МЕТОДЪТ НА ГЛИНОТЕРАПИЯТА
в помощ при възстановяване на психичното здраве
в помощ при възстановяване на психичното здраве
14.10.2020
14.10.2020
В статията се обсъжда темата за глинотерапията като метод, прилаган в помощ при възстановяване на психичното здраве. Разглеждат се различни техники за работа с глина (фигуративна скулптура, портрет и автопортрет) по примери от фотографии на работите на участници в програмата „Моделиране на себе си“.
В статията се обсъжда темата за глинотерапията като метод, прилаган в помощ при възстановяване на психичното здраве. Разглеждат се различни техники за работа с глина (фигуративна скулптура, портрет и автопортрет) по примери от фотографии на работите на участници в програмата „Моделиране на себе си“.
Портрет на П. Дубарова, скулптор С.М. Стоянова, 2010 г.
Портрет на П. Дубарова,
скулптор С.М. Стоянова, 2010 г.
скулптор С.М. Стоянова, 2010 г.
Пътят на опознаване на себе си е път към намиране на решение на житейските противоречия и установяване на вътрешен мир. Без да осъзнаваш какво правиш и защо го правиш, не можеш да си истински добродетелен, е казал Сократ наред с – не можеш да знаеш и да не си добродетелен. Сократ обръща внимание на човека като субект на познанието [4, с. 40]. „Познай себе си!“ е посока без крайна точка, която отвежда до осъзнаването „аз знам, че нищо не знам“ [2, с. 470]. Но в това пътешествие се състои човешката еволюция. „Има само едно добро – знанието и едно зло – невежеството“ [2, с. 102].
Един от методите за себепознание, себеизразяване, образование и преодоляване на психичните травми е глинотерапията – направление в арттерапията, базирано на художествените техники на работа с глина. Глината е материал, съпътствал човека през цялата история на човечеството. Специфичният характер на арттерапевтичната работа с глина дава възможност на човек да се докосне до вътрешния си център и да започне работа по възстановяване на цялостта си, да разширява границите на своето съзнание и възприятия както за собственото си тяло, така и за действителността, в която живее, да намира достъп до базови ресурси в психиката си, съхранявани в колективното несъзнавано.
Методът на глинотерапията
Глината е богат на възможности материал за работа в арттерапията. Благодарение на пластичните си качества глината предоставя по-големи възможности за спонтанност в себеизразяването за разлика от другите художествени материали, което помага за преодоляване на бариерата пред творческата дейност. От друга страна, работата с глина предразполага към по-лесно навлизане в себе си към личното и колективно несъзнавано и чрез сензорните усещания към превръщането на вътрешните преживявания в символични форми от глина. Това движение на промяна се осъществява посредством преминаването през процеси както на регресия, така и на интеграция чрез преобразуване на формата – чрез нейното разрушаване и изграждане. Дейвид Хенли, известен британски арттерапевт и педагог, директор на програмата по арттерапия в Университета в Лонг Айлънд и клиничен директор на психиатрична група за деца със Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието, нарича това преживяване състояние на „конструктивен регрес“ [7, с. 55].
Обемният характер на работата с глина позволява възприятието на формата от различни гледни точки, което внася разширение в пространственото светоусещане, а от там – и в намирането на креативни решения на задачите в живота.
Със своите обширни възможности глината е подходящ материал за работа както с деца, така и с възрастни с различни физически и психически нарушения. Прилага се при индивидуална работа, при семейна терапия, при неразбирателства в детско-родителските отношения и при групова работа. Като материал, подходящ за преработка и осъзнаване на проблема, работата с глина е ефективна при хора с трудности при социалното приспособяване, с девиантно поведение, с посттравматично стресово разстройство, с натрапливи състояния и с други житейски кризи и проблеми. Моделирането с глина е изключително ползотворно при работата с деца, защото за тях е трудно да изразяват своите чувства и преживявания вербално. Това важи и за възрастните с подобен проблем. За децата моделирането с глина е много полезно, тъй като развива моториката, фантазията, пространственото мислене, повишава самооценката, увереността в „Аз“–а.
Терапевтичното, успокояващо въздействие на глината се чувства веднага, след като се започне работа с нея. Човек с натрупано напрежение и разрушителни емоции намира изход в месенето, удрянето, формуването с нокти на глината. Неувереният в себе си чрез усилието, което прилага, за да създаде търсената форма, наблюдавайки, как глината му се подчинява, се учи на смелост и решителност в намирането на изход от проблемите, а разсеяният и неспокоен човек възпитава в себе си концентрация.
Резултатите от арттерапията се измерват с конкретното творчество на участниците и с намирането им на собствен смисъл в живота, което зависи от степента им на ангажираност в сесиите и от тяхната мотивация да търсят решения на проблемите си. От друга страна, този процес е зависим и от професионалния опит на практикуващият арттерапевт, който, по думите на Хенли, е длъжен преди всичко да е художник или скулптор, владеещ процеса на работа с материала като техника и като психология, за да може да създаде нужните условия за постигане на терапевтичен резултат чрез себеизразяването на участниците, да улови проблема им и да им дава нужните ориентири по пътя на опознаване на собственото „Аз“ [7, с. 25].
Един от методите за себепознание, себеизразяване, образование и преодоляване на психичните травми е глинотерапията – направление в арттерапията, базирано на художествените техники на работа с глина. Глината е материал, съпътствал човека през цялата история на човечеството. Специфичният характер на арттерапевтичната работа с глина дава възможност на човек да се докосне до вътрешния си център и да започне работа по възстановяване на цялостта си, да разширява границите на своето съзнание и възприятия както за собственото си тяло, така и за действителността, в която живее, да намира достъп до базови ресурси в психиката си, съхранявани в колективното несъзнавано.
Методът на глинотерапията
Глината е богат на възможности материал за работа в арттерапията. Благодарение на пластичните си качества глината предоставя по-големи възможности за спонтанност в себеизразяването за разлика от другите художествени материали, което помага за преодоляване на бариерата пред творческата дейност. От друга страна, работата с глина предразполага към по-лесно навлизане в себе си към личното и колективно несъзнавано и чрез сензорните усещания към превръщането на вътрешните преживявания в символични форми от глина. Това движение на промяна се осъществява посредством преминаването през процеси както на регресия, така и на интеграция чрез преобразуване на формата – чрез нейното разрушаване и изграждане. Дейвид Хенли, известен британски арттерапевт и педагог, директор на програмата по арттерапия в Университета в Лонг Айлънд и клиничен директор на психиатрична група за деца със Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието, нарича това преживяване състояние на „конструктивен регрес“ [7, с. 55].
Обемният характер на работата с глина позволява възприятието на формата от различни гледни точки, което внася разширение в пространственото светоусещане, а от там – и в намирането на креативни решения на задачите в живота.
Със своите обширни възможности глината е подходящ материал за работа както с деца, така и с възрастни с различни физически и психически нарушения. Прилага се при индивидуална работа, при семейна терапия, при неразбирателства в детско-родителските отношения и при групова работа. Като материал, подходящ за преработка и осъзнаване на проблема, работата с глина е ефективна при хора с трудности при социалното приспособяване, с девиантно поведение, с посттравматично стресово разстройство, с натрапливи състояния и с други житейски кризи и проблеми. Моделирането с глина е изключително ползотворно при работата с деца, защото за тях е трудно да изразяват своите чувства и преживявания вербално. Това важи и за възрастните с подобен проблем. За децата моделирането с глина е много полезно, тъй като развива моториката, фантазията, пространственото мислене, повишава самооценката, увереността в „Аз“–а.
Терапевтичното, успокояващо въздействие на глината се чувства веднага, след като се започне работа с нея. Човек с натрупано напрежение и разрушителни емоции намира изход в месенето, удрянето, формуването с нокти на глината. Неувереният в себе си чрез усилието, което прилага, за да създаде търсената форма, наблюдавайки, как глината му се подчинява, се учи на смелост и решителност в намирането на изход от проблемите, а разсеяният и неспокоен човек възпитава в себе си концентрация.
Резултатите от арттерапията се измерват с конкретното творчество на участниците и с намирането им на собствен смисъл в живота, което зависи от степента им на ангажираност в сесиите и от тяхната мотивация да търсят решения на проблемите си. От друга страна, този процес е зависим и от професионалния опит на практикуващият арттерапевт, който, по думите на Хенли, е длъжен преди всичко да е художник или скулптор, владеещ процеса на работа с материала като техника и като психология, за да може да създаде нужните условия за постигане на терапевтичен резултат чрез себеизразяването на участниците, да улови проблема им и да им дава нужните ориентири по пътя на опознаване на собственото „Аз“ [7, с. 25].
Пътят на опознаване на себе си е път към намиране на решение на житейските противоречия и установяване на вътрешен мир. Без да осъзнаваш какво правиш и защо го правиш, не можеш да си истински добродетелен, е казал Сократ наред с – не можеш да знаеш и да не си добродетелен. Сократ обръща внимание на човека като субект на познанието [4, с. 40]. „Познай себе си!“ е посока без крайна точка, която отвежда до осъзнаването „аз знам, че нищо не знам“ [2, с. 470]. Но в това пътешествие се състои човешката еволюция. „Има само едно добро – знанието и едно зло – невежеството“ [2, с. 102].
Един от методите за себепознание, себеизразяване, образование и преодоляване на психичните травми е глинотерапията – направление в арттерапията, базирано на художествените техники на работа с глина. Глината е материал, съпътствал човека през цялата история на човечеството. Специфичният характер на арттерапевтичната работа с глина дава възможност на човек да се докосне до вътрешния си център и да започне работа по възстановяване на цялостта си, да разширява границите на своето съзнание и възприятия както за собственото си тяло, така и за действителността, в която живее, да намира достъп до базови ресурси в психиката си, съхранявани в колективното несъзнавано.
Методът на глинотерапията
Глината е богат на възможности материал за работа в арттерапията. Благодарение на пластичните си качества глината предоставя по-големи възможности за спонтанност в себеизразяването за разлика от другите художествени материали, което помага за преодоляване на бариерата пред творческата дейност. От друга страна, работата с глина предразполага към по-лесно навлизане в себе си към личното и колективно несъзнавано и чрез сензорните усещания към превръщането на вътрешните преживявания в символични форми от глина. Това движение на промяна се осъществява посредством преминаването през процеси както на регресия, така и на интеграция чрез преобразуване на формата – чрез нейното разрушаване и изграждане. Дейвид Хенли, известен британски арттерапевт и педагог, директор на програмата по арттерапия в Университета в Лонг Айлънд и клиничен директор на психиатрична група за деца със Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието, нарича това преживяване състояние на „конструктивен регрес“ [7, с. 55].
Обемният характер на работата с глина позволява възприятието на формата от различни гледни точки, което внася разширение в пространственото светоусещане, а от там – и в намирането на креативни решения на задачите в живота.
Със своите обширни възможности глината е подходящ материал за работа както с деца, така и с възрастни с различни физически и психически нарушения. Прилага се при индивидуална работа, при семейна терапия, при неразбирателства в детско-родителските отношения и при групова работа. Като материал, подходящ за преработка и осъзнаване на проблема, работата с глина е ефективна при хора с трудности при социалното приспособяване, с девиантно поведение, с посттравматично стресово разстройство, с натрапливи състояния и с други житейски кризи и проблеми. Моделирането с глина е изключително ползотворно при работата с деца, защото за тях е трудно да изразяват своите чувства и преживявания вербално. Това важи и за възрастните с подобен проблем. За децата моделирането с глина е много полезно, тъй като развива моториката, фантазията, пространственото мислене, повишава самооценката, увереността в „Аз“–а.
Терапевтичното, успокояващо въздействие на глината се чувства веднага, след като се започне работа с нея. Човек с натрупано напрежение и разрушителни емоции намира изход в месенето, удрянето, формуването с нокти на глината. Неувереният в себе си чрез усилието, което прилага, за да създаде търсената форма, наблюдавайки, как глината му се подчинява, се учи на смелост и решителност в намирането на изход от проблемите, а разсеяният и неспокоен човек възпитава в себе си концентрация.
Резултатите от арттерапията се измерват с конкретното творчество на участниците и с намирането им на собствен смисъл в живота, което зависи от степента им на ангажираност в сесиите и от тяхната мотивация да търсят решения на проблемите си. От друга страна, този процес е зависим и от професионалния опит на практикуващият арттерапевт, който, по думите на Хенли, е длъжен преди всичко да е художник или скулптор, владеещ процеса на работа с материала като техника и като психология, за да може да създаде нужните условия за постигане на терапевтичен резултат чрез себеизразяването на участниците, да улови проблема им и да им дава нужните ориентири по пътя на опознаване на собственото „Аз“ [7, с. 25].
Един от методите за себепознание, себеизразяване, образование и преодоляване на психичните травми е глинотерапията – направление в арттерапията, базирано на художествените техники на работа с глина. Глината е материал, съпътствал човека през цялата история на човечеството. Специфичният характер на арттерапевтичната работа с глина дава възможност на човек да се докосне до вътрешния си център и да започне работа по възстановяване на цялостта си, да разширява границите на своето съзнание и възприятия както за собственото си тяло, така и за действителността, в която живее, да намира достъп до базови ресурси в психиката си, съхранявани в колективното несъзнавано.
Методът на глинотерапията
Глината е богат на възможности материал за работа в арттерапията. Благодарение на пластичните си качества глината предоставя по-големи възможности за спонтанност в себеизразяването за разлика от другите художествени материали, което помага за преодоляване на бариерата пред творческата дейност. От друга страна, работата с глина предразполага към по-лесно навлизане в себе си към личното и колективно несъзнавано и чрез сензорните усещания към превръщането на вътрешните преживявания в символични форми от глина. Това движение на промяна се осъществява посредством преминаването през процеси както на регресия, така и на интеграция чрез преобразуване на формата – чрез нейното разрушаване и изграждане. Дейвид Хенли, известен британски арттерапевт и педагог, директор на програмата по арттерапия в Университета в Лонг Айлънд и клиничен директор на психиатрична група за деца със Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието, нарича това преживяване състояние на „конструктивен регрес“ [7, с. 55].
Обемният характер на работата с глина позволява възприятието на формата от различни гледни точки, което внася разширение в пространственото светоусещане, а от там – и в намирането на креативни решения на задачите в живота.
Със своите обширни възможности глината е подходящ материал за работа както с деца, така и с възрастни с различни физически и психически нарушения. Прилага се при индивидуална работа, при семейна терапия, при неразбирателства в детско-родителските отношения и при групова работа. Като материал, подходящ за преработка и осъзнаване на проблема, работата с глина е ефективна при хора с трудности при социалното приспособяване, с девиантно поведение, с посттравматично стресово разстройство, с натрапливи състояния и с други житейски кризи и проблеми. Моделирането с глина е изключително ползотворно при работата с деца, защото за тях е трудно да изразяват своите чувства и преживявания вербално. Това важи и за възрастните с подобен проблем. За децата моделирането с глина е много полезно, тъй като развива моториката, фантазията, пространственото мислене, повишава самооценката, увереността в „Аз“–а.
Терапевтичното, успокояващо въздействие на глината се чувства веднага, след като се започне работа с нея. Човек с натрупано напрежение и разрушителни емоции намира изход в месенето, удрянето, формуването с нокти на глината. Неувереният в себе си чрез усилието, което прилага, за да създаде търсената форма, наблюдавайки, как глината му се подчинява, се учи на смелост и решителност в намирането на изход от проблемите, а разсеяният и неспокоен човек възпитава в себе си концентрация.
Резултатите от арттерапията се измерват с конкретното творчество на участниците и с намирането им на собствен смисъл в живота, което зависи от степента им на ангажираност в сесиите и от тяхната мотивация да търсят решения на проблемите си. От друга страна, този процес е зависим и от професионалния опит на практикуващият арттерапевт, който, по думите на Хенли, е длъжен преди всичко да е художник или скулптор, владеещ процеса на работа с материала като техника и като психология, за да може да създаде нужните условия за постигане на терапевтичен резултат чрез себеизразяването на участниците, да улови проблема им и да им дава нужните ориентири по пътя на опознаване на собственото „Аз“ [7, с. 25].
Техники на глинотерапията
Съществуват различни техники на арттерапевтична работа с глина. По-простите техники са овалване, месене с длани и пръсти, точене, компресиране, изтегляне, прибавяне, отнемане, смесване, прищипване, усукване, късане на късове, рязане, заглаждане, пробиване, вдълбаване с цели пръсти, с връхчетата на пръстите, с нокти или работа с опакото на ръката, с притискане с юмрук и др. Всички тези действия отразяват различни чувства и емоции, като е важно те да се случват спонтанно.
Спонтанността в арттерапията е условие за постигане на метафорично пресъздаване и за комуникиране на вътрешните преживявания, тъй като тя позволява автентичното себеизразяване, което при психично угнетяване почти винаги е потиснато от страна на интернализираните авторитети. Чрез езика на метафорите арттерапевтът има възможност да надзърне в сложния вътрешен живот на участника в арттерапевтична сесия и да улови скрития смисъл, който той несъзнателно влага в глинената фигура. Това е по-добър способ от разговора особено за хората с трудности във вербалното изразяване.
Арттерапевтичната работа с глина дава възможност за тактилни и кинестетични усещания. Тактилният характер на мачкането на глината действа като акупресура, освен целебното влияние на глината при допира с кожата. Тактилното възприятие е един от най-ранните способи на детето да установява контакт и да се запознава с външния свят. На тази основа може да се обясни процеса на регресия при възрастни хора по време на арттерапевтична работа с глина. С връщането назад в детството индивидът навлиза по-надълбоко в себе си и прави връзка с дълбоките изначални състояния на мир и покой, което има оздравително въздействие. За усилване на този ефект се прилага техника на моделиране със закрити очи, при която вниманието се насочва към усещането в ръцете при допира с глината. Осезанието в дланите се обостря и тактилното възприятие наподобява зрение, което събужда друго, по-дълбоко възприятие за себе си и за света. Арттерапевтичната работа с глина е особено подходяща за незрящи хора. Вербализирането на тактилния контакт може да се превърне във второ раждане, както се случва с логопеда Хелън Келър. Въпреки слепотата и глухотата с помощта на Ан Съливан, нейната учителка, чрез докосване до предметите и после изписване на имената им върху дланта, Келър успява да овладее способността да комуникира, да получи бакалавърско образование и да помага на други хора с подобни на нейните проблеми [6].
Съществуват различни техники на арттерапевтична работа с глина. По-простите техники са овалване, месене с длани и пръсти, точене, компресиране, изтегляне, прибавяне, отнемане, смесване, прищипване, усукване, късане на късове, рязане, заглаждане, пробиване, вдълбаване с цели пръсти, с връхчетата на пръстите, с нокти или работа с опакото на ръката, с притискане с юмрук и др. Всички тези действия отразяват различни чувства и емоции, като е важно те да се случват спонтанно.
Спонтанността в арттерапията е условие за постигане на метафорично пресъздаване и за комуникиране на вътрешните преживявания, тъй като тя позволява автентичното себеизразяване, което при психично угнетяване почти винаги е потиснато от страна на интернализираните авторитети. Чрез езика на метафорите арттерапевтът има възможност да надзърне в сложния вътрешен живот на участника в арттерапевтична сесия и да улови скрития смисъл, който той несъзнателно влага в глинената фигура. Това е по-добър способ от разговора особено за хората с трудности във вербалното изразяване.
Арттерапевтичната работа с глина дава възможност за тактилни и кинестетични усещания. Тактилният характер на мачкането на глината действа като акупресура, освен целебното влияние на глината при допира с кожата. Тактилното възприятие е един от най-ранните способи на детето да установява контакт и да се запознава с външния свят. На тази основа може да се обясни процеса на регресия при възрастни хора по време на арттерапевтична работа с глина. С връщането назад в детството индивидът навлиза по-надълбоко в себе си и прави връзка с дълбоките изначални състояния на мир и покой, което има оздравително въздействие. За усилване на този ефект се прилага техника на моделиране със закрити очи, при която вниманието се насочва към усещането в ръцете при допира с глината. Осезанието в дланите се обостря и тактилното възприятие наподобява зрение, което събужда друго, по-дълбоко възприятие за себе си и за света. Арттерапевтичната работа с глина е особено подходяща за незрящи хора. Вербализирането на тактилния контакт може да се превърне във второ раждане, както се случва с логопеда Хелън Келър. Въпреки слепотата и глухотата с помощта на Ан Съливан, нейната учителка, чрез докосване до предметите и после изписване на имената им върху дланта, Келър успява да овладее способността да комуникира, да получи бакалавърско образование и да помага на други хора с подобни на нейните проблеми [6].
Техники на глинотерапията
Съществуват различни техники на арттерапевтична работа с глина. По-простите техники са овалване, месене с длани и пръсти, точене, компресиране, изтегляне, прибавяне, отнемане, смесване, прищипване, усукване, късане на късове, рязане, заглаждане, пробиване, вдълбаване с цели пръсти, с връхчетата на пръстите, с нокти или работа с опакото на ръката, с притискане с юмрук и др. Всички тези действия отразяват различни чувства и емоции, като е важно те да се случват спонтанно.
Спонтанността в арттерапията е условие за постигане на метафорично пресъздаване и за комуникиране на вътрешните преживявания, тъй като тя позволява автентичното себеизразяване, което при психично угнетяване почти винаги е потиснато от страна на интернализираните авторитети. Чрез езика на метафорите арттерапевтът има възможност да надзърне в сложния вътрешен живот на участника в арттерапевтична сесия и да улови скрития смисъл, който той несъзнателно влага в глинената фигура. Това е по-добър способ от разговора особено за хората с трудности във вербалното изразяване.
Арттерапевтичната работа с глина дава възможност за тактилни и кинестетични усещания. Тактилният характер на мачкането на глината действа като акупресура, освен целебното влияние на глината при допира с кожата. Тактилното възприятие е един от най-ранните способи на детето да установява контакт и да се запознава с външния свят. На тази основа може да се обясни процеса на регресия при възрастни хора по време на арттерапевтична работа с глина. С връщането назад в детството индивидът навлиза по-надълбоко в себе си и прави връзка с дълбоките изначални състояния на мир и покой, което има оздравително въздействие. За усилване на този ефект се прилага техника на моделиране със закрити очи, при която вниманието се насочва към усещането в ръцете при допира с глината. Осезанието в дланите се обостря и тактилното възприятие наподобява зрение, което събужда друго, по-дълбоко възприятие за себе си и за света. Арттерапевтичната работа с глина е особено подходяща за незрящи хора. Вербализирането на тактилния контакт може да се превърне във второ раждане, както се случва с логопеда Хелън Келър. Въпреки слепотата и глухотата с помощта на Ан Съливан, нейната учителка, чрез докосване до предметите и после изписване на имената им върху дланта, Келър успява да овладее способността да комуникира, да получи бакалавърско образование и да помага на други хора с подобни на нейните проблеми [6].
Съществуват различни техники на арттерапевтична работа с глина. По-простите техники са овалване, месене с длани и пръсти, точене, компресиране, изтегляне, прибавяне, отнемане, смесване, прищипване, усукване, късане на късове, рязане, заглаждане, пробиване, вдълбаване с цели пръсти, с връхчетата на пръстите, с нокти или работа с опакото на ръката, с притискане с юмрук и др. Всички тези действия отразяват различни чувства и емоции, като е важно те да се случват спонтанно.
Спонтанността в арттерапията е условие за постигане на метафорично пресъздаване и за комуникиране на вътрешните преживявания, тъй като тя позволява автентичното себеизразяване, което при психично угнетяване почти винаги е потиснато от страна на интернализираните авторитети. Чрез езика на метафорите арттерапевтът има възможност да надзърне в сложния вътрешен живот на участника в арттерапевтична сесия и да улови скрития смисъл, който той несъзнателно влага в глинената фигура. Това е по-добър способ от разговора особено за хората с трудности във вербалното изразяване.
Арттерапевтичната работа с глина дава възможност за тактилни и кинестетични усещания. Тактилният характер на мачкането на глината действа като акупресура, освен целебното влияние на глината при допира с кожата. Тактилното възприятие е един от най-ранните способи на детето да установява контакт и да се запознава с външния свят. На тази основа може да се обясни процеса на регресия при възрастни хора по време на арттерапевтична работа с глина. С връщането назад в детството индивидът навлиза по-надълбоко в себе си и прави връзка с дълбоките изначални състояния на мир и покой, което има оздравително въздействие. За усилване на този ефект се прилага техника на моделиране със закрити очи, при която вниманието се насочва към усещането в ръцете при допира с глината. Осезанието в дланите се обостря и тактилното възприятие наподобява зрение, което събужда друго, по-дълбоко възприятие за себе си и за света. Арттерапевтичната работа с глина е особено подходяща за незрящи хора. Вербализирането на тактилния контакт може да се превърне във второ раждане, както се случва с логопеда Хелън Келър. Въпреки слепотата и глухотата с помощта на Ан Съливан, нейната учителка, чрез докосване до предметите и после изписване на имената им върху дланта, Келър успява да овладее способността да комуникира, да получи бакалавърско образование и да помага на други хора с подобни на нейните проблеми [6].
Ил. 1. "Гола фигура",
скулптор: С.М. Стоянова,
58/180/40 см, гипс, 1993 г.
скулптор: С.М. Стоянова,
58/180/40 см, гипс, 1993 г.
Ил. 1. "Гола фигура",
скулптор С.М. Стоянова,
58/180/40 см, гипс, 1993 г.
скулптор С.М. Стоянова,
58/180/40 см, гипс, 1993 г.
Фигуративна скулптура
По-сложните техники за творческа работа с глина са свързани с направата на фигуративна скулптура, портрет и автопортрет. Тези техники изискват обучение, изграждане на технически умения и развитие на вътрешни качества като концентрация, наблюдателност, възприятие на характерното, умение за правилно предаване на пропорциите, упоритост.
Направата на фигуративна скулптура е сложен, но терапевтично благотворен процес (ил. 1). Чрез изучаването на принципите на построяване на скулптурния образ, човек разширява границите на своето съзнание за себе си и за света.
От съществено значение за изграждането на скулптурни умения е моделирането от натура, което изисква постоянство, търпение и време. Според Хенли работата от натура има огромно значение за арттерапията, особено с индивиди, които имат трудности при контакта с реалността или страдащи от нарушения при възприемане на собственото тяло. Със своята земна същност и консистенция, наподобяваща плът, глината като материал за моделиране от натура им позволява да се вкоренят в реалността, да изградят връзка със собственото тяло и да го разберат. При страдащи от анорексия като терапия се прилага моделиране от глина образа на собственото тяло и идеалния образ за него.
За правилно провеждане на артерапевтичната сесия е важно поощряването на свободата в творческото себеизразяване (ил. 2 и 3). Често в желанието си да построи с анатомична точност глинената фигура или глава, участникът изгубва експресивността, с което емоционално изсушава образа и го лишава от метафоричната изразителност, така същностна за арттерапевтичния процес. В тази насока участникът е необходимо да бъде воден към изобразяване на вътрешните качества и преживявания на модела и според Хенли може да създаде и разказ (ил. 4 и 5).
По-сложните техники за творческа работа с глина са свързани с направата на фигуративна скулптура, портрет и автопортрет. Тези техники изискват обучение, изграждане на технически умения и развитие на вътрешни качества като концентрация, наблюдателност, възприятие на характерното, умение за правилно предаване на пропорциите, упоритост.
Направата на фигуративна скулптура е сложен, но терапевтично благотворен процес (ил. 1). Чрез изучаването на принципите на построяване на скулптурния образ, човек разширява границите на своето съзнание за себе си и за света.
От съществено значение за изграждането на скулптурни умения е моделирането от натура, което изисква постоянство, търпение и време. Според Хенли работата от натура има огромно значение за арттерапията, особено с индивиди, които имат трудности при контакта с реалността или страдащи от нарушения при възприемане на собственото тяло. Със своята земна същност и консистенция, наподобяваща плът, глината като материал за моделиране от натура им позволява да се вкоренят в реалността, да изградят връзка със собственото тяло и да го разберат. При страдащи от анорексия като терапия се прилага моделиране от глина образа на собственото тяло и идеалния образ за него.
За правилно провеждане на артерапевтичната сесия е важно поощряването на свободата в творческото себеизразяване (ил. 2 и 3). Често в желанието си да построи с анатомична точност глинената фигура или глава, участникът изгубва експресивността, с което емоционално изсушава образа и го лишава от метафоричната изразителност, така същностна за арттерапевтичния процес. В тази насока участникът е необходимо да бъде воден към изобразяване на вътрешните качества и преживявания на модела и според Хенли може да създаде и разказ (ил. 4 и 5).
Фигуративна скулптура
По-сложните техники за творческа работа с глина са свързани с направата на фигуративна скулптура, портрет и автопортрет. Тези техники изискват обучение, изграждане на технически умения и развитие на вътрешни качества като концентрация, наблюдателност, възприятие на характерното, умение за правилно предаване на пропорциите, упоритост.
Направата на фигуративна скулптура е сложен, но терапевтично благотворен процес (ил. 1). Чрез изучаването на принципите на построяване на скулптурния образ, човек разширява границите на своето съзнание за себе си и за света.
От съществено значение за изграждането на скулптурни умения е моделирането от натура, което изисква постоянство, търпение и време. Според Хенли работата от натура има огромно значение за арттерапията, особено с индивиди, които имат трудности при контакта с реалността или страдащи от нарушения при възприемане на собственото тяло. Със своята земна същност и консистенция, наподобяваща плът, глината като материал за моделиране от натура им позволява да се вкоренят в реалността, да изградят връзка със собственото тяло и да го разберат. При страдащи от анорексия като терапия се прилага моделиране от глина образа на собственото тяло и идеалния образ за него.
За правилно провеждане на артерапевтичната сесия е важно поощряването на свободата в творческото себеизразяване (ил. 2 и 3). Често в желанието си да построи с анатомична точност глинената фигура или глава, участникът изгубва експресивността, с което емоционално изсушава образа и го лишава от метафоричната изразителност, така същностна за арттерапевтичния процес. В тази насока участникът е необходимо да бъде воден към изобразяване на вътрешните качества и преживявания на модела и според Хенли може да създаде и разказ (ил. 4 и 5).
По-сложните техники за творческа работа с глина са свързани с направата на фигуративна скулптура, портрет и автопортрет. Тези техники изискват обучение, изграждане на технически умения и развитие на вътрешни качества като концентрация, наблюдателност, възприятие на характерното, умение за правилно предаване на пропорциите, упоритост.
Направата на фигуративна скулптура е сложен, но терапевтично благотворен процес (ил. 1). Чрез изучаването на принципите на построяване на скулптурния образ, човек разширява границите на своето съзнание за себе си и за света.
От съществено значение за изграждането на скулптурни умения е моделирането от натура, което изисква постоянство, търпение и време. Според Хенли работата от натура има огромно значение за арттерапията, особено с индивиди, които имат трудности при контакта с реалността или страдащи от нарушения при възприемане на собственото тяло. Със своята земна същност и консистенция, наподобяваща плът, глината като материал за моделиране от натура им позволява да се вкоренят в реалността, да изградят връзка със собственото тяло и да го разберат. При страдащи от анорексия като терапия се прилага моделиране от глина образа на собственото тяло и идеалния образ за него.
За правилно провеждане на артерапевтичната сесия е важно поощряването на свободата в творческото себеизразяване (ил. 2 и 3). Често в желанието си да построи с анатомична точност глинената фигура или глава, участникът изгубва експресивността, с което емоционално изсушава образа и го лишава от метафоричната изразителност, така същностна за арттерапевтичния процес. В тази насока участникът е необходимо да бъде воден към изобразяване на вътрешните качества и преживявания на модела и според Хенли може да създаде и разказ (ил. 4 и 5).
Ил. 2
Ил. 4
Ил. 5
Ил. 3
Ил. 2. Тема „Среща с Анимата /Анимуса“, Ананда йога студио, Пловдив, 2012 г.
Ил. 3. Тема „Среща с Анимата /Анимуса“, Институт ИНБИ, София, 2012 г.
Снимковият материал е на участници в арттерапевтичните сесии „Моделиране на себе си“, изкуство за вътрешен баланс, себепознание и разкриване на творческия потенциал чрез работа с глина, бои и др. материали.
Ил. 4 и 5. Тема „Коренът на Живота“, Холистичен център „Авир“, София, 2014 г.
На тази сесия участниците се съсредоточават към онези аспекти, които изграждат фундамента на личния живот.
Ил. 3. Тема „Среща с Анимата /Анимуса“, Институт ИНБИ, София, 2012 г.
Снимковият материал е на участници в арттерапевтичните сесии „Моделиране на себе си“, изкуство за вътрешен баланс, себепознание и разкриване на творческия потенциал чрез работа с глина, бои и др. материали.
Ил. 4 и 5. Тема „Коренът на Живота“, Холистичен център „Авир“, София, 2014 г.
На тази сесия участниците се съсредоточават към онези аспекти, които изграждат фундамента на личния живот.
Ил. 2
Ил. 2
Ил. 2. Тема „Среща с Анимата /Анимуса“, Ананда йога студио, Пловдив, 2012 г.
Ил. 3. Тема „Среща с Анимата /Анимуса“, Институт ИНБИ, София, 2012 г.
Снимковият материал е на участници в арттерапевтичните сесии „Моделиране на себе си“, изкуство за вътрешен баланс, себепознание и разкриване на творческия потенциал чрез работа с глина, бои и др. материали.
Ил. 4 и 5. Тема „Коренът на Живота“, Холистичен център „Авир“, София, 2014 г.
На тази сесия участниците се съсредоточават към онези аспекти, които изграждат фундамента на личния живот.
Ил. 3. Тема „Среща с Анимата /Анимуса“, Институт ИНБИ, София, 2012 г.
Снимковият материал е на участници в арттерапевтичните сесии „Моделиране на себе си“, изкуство за вътрешен баланс, себепознание и разкриване на творческия потенциал чрез работа с глина, бои и др. материали.
Ил. 4 и 5. Тема „Коренът на Живота“, Холистичен център „Авир“, София, 2014 г.
На тази сесия участниците се съсредоточават към онези аспекти, които изграждат фундамента на личния живот.
Занимаващият се с творчество винаги изразява себе си и през призмата на собствения си светоглед създава един своеобразен автопортрет чрез произведенията си. Но когато участникът създава деформиран или идеализиран образ, разминаващ се с действителността, вследствие на несъзнателното си отъждествяване с изобразявания обект, върху когото пренася частично своите физически и психически характеристики, става въпрос за два основни защитни психични механизма – проекцията и идентификацията. Ползотворността на това отъждествяване с другия се състои в създаването на условия за виждането и осъзнаването на корените и механизмите на действие на тези изкривявания. Задача на арттерапевта е да регистрира деформациите в скулптурния образ и да съдейства за тяхната преработка. Понеже скулптурното портретуване отразява както отношението на автора към модела, така и междуличностните взаимодействия на автора, има вероятност портретът в някаква степен да не удовлетвори очакванията на модела. Като цяло портретуването е подкрепящо за личността на модела като израз на уважение, приемане и одобрение.
За да не се демотивира от трудността при изпълнението на скулптурната задача, е необходимо арттерапевтът да подкрепя участника в техническото изграждане на формата, като го насочва към тези техники, които отговарят на неговите възможности. Добър метод, който улеснява скулптурната работа с глина при изобразяването на фигура, портрет или автопортрет, е направата на заготовки. Арттерапевтът помага на участника или сам приготвя за него от парче глина обобщена форма на фигура или глава, която после той да дооформи и завърши чрез добавяне или отнемане на глина (ил. 6–9).
За да не се демотивира от трудността при изпълнението на скулптурната задача, е необходимо арттерапевтът да подкрепя участника в техническото изграждане на формата, като го насочва към тези техники, които отговарят на неговите възможности. Добър метод, който улеснява скулптурната работа с глина при изобразяването на фигура, портрет или автопортрет, е направата на заготовки. Арттерапевтът помага на участника или сам приготвя за него от парче глина обобщена форма на фигура или глава, която после той да дооформи и завърши чрез добавяне или отнемане на глина (ил. 6–9).
Занимаващият се с творчество винаги изразява себе си и през призмата на собствения си светоглед създава един своеобразен автопортрет чрез произведенията си. Но когато участникът създава деформиран или идеализиран образ, разминаващ се с действителността, вследствие на несъзнателното си отъждествяване с изобразявания обект, върху когото пренася частично своите физически и психически характеристики, става въпрос за два основни защитни психични механизма – проекцията и идентификацията. Ползотворността на това отъждествяване с другия се състои в създаването на условия за виждането и осъзнаването на корените и механизмите на действие на тези изкривявания. Задача на арттерапевта е да регистрира деформациите в скулптурния образ и да съдейства за тяхната преработка. Понеже скулптурното портретуване отразява както отношението на автора към модела, така и междуличностните взаимодействия на автора, има вероятност портретът в някаква степен да не удовлетвори очакванията на модела. Като цяло портретуването е подкрепящо за личността на модела като израз на уважение, приемане и одобрение.
За да не се демотивира от трудността при изпълнението на скулптурната задача, е необходимо арттерапевтът да подкрепя участника в техническото изграждане на формата, като го насочва към тези техники, които отговарят на неговите възможности. Добър метод, който улеснява скулптурната работа с глина при изобразяването на фигура, портрет или автопортрет, е направата на заготовки. Арттерапевтът помага на участника или сам приготвя за него от парче глина обобщена форма на фигура или глава, която после той да дооформи и завърши чрез добавяне или отнемане на глина (ил. 6–9).
За да не се демотивира от трудността при изпълнението на скулптурната задача, е необходимо арттерапевтът да подкрепя участника в техническото изграждане на формата, като го насочва към тези техники, които отговарят на неговите възможности. Добър метод, който улеснява скулптурната работа с глина при изобразяването на фигура, портрет или автопортрет, е направата на заготовки. Арттерапевтът помага на участника или сам приготвя за него от парче глина обобщена форма на фигура или глава, която после той да дооформи и завърши чрез добавяне или отнемане на глина (ил. 6–9).
Ил. 6.
Тема „Мъжка фигура“
Тема „Мъжка фигура“
Ил. 8.
Тема „Семейство“
Тема „Семейство“
Ил. 9.
Тема „Къща и човек“
Тема „Къща и човек“
Ил. 7.
Тема „Женска фигура“
Тема „Женска фигура“
Работа по случай с Г. И. с диагноза: ДЦП – атаксична форма С. Г. М. Ф. I ниво, квадрипирамиден синдром с лека степен на умствена изостаналост.
Г. И. обикновено трепери, докато рисува, което се изразява в по-остри и начупени линии. Забелязва се, че по време на арттерапевтична работа с глина, той е по-спокоен. От тези наблюдения се прави заключение, че Г. И. се чувства по-уверен, когато работи с пластични материали.
Център „Каритас“, 2016 г.
Г. И. обикновено трепери, докато рисува, което се изразява в по-остри и начупени линии. Забелязва се, че по време на арттерапевтична работа с глина, той е по-спокоен. От тези наблюдения се прави заключение, че Г. И. се чувства по-уверен, когато работи с пластични материали.
Център „Каритас“, 2016 г.
Ил. 6
Ил. 6, 7, 8 и 9. Теми „Мъжка фигура“, „Женска фигура“, „Семейство“ и „Къща и човек“, Център „Каритас“, 2016 г.
Работа по случай с Г. И. с диагноза: ДЦП – атаксична форма С. Г. М. Ф. I ниво, квадрипирамиден синдром с лека степен на умствена изостаналост.
Г. И. обикновено трепери, докато рисува, което се изразява в по-остри и начупени линии. Забелязва се, че по време на арттерапевтична работа с глина, той е по-спокоен. От тези наблюдения се прави заключение, че Г. И. се чувства по-уверен, когато работи с пластични материали.
Работа по случай с Г. И. с диагноза: ДЦП – атаксична форма С. Г. М. Ф. I ниво, квадрипирамиден синдром с лека степен на умствена изостаналост.
Г. И. обикновено трепери, докато рисува, което се изразява в по-остри и начупени линии. Забелязва се, че по време на арттерапевтична работа с глина, той е по-спокоен. От тези наблюдения се прави заключение, че Г. И. се чувства по-уверен, когато работи с пластични материали.
Ил. 10. Бюст-паметник на поетесата Петя Дубарова, скулптор С.М. Стоянова. Двор на Кирилицата,
гр. Плиска,
40/60/50 см, бронз, 2019 г.
гр. Плиска,
40/60/50 см, бронз, 2019 г.
Ил. 10. Бюст-паметник на поетесата
Петя Дубарова, скулптор С.М. Стоянова.
Двор на Кирилицата, гр. Плиска,
40/60/50 см, бронз, 2019 г.
Петя Дубарова, скулптор С.М. Стоянова.
Двор на Кирилицата, гр. Плиска,
40/60/50 см, бронз, 2019 г.
При професионалното скулптиране на портрет авторът чрез своята творческа концентрация се стреми дълбоко да проникне в индивидуалността на портретувания, за да улови кода на неговата уникална същност и да я изобрази през своята душевност (ил. 10).
Скулптурните техники като фигура, портрет и автопортрет са сложни техники, което изисква от арттерапевта висок професионализъм и солидно знание за възникването на възможните непредвидени трудности, свързани със сложността на движенията във вътрешния свят на индивида, провокирани от арттерапевтичния процес.
Техниките на моделиране на портрет и автопортрет имат много голям диапазон от арттерапевтични приложения. Те са подходящи за възрастни, преминаващи през критични моменти от техния живот и нуждаещи се от укрепване на разклатената им идентичност, както и при деца, лишени от родителски грижи и внимание, тъй като липсата на образец за частична идентификация им създава препятствия по пътя на тяхното самоопределение.
Особено важна част от арттерапевтичната сесия е интерпретацията на символните образи, които опосредствано изразяват техните потиснати или изтласкани в несъзнаваното травматични преживявания. Вербализацията на тези психични съдържания освобождава заключената в тях енергия, което се усеща от участника в сесията като разтоварване. Този процес се осъществява посредством споделянето на преживяванията от творческия акт и събеседването с цел да се разшири себеразбирането на участника, а, от друга страна, да даде насоки за бъдещата работа.
„Познай себе си!“
По думите на Цветан Тодоров себепознанието задължително преминава през езика, доколкото само той ни предоставя възможността да използваме рефлексивните местоимения. В тази връзка може да бъде цитиран Жак Лакан, дефиниращ несъзнаваното в духа на философията на Рене Декарт. За разлика от представителя на класическия рационализъм, френският психоаналитик разглежда несъзнаваното като „субект“ („sujet“), който е носител на знание, което обаче не знае, че знае. Това е потиснат или изтласкан дискурс, „друг език” или по-точно „език на другия”. Задача на арттерапевтичната сесия е да бъде разчетен този „език на другия“ чрез вербализирането на метафорите, въплътени в глинените произведения и чрез осмислянето на преживяването в процеса на моделирането. Последното от своя страна може да доведе до преосмисляне, което да породи трансформация на формите и позициите им. Така се открива възможност за осъществяване на вътрешна промяна на самото преживяване, за ограничаване на негативното му влияние и за превръщането му в потенциал за личностно развитие.
Глинотерапията е ефективен метод не само при оказване на помощ за възстановяване на психичното здраве, но и за разкриване на изначално заложения в човека творчески потенциал – с неговото разкриване се отключва креативно отношение към живота като цяло, основа на здравето и радостта. По думите на Йозеф Бойс всеки човек е художник, нужно е само да се освободи. Разгръщането му е осъществимо благодарение на живата езикова връзка с другия. В този процес на творческо преоткриване чрез общуването с другия ние разширяваме себе си като самосъзнание, присъствие и смисъл в света.
Литература
1. Калужский, Михаил. Бойс убежден, что любой человек – художник, его только нужно освободить, Большой Город, 12.09.2012. http://bg.ru/society/boys_ubezhden_chto_lyuboy_chelovek_hudozhnik_ego‑11852/. (5.08.2020).
2. Лаэртский, Диоген. О жизни, учениях и изречениях знаменитых философов.
Москва, Мысль, 1986. – 571 с.
3. Вание, Ален. Лакан. София, ЛИК, 2000. – 96 с.
4. Спасова, Правда. Кратък пътеводител през европейската философия за художници. С., НХА, 2007. – 212 с.
5. Тодоров, Цветан. Семиотика. Реторика. Стилистика. (Сборник подбрани статии от „Енциклопедичен речник на науките за езика” на Дюкро-Тодоров) София, СЕМА – РШ, 2000. – 136 с.
6. Encyclopaedia Britannica. Helen Keller. American author and educator, 6.12.2019. https://www.britannica.com/biography/Helen-Keller. (12.08.2020).
7. Henley, David. Clayworks in Art Therapy. Plying the Sacred Circle. L., 2002, – p. 224.
Скулптурните техники като фигура, портрет и автопортрет са сложни техники, което изисква от арттерапевта висок професионализъм и солидно знание за възникването на възможните непредвидени трудности, свързани със сложността на движенията във вътрешния свят на индивида, провокирани от арттерапевтичния процес.
Техниките на моделиране на портрет и автопортрет имат много голям диапазон от арттерапевтични приложения. Те са подходящи за възрастни, преминаващи през критични моменти от техния живот и нуждаещи се от укрепване на разклатената им идентичност, както и при деца, лишени от родителски грижи и внимание, тъй като липсата на образец за частична идентификация им създава препятствия по пътя на тяхното самоопределение.
Особено важна част от арттерапевтичната сесия е интерпретацията на символните образи, които опосредствано изразяват техните потиснати или изтласкани в несъзнаваното травматични преживявания. Вербализацията на тези психични съдържания освобождава заключената в тях енергия, което се усеща от участника в сесията като разтоварване. Този процес се осъществява посредством споделянето на преживяванията от творческия акт и събеседването с цел да се разшири себеразбирането на участника, а, от друга страна, да даде насоки за бъдещата работа.
„Познай себе си!“
По думите на Цветан Тодоров себепознанието задължително преминава през езика, доколкото само той ни предоставя възможността да използваме рефлексивните местоимения. В тази връзка може да бъде цитиран Жак Лакан, дефиниращ несъзнаваното в духа на философията на Рене Декарт. За разлика от представителя на класическия рационализъм, френският психоаналитик разглежда несъзнаваното като „субект“ („sujet“), който е носител на знание, което обаче не знае, че знае. Това е потиснат или изтласкан дискурс, „друг език” или по-точно „език на другия”. Задача на арттерапевтичната сесия е да бъде разчетен този „език на другия“ чрез вербализирането на метафорите, въплътени в глинените произведения и чрез осмислянето на преживяването в процеса на моделирането. Последното от своя страна може да доведе до преосмисляне, което да породи трансформация на формите и позициите им. Така се открива възможност за осъществяване на вътрешна промяна на самото преживяване, за ограничаване на негативното му влияние и за превръщането му в потенциал за личностно развитие.
Глинотерапията е ефективен метод не само при оказване на помощ за възстановяване на психичното здраве, но и за разкриване на изначално заложения в човека творчески потенциал – с неговото разкриване се отключва креативно отношение към живота като цяло, основа на здравето и радостта. По думите на Йозеф Бойс всеки човек е художник, нужно е само да се освободи. Разгръщането му е осъществимо благодарение на живата езикова връзка с другия. В този процес на творческо преоткриване чрез общуването с другия ние разширяваме себе си като самосъзнание, присъствие и смисъл в света.
Литература
1. Калужский, Михаил. Бойс убежден, что любой человек – художник, его только нужно освободить, Большой Город, 12.09.2012. http://bg.ru/society/boys_ubezhden_chto_lyuboy_chelovek_hudozhnik_ego‑11852/. (5.08.2020).
2. Лаэртский, Диоген. О жизни, учениях и изречениях знаменитых философов.
Москва, Мысль, 1986. – 571 с.
3. Вание, Ален. Лакан. София, ЛИК, 2000. – 96 с.
4. Спасова, Правда. Кратък пътеводител през европейската философия за художници. С., НХА, 2007. – 212 с.
5. Тодоров, Цветан. Семиотика. Реторика. Стилистика. (Сборник подбрани статии от „Енциклопедичен речник на науките за езика” на Дюкро-Тодоров) София, СЕМА – РШ, 2000. – 136 с.
6. Encyclopaedia Britannica. Helen Keller. American author and educator, 6.12.2019. https://www.britannica.com/biography/Helen-Keller. (12.08.2020).
7. Henley, David. Clayworks in Art Therapy. Plying the Sacred Circle. L., 2002, – p. 224.
При професионалното скулптиране на портрет авторът чрез своята творческа концентрация се стреми дълбоко да проникне в индивидуалността на портретувания, за да улови кода на неговата уникална същност и да я изобрази през своята душевност (ил. 10).
Скулптурните техники като фигура, портрет и автопортрет са сложни техники, което изисква от арттерапевта висок професионализъм и солидно знание за възникването на възможните непредвидени трудности, свързани със сложността на движенията във вътрешния свят на индивида, провокирани от арттерапевтичния процес.
Техниките на моделиране на портрет и автопортрет имат много голям диапазон от арттерапевтични приложения. Те са подходящи за възрастни, преминаващи през критични моменти от техния живот и нуждаещи се от укрепване на разклатената им идентичност, както и при деца, лишени от родителски грижи и внимание, тъй като липсата на образец за частична идентификация им създава препятствия по пътя на тяхното самоопределение.
Особено важна част от арттерапевтичната сесия е интерпретацията на символните образи, които опосредствано изразяват техните потиснати или изтласкани в несъзнаваното травматични преживявания. Вербализацията на тези психични съдържания освобождава заключената в тях енергия, което се усеща от участника в сесията като разтоварване. Този процес се осъществява посредством споделянето на преживяванията от творческия акт и събеседването с цел да се разшири себеразбирането на участника, а, от друга страна, да даде насоки за бъдещата работа.
„Познай себе си!“
По думите на Цветан Тодоров себепознанието задължително преминава през езика, доколкото само той ни предоставя възможността да използваме рефлексивните местоимения. В тази връзка може да бъде цитиран Жак Лакан, дефиниращ несъзнаваното в духа на философията на Рене Декарт. За разлика от представителя на класическия рационализъм, френският психоаналитик разглежда несъзнаваното като „субект“ („sujet“), който е носител на знание, което обаче не знае, че знае. Това е потиснат или изтласкан дискурс, „друг език” или по-точно „език на другия”. Задача на арттерапевтичната сесия е да бъде разчетен този „език на другия“ чрез вербализирането на метафорите, въплътени в глинените произведения и чрез осмислянето на преживяването в процеса на моделирането. Последното от своя страна може да доведе до преосмисляне, което да породи трансформация на формите и позициите им. Така се открива възможност за осъществяване на вътрешна промяна на самото преживяване, за ограничаване на негативното му влияние и за превръщането му в потенциал за личностно развитие.
Глинотерапията е ефективен метод не само при оказване на помощ за възстановяване на психичното здраве, но и за разкриване на изначално заложения в човека творчески потенциал – с неговото разкриване се отключва креативно отношение към живота като цяло, основа на здравето и радостта. По думите на Йозеф Бойс всеки човек е художник, нужно е само да се освободи. Разгръщането му е осъществимо благодарение на живата езикова връзка с другия. В този процес на творческо преоткриване чрез общуването с другия ние разширяваме себе си като самосъзнание, присъствие и смисъл в света.
Литература
1. Калужский, Михаил. Бойс убежден, что любой человек – художник, его только нужно освободить, Большой Город, 12.09.2012. http://bg.ru/society/boys_ubezhden_chto_lyuboy_chelovek_hudozhnik_ego‑11852/. (5.08.2020).
2. Лаэртский, Диоген. О жизни, учениях и изречениях знаменитых философов.
Москва, Мысль, 1986. – 571 с.
3. Вание, Ален. Лакан. София, ЛИК, 2000. – 96 с.
4. Спасова, Правда. Кратък пътеводител през европейската философия за художници. С., НХА, 2007. – 212 с.
5. Тодоров, Цветан. Семиотика. Реторика. Стилистика. (Сборник подбрани статии от „Енциклопедичен речник на науките за езика” на Дюкро-Тодоров) София, СЕМА – РШ, 2000. – 136 с.
6. Encyclopaedia Britannica. Helen Keller. American author and educator, 6.12.2019. https://www.britannica.com/biography/Helen-Keller. (12.08.2020).
7. Henley, David. Clayworks in Art Therapy. Plying the Sacred Circle. L., 2002, – p. 224.
Скулптурните техники като фигура, портрет и автопортрет са сложни техники, което изисква от арттерапевта висок професионализъм и солидно знание за възникването на възможните непредвидени трудности, свързани със сложността на движенията във вътрешния свят на индивида, провокирани от арттерапевтичния процес.
Техниките на моделиране на портрет и автопортрет имат много голям диапазон от арттерапевтични приложения. Те са подходящи за възрастни, преминаващи през критични моменти от техния живот и нуждаещи се от укрепване на разклатената им идентичност, както и при деца, лишени от родителски грижи и внимание, тъй като липсата на образец за частична идентификация им създава препятствия по пътя на тяхното самоопределение.
Особено важна част от арттерапевтичната сесия е интерпретацията на символните образи, които опосредствано изразяват техните потиснати или изтласкани в несъзнаваното травматични преживявания. Вербализацията на тези психични съдържания освобождава заключената в тях енергия, което се усеща от участника в сесията като разтоварване. Този процес се осъществява посредством споделянето на преживяванията от творческия акт и събеседването с цел да се разшири себеразбирането на участника, а, от друга страна, да даде насоки за бъдещата работа.
„Познай себе си!“
По думите на Цветан Тодоров себепознанието задължително преминава през езика, доколкото само той ни предоставя възможността да използваме рефлексивните местоимения. В тази връзка може да бъде цитиран Жак Лакан, дефиниращ несъзнаваното в духа на философията на Рене Декарт. За разлика от представителя на класическия рационализъм, френският психоаналитик разглежда несъзнаваното като „субект“ („sujet“), който е носител на знание, което обаче не знае, че знае. Това е потиснат или изтласкан дискурс, „друг език” или по-точно „език на другия”. Задача на арттерапевтичната сесия е да бъде разчетен този „език на другия“ чрез вербализирането на метафорите, въплътени в глинените произведения и чрез осмислянето на преживяването в процеса на моделирането. Последното от своя страна може да доведе до преосмисляне, което да породи трансформация на формите и позициите им. Така се открива възможност за осъществяване на вътрешна промяна на самото преживяване, за ограничаване на негативното му влияние и за превръщането му в потенциал за личностно развитие.
Глинотерапията е ефективен метод не само при оказване на помощ за възстановяване на психичното здраве, но и за разкриване на изначално заложения в човека творчески потенциал – с неговото разкриване се отключва креативно отношение към живота като цяло, основа на здравето и радостта. По думите на Йозеф Бойс всеки човек е художник, нужно е само да се освободи. Разгръщането му е осъществимо благодарение на живата езикова връзка с другия. В този процес на творческо преоткриване чрез общуването с другия ние разширяваме себе си като самосъзнание, присъствие и смисъл в света.
Литература
1. Калужский, Михаил. Бойс убежден, что любой человек – художник, его только нужно освободить, Большой Город, 12.09.2012. http://bg.ru/society/boys_ubezhden_chto_lyuboy_chelovek_hudozhnik_ego‑11852/. (5.08.2020).
2. Лаэртский, Диоген. О жизни, учениях и изречениях знаменитых философов.
Москва, Мысль, 1986. – 571 с.
3. Вание, Ален. Лакан. София, ЛИК, 2000. – 96 с.
4. Спасова, Правда. Кратък пътеводител през европейската философия за художници. С., НХА, 2007. – 212 с.
5. Тодоров, Цветан. Семиотика. Реторика. Стилистика. (Сборник подбрани статии от „Енциклопедичен речник на науките за езика” на Дюкро-Тодоров) София, СЕМА – РШ, 2000. – 136 с.
6. Encyclopaedia Britannica. Helen Keller. American author and educator, 6.12.2019. https://www.britannica.com/biography/Helen-Keller. (12.08.2020).
7. Henley, David. Clayworks in Art Therapy. Plying the Sacred Circle. L., 2002, – p. 224.
Публикуването на части от материала, не превишаващи по обем 25% от изходната статия, се допуска със задължителното посочване на автора и хипервръзка към адреса на пълния текст на уебсайта art-in-psychology.com.
Публикуването на части от материала, не превишаващи по обем 25% от изходната статия, се допуска със задължителното посочване на автора и хипервръзка към адреса на пълния текст на уебсайта
art-in-psychology.com.
art-in-psychology.com.
