции и термини от различни психологически системи и школи. Модерното изкуство развива част от своята ескалираща автономия в синкретичното поле на психоло­гическия модернизъм, който в края на 19-ти и началото на 20-ти век включва теории и практики, свързани с хипноза, сомнамбулизъм, психични изследвания, тълкуване на сънищата, медиумистична психология, автома­тично писане, изцеление на вярата и спиритизъм. Отличителна черта на психологическия модернизъм е неговия стремеж да постигне психоло­гическо решение на пробле­мите на модерността. Под епистемо­логич­ната констелация на психологическия модернизъм, като свободно въобра­жаемо пространство за радикално психологическо преосмисляне на човешкия опит, съжителстват голям спектър от взаимно свързани идеи, идващи от области като медицинска психология, психиатрия, психични изследвания, трансцендентална психология, теософска психология, философия на живота, психоанализа и приложна психология. Между 1930 и 1970 година художниците взаимо­действат главно с идеи и концепции, които са в областта на гещалт психо­логията, социалната психология, феноменологичната психология и когнитивната психология. Това, което се случва в психологията след края на 1970-те години до голяма степен е следствие от пълното доминиране на когнитивната невронаука и реакцията на другите психологически школи към тази ситуация. Изкуството без да влиза в ролята на арбитър продължава да взаимодейства свободно с широк спектър от психологически идеи и концепции.
Владимир Никитин.
Как да оцелеем: възможностите на техниките за саморегулация
Статията е посветена на изследването на техниките за саморегулация и възможността за ефективното им приложение в съвременните условия на пандемия. Особено внимание се отделя на генезиса на терапевтичното въздействие, обусловено от активирането на онези структури на психиката, които определят смислите и потребностите на екзистенцията. В заключението на анализа, построен на опита от научно-емпирични изследвания, използващи техники за саморегулация, авторът прави извод за това, че предприетите подходи позволяват осъществяването на изключително краткосрочна терапия на емоционалното състояние. Саморегулирането на цялостното състояние на организма и психиката изисква екзистенциален подход.
Статията е посветена на изследването на техниките за саморегулация и възможността за ефективното им приложение в съвременните условия на пандемия. Особено внимание се от­деля на генезиса на терапевтичното въздействие, обусловено от активи­рането на онези структури на психи­ката, които определят смислите и потребностите на екзистенцията. В заключението на анализа, построен на опита от научно-емпирични изследвания, използващи техники за саморегулация, авторът прави извод за това, че предприетите подходи позволяват осъществяването на изключително краткосрочна терапия на емоционалното състояние. Саморегулирането на цялостното състояние на организма и психиката изисква екзистенциален подход.
Виктор Самохвалов.
Символика на пси-феномените и изкуството
Утвърждава се аналогията на пси-феномените при психоза и на творческото въображение в изкуството.
СЪВРЕМЕННИ ТЕХНИКИ И МОДЕЛИ НА АРТ-ТЕРАПИЯТА
Снежанка Стоянова.
Методът на глинотерапията в помощ при възстановяване на психичното здраве
В статията се обсъжда темата за глинотерапията като метод, прилаган в помощ при възстановяване на психичното здраве. Разглеждат се различни техники за работа с глина (фигуративна скулптура, портрет и автопортрет) по примери от фотографии на работите на участници в програмата “Моделиране на себе си”.
В статията се обсъжда темата за глино­терапията като метод, прилаган в по­мощ при възстано­вяване на психич­ното здраве. Разглеждат се различни техники за работа с глина (фигура­тивна скулптура, портрет и авто­порт­рет) по примери от фотографии на ра­бо­тите на участници в програмата “Моделиране на себе си”.
Елена Сорокоумова.
Информационна подкрепа за психологическото благосъстояние на хората
Елена Сорокоумова, Елена Чердимова, Елена Пучкова, Дмитрий Фадеев

​Информационна подкрепа за психологическото благосъстояние на хората, намиращи се в условията на самоизолация в периода на пандемията Covid 19.
В настоящето изследване психологическата подкрепа се представя като информационна подкрепа на населението, насочена към повишаване на възможностите за адаптация в условията на самоизолация. Към основните насоки на информационната психологическа подкрепа включваме следното: разбиране и отношение към информацията, която се появява в различни източници в настоящето време; използване на получената информация за поддържане на психологическо благосъстояние.
Елена Сорокоумова, Елена Чердимова, Елена Пучкова, Дмитрий Фадеев

Информационна подкрепа за психо­логическото благосъстояние на хората, намиращи се в условията на само­изолация в периода на пандемията Covid 19.
В настоящето изследване психологи­ческата подкрепа се представя като информационна подкрепа на насе­ле­нието, насочена към повишаване на възможностите за адаптация в условията на самоизолация. Към основните насоки на информацион­ната психологическа подкрепа включ­ваме следното: разбиране и отноше­ние към информацията, която се поя­вява в различни източници в насто­ящето време; използване на полу­чената информация за поддържане на психологическо благосъстояние.
Людмила Лебедева
Методът “Art therapy-cleaning” при изследване на феномена емоционална саморегулация
Авторската арт-методика е замислена като осъзната ретроспекция на емоционалната памет с цел нейното символично пречистване, възстановяване на психо-емоционалната резистентност, трансформация в позитивни модели на емоционална реакция и поведение. Арт-терапевтичното творчество се опира на метафората „Дом на спомените“. За рисуване вместо хартия се използва природозащитен материал – прозрачно, безцветно стъкло. Последващото почистване (измиване) на част от изображението изяснява емоционалния опит на клиента, облекчава механизмите на осъзнаване, отреагиране, катализира процеси на адаптация и саморегулация на емоционалните състояния. В научния контекст е въведен и аргументиран нов за арттерапията термин-фраза “Art therapy-cleaning“ като практически метод за позитивна трансформация на художествения продукт на клиента с цел смекчаване на последиците от психотравматичните преживявания.
Ева Будай, Артьом Лобанов.
Използване на комплексни методи на арт-терапия
Използване на комплексни методи на арт-терапия за подобряване на психологическото качество на живот (в група за възрастни хора с диагноза хроничен ревматоиден артрит)

В статията са представени резултатите от нашата работа (13 групови сесии), в които използвахме комплекс от методи на арт-терапията (музика, изобразително изкуство, литературни произведения) за подобряване на психологическото качество на живот на участници с диагноза хроничен ревматоиден артрит, както и за намаляване на изпитваната от тях болка. Показателите за психологическото качество на живот на участниците в експерименталната група, за съжаление, изоставаха от средните показатели за страната като цяло. В живота участниците в тренинга изпитваха повишено чувство за самота, уязвимост, негативни емоции, депресивно настроение и опустошеност.
АРТ-ТЕРАПЕВТИЧНИ ИСТОРИИ
Наталия Никитина.
Съкровеното в разбирането на Пътя
Статията е посветена на изследването на връзката между образа на реалното настояще и образа на „Пътя“, който на свой ред позволява да се обърнем към въпроса за природата на съзнанието. Немаловажен фактор се явява разглеждането на индивидуалния опит от въплъщението на Пътя от гледна точка на даоистките и екзистенциалните позиции в днешно време. Живеем в момент от историята, когато времето хвърля предизвикателство към съвременната технократична цивилизация, разкривайки същността на човешкия живот, която далеч не е в натрупването на материалното, не е в придобиването, а в разбирането, усъвършенстването на духовното и телесното.
Статията е посветена на изследването на връзката между образа на реалното настояще и образа на „Пътя“, който на свой ред позволява да се обърнем към въпроса за природата на съзна­нието. Немаловажен фактор се явява разглеждането на индивидуалния опит от въплъщението на Пътя от гледна точка на даоистките и екзистенциал­ните позиции в днешно време. Живеем в момент от историята, когато времето хвърля предизвикателство към съвременната технократична цивилизация, разкривайки същността на човешкия живот, която далеч не е в натрупването на материалното, не е в придобиването, а в разбирането, усъвършенстването на духовното и телесното.
Биляна Автова.
До фотографираш травмата, Изцелението и тялото
До фотографираш травмата, Изцелението и тялото като пространство в ресията на фотографа
Чен Жъ “Bees & The Bearable” (2007–2012). Статията поставя въпроса как психическата травма може да бъде предадена посредством фотографии и разкрива двойствеността на психическата и физическа болка.
Биляна Автова.
От проследяващия до фокусиращия прожектор
Относно зрелището и мощта в (медийното) представление.
Тази статия проследява връзката между теорията за "Обществото на спектакъла" и социалният експеримент "Окото на силата – Паноптикан". В основата на тази връзка са наблюдението и медиите като инструмент за контрол. Акцента е върху сблъсъка между претенции, илюзии и фалш в системите, чрез които функционира съвременото общество. В центъра на статияте е провокативния арт проект на американския концептуален артист, писател и кино режисьор Жил Маджид.
Александра Златанова.
Достоверността на шизоидното разстройство на Агнес Мартин
Това е есе, в което студентка по Модерно и съвременно изкуство търси признаци за шизофрения в личния свят на Агнес – нейните картини, лекции и мисли. Александра няма пряк допир до болни от шизофрения. Нейните наблюдения за болестта са виртуални – върху изповеди на реални хора в YouTube, страдащи от нестабилното състояние на ума. В това изключително кратко съчинение, тя коментира творчеството на Агнес през погледа на художник-живописец и бъдещ изкуствовед и го съпоставя с информацията за болестта, получена от видеата, от статии за Агнес Мартин и произведения на други художници, за които също се твърди, че страдат от шизофрения.
Това е есе, в което студентка по Модерно и съвременно изкуство търси признаци за шизофрения в личния свят на Агнес – нейните картини, лекции и мисли. Александра няма пряк допир до болни от шизо­френия. Нейните наблюдения за болестта са виртуални – върху изповеди на реални хора в YouTube, страдащи от нестабилното състояние на ума. В това изключително кратко съчинение, тя коментира творчеството на Агнес през погледа на художник-живописец и бъдещ изкуствовед и го съпоставя с информацията за болестта, получена от видеата, от статии за Агнес Мартин и произведения на други художници, за които също се твърди, че страдат от шизофрения.
Касандра Йонева.
Три вида арт терапия
Статията е посветена на ЕЕГ експериментите в областта на неврологията и арт терапията. Анализът на ЕЕГ сканиране показва повишеното присъствие на алфа вълни, което показва релаксация чрез творчество за всички участници. Активността в лявото полукълбо в мозъка на художника беше по-очевидна в сравнение с нарастващата активност във фронталния лоб върху нехудожници, което е признак на обучение. Някои аномалии в кортикалните мозъчни вълни се появиха по време на няколко от сесиите, които може да са отговорни за по-дълбоките мозъчни мрежи.
Статията е посветена на ЕЕГ експери­ментите в областта на неврологията и арт терапията. Анализът на ЕЕГ сканиране показва повишеното присъствие на алфа вълни, което показва релаксация чрез творчество за всички участници. Активността в лявото полукълбо в мозъка на худо­ж­ника беше по-очевидна в сравнение с нарастващата активност във фронталния лоб върху нехудожници, което е признак на обучение. Някои аномалии в кортикалните мозъчни вълни се появиха по време на няколко от сесиите, които може да са отговорни за по-дълбоките мозъчни мрежи.

Редакция

Главни редактори:
проф. Петър Цанев (България),
проф. Владимир Никитин (Русия),
Ирина Брилева (Русия).

Научна редакция:
проф. Нели Бояджиева (България),
проф. Людмила Лебедева (Русия),
проф. Елена Сорокоумова (Русия),
проф. Наталия Матвеева (Русия),
д-р Снежанка Стоянова (България),
д-р Юлиана Будаи (Унгария),
д-р Эдит Балог (Унгария).

Преводач
Наталья Никитина (Русия).

Дизайн
Юлия Костина (Русия).
Алманахът е създаден от Източноевропейската асоциация по арт-терапия / East European Arts Therapy Association (България, София) и се публикува от „Лаборатория за Арт-терапия“. Издава се на руски, български и английски език.

Регистриран на 04.11.2019 г. от Националния ISSN център
в България / Българска Национална агенция за ISSN.
Регистрационен номер: ISSN 2683-0159. Издава се от ноември 2019 г. Публикува се веднъж в полугодие.
Алманахът е създаден от Източноевропейската асоциация по арт-терапия / East European Arts Therapy Association (България, София)
и се публикува от „Лаборатория за Арт-терапия“. Издава се на руски, български и английски език.

Регистриран на 04.11.2019 г. от Националния ISSN център
в България / Българска Национална агенция за ISSN.
Регистрационен номер: ISSN 2683-0159. Издава се от ноември 2019 г. Публикува се веднъж в полугодие.
По въпросите за сътрудничество се обърнете към: info@art-in-psychology.com

Сайт East European Arts Therapy Association (ЕЕАТА) – eeata.net

© East European Arts Therapy Association, 2020
© Лаборатория Арт-терапии, 2020
Публикуването на части от материала, не превишаващи по обем 25% от изходната статия, се допуска със задължителното посочване на автора и хипервръзка към адреса на пълния текст на уебсайта art-in-psychology.com.
Наверх