МЕТОДЪТ НА ГЛИНОТЕРАПИЯТА

в помощ при възстановяване на психичното здраве
в помощ при възстановяване на психичното здраве
14.10.2020
14.10.2020

В статията се обсъжда темата за глинотерапията като метод, прилаган в помощ при възстановяване на психичното здраве. Разглеждат се различни техники за работа с глина (фигуративна скулптура, портрет и автопортрет) по примери от фотографии на работите на участници в програмата „Моделиране на себе си“.

В статията се обсъжда темата за глино­терапията като метод, прилаган в помощ при възстановяване на психичното здраве. Разглеждат се различни техники за работа с глина (фигуративна скулптура, портрет и автопортрет) по примери от фотографии на работите на участници в програмата „Моделиране на себе си“.

Портрет П. Дубарова, скулптор С.М. Стоянова, 2010 г.
Портрет на П. Дубарова, скулптор С.М. Стоянова, 2010 г.
Портрет на П. Дубарова,
скулптор С.М. Стоянова, 2010 г.
Пътят на опознаване на себе си е път към намиране на решение на житейските противоречия и установяване на вътрешен мир. Без да осъзнаваш какво правиш и защо го правиш, не можеш да си истински добродетелен, е казал Сократ наред с – не можеш да знаеш и да не си добродетелен. Сократ обръща внимание на човека като субект на познанието [4, с. 40]. „Познай себе си!“ е посока без крайна точка, която отвежда до осъзнаването „аз знам, че нищо не знам“ [2, с. 470]. Но в това пътешествие се състои човешката еволюция. „Има само едно добро – знанието и едно зло – невежеството“ [2, с. 102].

Един от методите за себепознание, себеизразяване, образование и преодоляване на психичните травми е глинотерапията – направление в арттерапията, базирано на художествените техники на работа с глина. Глината е материал, съпътствал човека през цялата история на човечеството. Специфичният характер на арт­тера­пев­ти­чната работа с глина дава възможност на човек да се докосне до вътреш­ния си център и да започне работа по възстановяване на цялостта си, да раз­ширява границите на своето съзнание и възприятия както за собст­веното си тяло, така и за действителността, в която живее, да намира достъп до базови ресурси в психиката си, съхранявани в колективното несъзнавано.

Методът на глинотерапията

Глината е богат на възможности материал за работа в арттерапията. Благодарение на пластичните си качества глината предоставя по-големи възможности за спон­тан­ност в себеизразяването за разлика от другите художествени мате­риали, което помага за преодоляване на бариерата пред творческата дейност. От друга страна, работата с глина предразполага към по-лесно навлизане в себе си към личното и колективно несъзнавано и чрез сензорните усещания към превръщането на вътрешните преживявания в символични форми от глина. Това движение на промяна се осъществява посредством преминаването през процеси както на регресия, така и на интеграция чрез преобразуване на формата – чрез нейното разрушаване и изграждане. Дейвид Хенли, известен британски арттерапевт и педагог, директор на програмата по арттерапия в Университета в Лонг Айлънд и клиничен директор на психиатрична група за деца със Синдром на хипер­актив­ност с дефицит на вниманието, нарича това преживяване състояние на „конструктивен регрес“ [7, с. 55].

Обемният характер на работата с глина позволява възприятието на формата от различни гледни точки, което внася разширение в пространственото светоусещане, а от там – и в намирането на креативни решения на задачите в живота.

Със своите обширни възможности глината е подходящ материал за работа както с деца, така и с възрастни с различни физически и психически нарушения. Прилага се при индивидуална работа, при семейна терапия, при нераз­би­ра­тел­ства в детско-родителските отношения и при групова работа. Като материал, подходящ за преработка и осъзнаване на проблема, работата с глина е ефективна при хора с трудности при социалното приспособяване, с девиантно поведение, с посттравматично стресово разстройство, с натрапливи състояния и с други житейски кризи и проблеми. Моделирането с глина е изключително ползотворно при работата с деца, защото за тях е трудно да изразяват своите чувства и прежи­вявания вербално. Това важи и за възрастните с подобен проблем. За децата моделирането с глина е много полезно, тъй като развива моториката, фантазията, пространственото мислене, повишава самооценката, увереността в „Аз“–а.

Терапевтичното, успокояващо въздействие на глината се чувства веднага, след като се започне работа с нея. Човек с натрупано напрежение и разрушителни емоции намира изход в месенето, удрянето, формуването с нокти на глината. Неувереният в себе си чрез усилието, което прилага, за да създаде търсената форма, наблюдавайки, как глината му се подчинява, се учи на смелост и реши­тел­ност в намирането на изход от проблемите, а разсеяният и неспокоен човек възпитава в себе си концентрация.

Резултатите от арттерапията се измерват с конкретното творчество на участ­ни­ците и с намирането им на собствен смисъл в живота, което зависи от степента им на ангажираност в сесиите и от тяхната мотивация да търсят решения на проб­лемите си. От друга страна, този процес е зависим и от профе­сио­нал­ния опит на практикуващият арттерапевт, който, по думите на Хенли, е длъжен преди всичко да е художник или скулптор, владеещ процеса на работа с материала като техника и като психология, за да може да създаде нужните условия за постигане на терапевтичен резултат чрез себеизразяването на участниците, да улови проблема им и да им дава нужните ориентири по пътя на опознаване на собственото „Аз“ [7, с. 25].
Пътят на опознаване на себе си е път към намиране на решение на житейските противоречия и установяване на вътрешен мир. Без да осъзнаваш какво правиш и защо го правиш, не можеш да си истински добродетелен, е казал Сократ наред с – не можеш да знаеш и да не си добро­детелен. Сократ обръща внимание на чо­века като субект на познанието [4, с. 40]. „Познай себе си!“ е посока без крайна точка, която отвежда до осъзнаването „аз знам, че нищо не знам“ [2, с. 470]. Но в това пътешествие се състои човешката еволюция. „Има само едно добро – знанието и едно зло – невежеството“ [2, с. 102].

Един от методите за себепознание, себе­изразяване, образование и преодоляване на психичните травми е глинотерапията – направление в арттерапията, базирано на художествените техники на работа с глина. Глината е материал, съпътствал човека през цялата история на човече­ството. Специфичният характер на арт­тера­пев­ти­чната работа с глина дава възможност на човек да се докосне до вътреш­ния си център и да започне работа по възста­новяване на цялостта си, да раз­ширява границите на своето съзнание и възпри­ятия както за собст­веното си тяло, така и за действителността, в която живее, да на­мира достъп до базови ресурси в психи­ката си, съхранявани в колективното несъзнавано.

Методът на глинотерапията

Глината е богат на възможности материал за работа в арттерапията. Благодарение на пластичните си качества глината пре­доставя по-големи възможности за спон­тан­ност в себеизразяването за разлика от дру­гите художествени мате­риали, което помага за преодоляване на бариерата пред твор­ческата дейност. От друга страна, работата с глина предразполага към по-лесно навли­зане в себе си към личното и колективно несъзнавано и чрез сензорните усещания към превръщането на вътрешните прежи­вявания в символични форми от глина. Това движение на промяна се осъществява посредством преминаването през процеси както на регресия, така и на интеграция чрез преобразуване на формата – чрез нейното разрушаване и изграждане. Дейвид Хенли, известен британски арттер­апевт и педагог, директор на програмата по арттерапия в Университета в Лонг Айлънд и клиничен директор на психи­атрична група за деца със Синдром на хипер­актив­ност с дефицит на внима­нието, нарича това преживяване състояние на „конструктивен регрес“ [7, с. 55].

Обемният характер на работата с глина позволява възприятието на формата от различни гледни точки, което внася разширение в пространственото светоусещане, а от там – и в намирането на креативни решения на задачите в живота.

Със своите обширни възможности глината е подходящ материал за работа както с деца, така и с възрастни с различни физически и психически нарушения. Прилага се при индивидуална работа, при семейна терапия, при нераз­би­ра­тел­ства в детско-родителските отношения и при групова работа. Като материал, подходящ за прера­ботка и осъзнаване на проблема, работата с глина е ефективна при хора с трудности при социалното приспособяване, с деви­антно поведение, с посттравматично стре­сово разстройство, с натрапливи състояния и с други житейски кризи и проблеми. Моделирането с глина е изключително ползотворно при работата с деца, защото за тях е трудно да изразяват своите чувства и прежи­вявания вербално. Това важи и за възрастните с подобен проблем. За децата моделирането с глина е много полезно, тъй като развива моториката, фантазията, пространственото мислене, повишава самооценката, увереността в „Аз“–а.

Терапевтичното, успокояващо въздействие на глината се чувства веднага, след като се започне работа с нея. Човек с натрупано напрежение и разрушителни емоции намира изход в месенето, удрянето, форму­ването с нокти на глината. Неувереният в себе си чрез усилието, което прилага, за да създаде търсената форма, наблю­д­авайки, как глината му се подчинява, се учи на смелост и реши­тел­ност в намирането на изход от проблемите, а разсеяният и неспокоен човек възпитава в себе си концентрация.

Резултатите от арттерапията се измерват с конкретното творчество на участ­ни­ците и с намирането им на собствен смисъл в живота, което зависи от степента им на ангажираност в сесиите и от тяхната мотивация да търсят решения на проб­лемите си. От друга страна, този процес е зависим и от профе­сио­нал­ния опит на практикуващият арттерапевт, който, по думите на Хенли, е длъжен преди всичко да е художник или скулптор, владеещ процеса на работа с материала като техника и като психология, за да може да създаде нужните условия за постигане на терапев­тичен резултат чрез себеизразяването на участниците, да улови проблема им и да им дава нужните ориентири по пътя на опознаване на собственото „Аз“ [7, с. 25].
психолог, арт-терапевт
Техники на глинотерапията

Съществуват различни техники на арттерапевтична работа с глина. По-простите техники са овалване, месене с длани и пръсти, точене, компресиране, изтегляне, прибавяне, отнемане, смесване, прищипване, усукване, късане на късове, рязане, заглаждане, пробиване, вдълбаване с цели пръсти, с връхчетата на пръстите, с нокти или работа с опакото на ръката, с притискане с юмрук и др. Всички тези действия отразяват различни чувства и емоции, като е важно те да се случват спонтанно.

Спонтанността в арттерапията е условие за постигане на метафорично пресъздаване и за комуникиране на вътрешните преживявания, тъй като тя позволява автентичното себеизразяване, което при психично угнетяване почти винаги е потиснато от страна на интернализираните авторитети. Чрез езика на метафорите арттерапевтът има възможност да надзърне в сложния вътрешен живот на участника в арттерапевтична сесия и да улови скрития смисъл, който той несъзнателно влага в глинената фигура. Това е по-добър способ от разговора особено за хората с трудности във вербалното изразяване.

Арттерапевтичната работа с глина дава възможност за тактилни и кинестетични усещания. Тактилният характер на мачкането на глината действа като акупресура, освен целебното влияние на глината при допира с кожата. Тактилното възпри­ятие е един от най-ранните способи на детето да установява контакт и да се запознава с външния свят. На тази основа може да се обясни процеса на регресия при възрастни хора по време на арттерапевтична работа с глина. С връщането назад в детството индивидът навлиза по-надълбоко в себе си и прави връзка с дълбоките изначални състояния на мир и покой, което има оздравително въздействие. За усилване на този ефект се прилага техника на моделиране със закрити очи, при която вниманието се насочва към усещането в ръцете при допира с глината. Осезанието в дланите се обостря и тактилното възприятие наподобява зрение, което събужда друго, по-дълбоко възприятие за себе си и за света. Арттерапевтичната работа с глина е особено подходяща за незрящи хора. Вербализирането на тактилния контакт може да се превърне във второ раждане, както се случва с логопеда Хелън Келър. Въпреки слепотата и глухотата с помощта на Ан Съливан, нейната учителка, чрез докосване до предметите и после изписване на имената им върху дланта, Келър успява да овладее способността да комуникира, да получи бакалавърско образование и да помага на други хора с подобни на нейните проблеми [6].
Техники на глинотерапията

Съществуват различни техники на арттера­певтична работа с глина. По-простите техники са овалване, месене с длани и пръсти, точене, компресиране, изтегляне, прибавяне, отнемане, смесване, прищип­ване, усукване, късане на късове, рязане, заглаждане, пробиване, вдълбаване с цели пръсти, с връхчетата на пръстите, с нокти или работа с опакото на ръката, с при­тискане с юмрук и др. Всички тези действия отразяват различни чувства и емоции, като е важно те да се случват спонтанно.

Спонтанността в арттерапията е условие за постигане на метафорично пресъзда­ване и за комуникиране на вътрешните преживявания, тъй като тя позволява автентичното себеизразяване, което при психично угнетяване почти винаги е потиснато от страна на интернализираните авторитети. Чрез езика на метафорите арттерапевтът има възможност да надзърне в сложния вътрешен живот на участника в арттерапевтична сесия и да улови скрития смисъл, който той несъзнателно влага в глинената фигура. Това е по-добър способ от разговора особено за хората с трудности във вербалното изразяване.

Арттерапевтичната работа с глина дава възможност за тактилни и кинестетични усещания. Тактилният характер на мач­кането на глината действа като акупресура, освен целебното влияние на глината при допира с кожата. Тактилното възпри­ятие е един от най-ранните способи на детето да установява контакт и да се запознава с външния свят. На тази основа може да се обясни процеса на регресия при възрастни хора по време на арттерапев­тична работа с глина. С връщането назад в детството индивидът навлиза по-надъл­боко в себе си и прави връзка с дълбоките изначални състояния на мир и покой, което има оздравително въздействие. За усилване на този ефект се прилага техника на моде­лиране със закрити очи, при която внима­нието се насочва към усещането в ръцете при допира с глината. Осезанието в дла­ните се обостря и тактилното възприятие наподобява зрение, което събужда друго, по-дълбоко възприятие за себе си и за света. Арттерапевтичната работа с глина е особено подходяща за незрящи хора. Вербализирането на тактилния контакт може да се превърне във второ раждане, както се случва с логопеда Хелън Келър. Въпреки слепотата и глухотата с помощта на Ан Съливан, нейната учителка, чрез докосване до предметите и после изписване на имената им върху дланта, Келър успява да овладее способ­ността да комуникира, да получи бака­лавърско образование и да помага на други хора с подобни на нейните проблеми [6].
психолог, арт-терапевт
Ил. 1. "Гола фигура",
скулптор: С.М. Стоянова,
58/180/40 см, гипс, 1993 г.
Ил. 1. "Гола фигура",
скулптор С.М. Стоянова,
58/180/40 см, гипс, 1993 г.
Фигуративна скулптура

По-сложните техники за творческа работа с глина са свързани с направата на фигуративна скулптура, портрет и автопортрет. Тези техники изискват обучение, изграждане на технически умения и развитие на вътрешни качества като концентрация, наблюдателност, възприятие на характерното, умение за правилно предаване на пропорциите, упоритост.

Направата на фигуративна скулптура е сложен, но терапевтично благотворен процес (ил. 1). Чрез изучаването на принципите на построяване на скулптурния образ, човек разширява границите на своето съзнание за себе си и за света.

От съществено значение за изграждането на скулптурни умения е моделирането от натура, което изисква постоянство, търпение и време. Според Хенли работата от натура има огромно значение за арттерапията, особено с индивиди, които имат трудности при контакта с реалността или страдащи от нарушения при възприе­мане на собственото тяло. Със своята земна същност и консистенция, наподо­бяваща плът, глината като материал за моделиране от натура им позволява да се вкоренят в реалността, да изградят връзка със собственото тяло и да го разберат. При страдащи от анорексия като терапия се прилага моделиране от глина образа на собственото тяло и идеалния образ за него.

За правилно провеждане на артерапевтичната сесия е важно поощряването на свободата в творческото себеизразяване (ил. 2 и 3). Често в желанието си да построи с анатомична точност глинената фигура или глава, участникът изгубва експресивността, с което емоционално изсушава образа и го лишава от метафо­ричната изразителност, така същностна за арттерапевтичния процес. В тази насока участникът е необходимо да бъде воден към изобразяване на вътрешните качества и преживявания на модела и според Хенли може да създаде и разказ (ил. 4 и 5).
Фигуративна скулптура

По-сложните техники за творческа работа с глина са свързани с направата на фигура­тивна скулптура, портрет и автопортрет. Тези техники изискват обучение, изграж­дане на технически умения и развитие на вътрешни качества като концентрация, наблюдателност, възприятие на характер­ното, умение за правилно предаване на пропорциите, упоритост.

Направата на фигуративна скулптура е сложен, но терапевтично благотворен процес (ил. 1). Чрез изучаването на прин­ципите на построяване на скулптурния образ, човек разширява границите на своето съзнание за себе си и за света.

От съществено значение за изграждането на скулптурни умения е моделирането от натура, което изисква постоянство, търпение и време. Според Хенли работата от натура има огромно значение за арттера­пията, особено с индивиди, които имат трудности при контакта с реалността или страдащи от нарушения при възприе­мане на собственото тяло. Със своята земна същност и консистенция, наподо­бяваща плът, глината като материал за моделиране от натура им позволява да се вкоренят в реалността, да изградят връзка със собственото тяло и да го разберат. При страдащи от анорексия като терапия се при­лага моделиране от глина образа на собст­веното тяло и идеалния образ за него.

За правилно провеждане на артерапев­тич­ната сесия е важно поощряването на свобо­дата в творческото себеизразяване (ил. 2 и 3). Често в желанието си да построи с анатомична точност глинената фигура или глава, участникът изгубва експресивността, с което емоционално изсушава образа и го лишава от метафо­ричната изразителност, така същностна за арттерапевтичния процес. В тази насока участникът е необхо­димо да бъде воден към изобразяване на вътрешните качества и преживявания на модела и според Хенли може да създаде и разказ (ил. 4 и 5).
Ил. 2. Тема „Среща с Анимата /Анимуса“
Ил. 4. Тема „Коренът на Живота“, Холистичен център „Авир“, София, 2014 г.
Ил. 2
Ил. 4
Ил. 5
Ил. 3
Ил. 3. Тема „Среща с Анимата /Анимуса“
Ил. 5. Тема „Коренът на Живота“, Холистичен център „Авир“, София, 2014 г.
Ил. 2. Тема „Среща с Анимата /Анимуса“, Ананда йога студио, Пловдив, 2012 г.
Ил. 3. Тема „Среща с Анимата /Анимуса“, Институт ИНБИ, София, 2012 г.
Снимковият материал е на участници в арттерапевтичните сесии „Моделиране на себе си“, изкуство за вътрешен баланс, себепознание и разкриване на творческия потенциал чрез работа с глина, бои и др. материали.

Ил. 4 и 5. Тема „Коренът на Живота“, Холистичен център „Авир“, София, 2014 г.
На тази сесия участниците се съсредоточават към онези аспекти, които изграждат фундамента на личния живот.
Ил. 2. Тема „Среща с Анимата /Анимуса“
Ил. 2
Ил. 2
Ил. 3. Тема „Среща с Анимата /Анимуса“
Ил. 3
Ил. 4. Тема „Коренът на Живота“, Холистичен център „Авир“, София, 2014 г.
Ил. 4
Ил. 4
Ил. 5. Тема „Коренът на Живота“, Холистичен център „Авир“, София, 2014 г.
Ил. 5
Ил. 2. Тема „Среща с Анимата /Анимуса“, Ананда йога студио, Пловдив, 2012 г.
Ил. 3. Тема „Среща с Анимата /Анимуса“, Институт ИНБИ, София, 2012 г.
Снимковият материал е на участници в арттерапевтичните сесии „Моделиране на себе си“, изкуство за вътрешен баланс, себепознание и разкриване на творческия потенциал чрез работа с глина, бои и др. материали.

Ил. 4 и 5. Тема „Коренът на Живота“, Холистичен център „Авир“, София, 2014 г.
На тази сесия участниците се съсредоточават към онези аспекти, които изграждат фундамента на личния живот.
Занимаващият се с творчество винаги изразява себе си и през призмата на собствения си светоглед създава един своеобразен автопортрет чрез произведенията си. Но когато участникът създава деформиран или идеализиран образ, разминаващ се с действителността, вследствие на несъзнателното си отъждествяване с изобразявания обект, върху когото пренася частично своите физически и психически характеристики, става въпрос за два основни защитни психични механизма – проекцията и идентификацията. Ползотворността на това отъждествяване с другия се състои в създаването на условия за виждането и осъзнаването на корените и механизмите на действие на тези изкривявания. Задача на арттерапевта е да регистрира деформациите в скулптурния образ и да съдейства за тяхната преработка. Понеже скулптурното портретуване отразява както отношението на автора към модела, така и междуличностните взаимодействия на автора, има вероятност портретът в някаква степен да не удовлетвори очакванията на модела. Като цяло портретуването е подкрепящо за личността на модела като израз на уважение, приемане и одобрение.

За да не се демотивира от трудността при изпълнението на скулптурната задача, е необходимо арттерапевтът да подкрепя участника в техническото изграждане на формата, като го насочва към тези техники, които отговарят на неговите възможности. Добър метод, който улеснява скулптурната работа с глина при изобразяването на фигура, портрет или автопортрет, е направата на заготовки. Арттерапевтът помага на участника или сам приготвя за него от парче глина обобщена форма на фигура или глава, която после той да дооформи и завърши чрез добавяне или отнемане на глина (ил. 6–9).
Занимаващият се с творчество винаги изразява себе си и през призмата на собствения си светоглед създава един своеобразен автопортрет чрез произведенията си. Но когато участникът създава деформиран или идеализиран образ, разминаващ се с действителността, вследствие на несъзнателното си отъж­дествяване с изобразявания обект, върху когото пренася частично своите физически и психически характеристики, става въпрос за два основни защитни психични механизма – проекцията и идентифика­цията. Ползотворността на това отъждест­вяване с другия се състои в създаването на условия за виждането и осъзнаването на корените и механизмите на действие на тези изкривявания. Задача на арттера­певта е да регистрира деформациите в скулптурния образ и да съдейства за тяхната преработка. Понеже скулптур­ното портретуване отразява както отноше­нието на автора към модела, така и между­лич­ностните взаимодействия на автора, има вероятност портретът в някаква степен да не удовлетвори очакванията на модела. Като цяло портретуването е подкрепящо за личността на модела като израз на уважение, приемане и одобрение.

За да не се демотивира от трудността при изпълнението на скулптурната задача, е необходимо арттерапевтът да подкрепя участника в техническото изграждане на формата, като го насочва към тези техники, които отговарят на неговите възможности. Добър метод, който улеснява скулптурната работа с глина при изобразя­ването на фигура, портрет или автопорт­рет, е направата на заготовки. Арттера­певтът помага на участника или сам приготвя за него от парче глина обобщена форма на фигура или глава, която после той да дооформи и завърши чрез добавяне или отнемане на глина (ил. 6–9).
Ил.Снежанка М. Стоянова, арт-терапия, глинотерапия
Ил.Снежанка М. Стоянова, арт-терапия, глинотерапия
Ил. 6.
Тема „Мъжка фигура“
Ил. 8.
Тема „Семейство“
Ил. 9.
Тема „Къща и човек“
Ил. 7.
Тема „Женска фигура“
Ил.Снежанка М. Стоянова, арт-терапия, глинотерапия
Ил.Снежанка М. Стоянова, арт-терапия, глинотерапия
Работа по случай с Г. И. с диагноза: ДЦП – атаксична форма С. Г. М. Ф. I ниво, квадрипирамиден синдром с лека степен на умствена изостаналост.
Г. И. обикновено трепери, докато рисува, което се изразява в по-остри и начупени линии. Забелязва се, че по време на арттерапевтична работа с глина, той е по-спокоен. От тези наблюдения се прави заключение, че Г. И. се чувства по-уверен, когато работи с пластични материали.
Център „Каритас“, 2016 г.
Ил.Снежанка М. Стоянова, арт-терапия, глинотерапия
Ил. 6
Ил.Снежанка М. Стоянова, арт-терапия, глинотерапия
Ил. 7
Ил.Снежанка М. Стоянова, арт-терапия, глинотерапия
Ил. 8
Ил.Снежанка М. Стоянова, арт-терапия, глинотерапия
Ил. 9
Ил. 6, 7, 8 и 9. Теми „Мъжка фигура“, „Женска фигура“, „Семейство“ и „Къща и човек“, Център „Каритас“, 2016 г.
Работа по случай с Г. И. с диагноза: ДЦП – атаксична форма С. Г. М. Ф. I ниво, квадрипирамиден синдром с лека степен на умствена изостаналост.
Г. И. обикновено трепери, докато рисува, което се изразява в по-остри и начупени линии. Забелязва се, че по време на арттерапевтична работа с глина, той е по-спокоен. От тези наблюдения се прави заключение, че Г. И. се чувства по-уверен, когато работи с пластични материали.
Скулптор С.М. Стоянова
Ил. 10. Бюст-паметник на поетесата Петя Дубарова, скулптор С.М. Стоянова. Двор на Кирилицата,
гр. Плиска,
40/60/50 см, бронз, 2019 г.
Ил. 10. Бюст-паметник на поетесата
Петя Дубарова, скулптор С.М. Стоянова.
Двор на Кирилицата, гр. Плиска,
40/60/50 см, бронз, 2019 г.
При професионалното скулптиране на портрет авторът чрез своята творческа концентрация се стреми дълбоко да проникне в индивидуалността на портре­тувания, за да улови кода на неговата уникална същност и да я изобрази през своята душевност (ил. 10).

Скулптурните техники като фигура, портрет и автопортрет са сложни техники, което изисква от арттерапевта висок професионализъм и солидно знание за възникването на възможните непредвидени трудности, свързани със сложността на движенията във вътрешния свят на индивида, провокирани от арттерапевтичния процес.

Техниките на моделиране на портрет и автопортрет имат много голям диапазон от арттерапевтични приложения. Те са подходящи за възрастни, преминаващи през критични моменти от техния живот и нуждаещи се от укрепване на разкла­тената им идентичност, както и при деца, лишени от родителски грижи и вни­мание, тъй като липсата на образец за частична идентификация им създава препятствия по пътя на тяхното самоопределение.

Особено важна част от арттерапевтичната сесия е интерпретацията на сим­волните образи, които опосредствано изразяват техните потиснати или изтлас­кани в несъзнаваното травматични преживявания. Вербализацията на тези психични съдържания освобождава заключената в тях енергия, което се усеща от участника в сесията като разтоварване. Този процес се осъществява посред­ством споделянето на преживяванията от творческия акт и събеседването с цел да се разшири себеразбирането на участника, а, от друга страна, да даде насоки за бъдещата работа.

„Познай себе си!“

По думите на Цветан Тодоров себепознанието задължително преминава през езика, доколкото само той ни предоставя възможността да използваме рефлек­сивните местоимения. В тази връзка може да бъде цитиран Жак Лакан, дефини­ращ несъзнаваното в духа на философията на Рене Декарт. За разлика от предста­вителя на класическия рационализъм, френският психоаналитик разглежда несъзнаваното като „субект“ („sujet“), който е носител на знание, което обаче не знае, че знае. Това е потиснат или изтласкан дискурс, „друг език” или по-точно „език на другия”. Задача на арттерапевтичната сесия е да бъде разчетен този „език на другия“ чрез вербализирането на метафорите, въплътени в глинените произведения и чрез осмислянето на преживяването в процеса на моделирането. Последното от своя страна може да доведе до преосмисляне, което да породи трансформация на формите и позициите им. Така се открива възможност за осъщест­вяване на вътрешна промяна на самото преживяване, за ограничаване на негативното му влияние и за превръщането му в потенциал за личностно развитие.

Глинотерапията е ефективен метод не само при оказване на помощ за възстано­вяване на психичното здраве, но и за разкриване на изначално заложения в човека творчески потенциал – с неговото разкриване се отключва креативно отношение към живота като цяло, основа на здравето и радостта. По думите на Йозеф Бойс всеки човек е художник, нужно е само да се освободи. Разгръща­нето му е осъществимо благодарение на живата езикова връзка с другия. В този процес на творческо преоткриване чрез общуването с другия ние разширяваме себе си като самосъзнание, присъствие и смисъл в света.

Литература
1. Калужский, Михаил. Бойс убежден, что любой человек – художник, его только нужно освободить, Большой Город, 12.09.2012. http://bg.ru/society/boys_ubezhden_chto_lyuboy_chelovek_hudozhnik_ego‑11852/. (5.08.2020).
2. Лаэртский, Диоген. О жизни, учениях и изречениях знаменитых философов.
Москва, Мысль, 1986. – 571 с.
3. Вание, Ален. Лакан. София, ЛИК, 2000. – 96 с.
4. Спасова, Правда. Кратък пътеводител през европейската философия за художници. С., НХА, 2007. – 212 с.
5. Тодоров, Цветан. Семиотика. Реторика. Стилистика. (Сборник подбрани статии от „Енциклопедичен речник на науките за езика” на Дюкро-Тодоров) София, СЕМА – РШ, 2000. – 136 с.
6. Encyclopaedia Britannica. Helen Keller. American author and educator, 6.12.2019. https://www.britannica.com/biography/Helen-Keller. (12.08.2020).
7. Henley, David. Clayworks in Art Therapy. Plying the Sacred Circle. L., 2002, – p. 224.
При професионалното скулптиране на порт­рет авторът чрез своята творческа концент­рация се стреми дълбоко да проникне в индивидуалността на портре­тувания, за да улови кода на неговата уникална същност и да я изобрази през своята душевност (ил. 10).

Скулптурните техники като фигура, портрет и автопортрет са сложни техники, което изисква от арттерапевта висок професиона­лизъм и солидно знание за възникването на възможните непредвидени трудности, свързани със сложността на движенията във вътрешния свят на индивида, прово­кирани от арттерапевтичния процес.

Техниките на моделиране на портрет и автопортрет имат много голям диапазон от арттерапевтични приложения. Те са под­ходящи за възрастни, преминаващи през критични моменти от техния живот и нуждаещи се от укрепване на разкла­тената им идентичност, както и при деца, лишени от родителски грижи и вни­мание, тъй като липсата на образец за частична идентификация им създава препятствия по пътя на тяхното самоопределение.

Особено важна част от арттерапевтичната сесия е интерпретацията на сим­волните образи, които опосредствано изразяват техните потиснати или изтлас­кани в несъзна­ваното травматични преживя­вания. Вербализацията на тези психични съдържания освобождава заключената в тях енергия, което се усеща от участника в сесията като разтоварване. Този процес се осъществява посред­ством споделянето на преживяванията от творческия акт и събеседването с цел да се разшири себеразбирането на участника, а, от друга страна, да даде насоки за бъдещата работа.

„Познай себе си!“

По думите на Цветан Тодоров себепозна­нието задължително преминава през езика, доколкото само той ни предоставя възмож­ността да използваме рефлек­сивните местоимения. В тази връзка може да бъде цитиран Жак Лакан, дефини­ращ несъзна­ваното в духа на философията на Рене Декарт. За разлика от предста­вителя на кла­си­ческия рационализъм, френският психо­аналитик разглежда несъзнаваното като „субект“ („sujet“), който е носител на знание, което обаче не знае, че знае. Това е поти­снат или изтласкан дискурс, „друг език” или по-точно „език на другия”. Задача на артте­ра­певтичната сесия е да бъде разчетен този „език на другия“ чрез вербализирането на метафорите, въплътени в глинените произведения и чрез осмислянето на пре­жи­вяването в процеса на модели­рането. Последното от своя страна може да доведе до преосмисляне, което да породи транс­фор­мация на формите и позициите им. Така се открива възможност за осъщест­вяване на вътрешна промяна на самото преживя­ване, за ограничаване на негативното му влияние и за превръщането му в потенциал за личностно развитие.

Глинотерапията е ефективен метод не само при оказване на помощ за възстано­вяване на психичното здраве, но и за разкриване на изначално заложения в човека твор­чески потенциал – с неговото разкри­ване се отключва креативно отношение към живота като цяло, основа на здравето и радостта. По думите на Йозеф Бойс всеки човек е художник, нужно е само да се осво­боди. Разгръща­нето му е осъществимо благодарение на живата езикова връзка с другия. В този процес на творческо преоткриване чрез общуването с другия ние разширяваме себе си като самосъзна­ние, присъствие и смисъл в света.

Литература
1. Калужский, Михаил. Бойс убежден, что любой человек – художник, его только нужно освободить, Большой Город, 12.09.2012. http://bg.ru/society/boys_ubezhden_chto_lyuboy_chelovek_hudozhnik_ego‑11852/. (5.08.2020).
2. Лаэртский, Диоген. О жизни, учениях и изречениях знаменитых философов.
Москва, Мысль, 1986. – 571 с.
3. Вание, Ален. Лакан. София, ЛИК, 2000. – 96 с.
4. Спасова, Правда. Кратък пътеводител през европейската философия за художници. С., НХА, 2007. – 212 с.
5. Тодоров, Цветан. Семиотика. Реторика. Стилистика. (Сборник подбрани статии от „Енциклопедичен речник на науките за езика” на Дюкро-Тодоров) София, СЕМА – РШ, 2000. – 136 с.
6. Encyclopaedia Britannica. Helen Keller. American author and educator, 6.12.2019. https://www.britannica.com/biography/Helen-Keller. (12.08.2020).
7. Henley, David. Clayworks in Art Therapy. Plying the Sacred Circle. L., 2002, – p. 224.

Споделяне

Публикуването на части от материала, не превишаващи по обем 25% от изходната статия, се допуска със задължителното посочване на автора и хипервръзка към адреса на пълния текст на уебсайта art-in-psychology.com.
Публикуването на части от материала, не превишаващи по обем 25% от изходната статия, се допуска със задължителното посочване на автора и хипервръзка към адреса на пълния текст на уебсайта
art-in-psychology.com.
{{amount}}
Товар добавлен в корзину
Наверх