ФОРМИРАНЕ НА НАУЧНА ОБЩНОСТ
от млади изследователи чрез методите на художественото творчество
19.04.2023
Статията е посветена на възможността за изграждане на общност от млади учени чрез художествено-творческата работа с глина и ученето чрез преживяване, като акцентът е поставен върху първата, тъй като вторият метод ще бъде разгледан от друг автор. Като пример е посочено провеждането на две изнесени докторантски училища със специалисти от Института по философия и социология към БАН. Оказва се, че средствата на изкуството могат да допринесат в значително по-голяма степен за изграждането на по-тесни формални и неформални отношения между прохождащите в науката учени в сравнение с традиционните институционални формàти. В статията се привеждат както теоретичните основания, от които изхожда екипът, заел се с организирането и провеждането на докторантското училище, така и практическите резултати от него. Налице е богат снимков материал, илюстриращ пътя към формирането на общност от млади изследователи [1].
Кажи ми и ще забравя;
покажи ми и ще запомня;
направи и ще разбера.
Конфуций
покажи ми и ще запомня;
направи и ще разбера.
Конфуций
УВОД
Изграждането на научни работници в съвременния свят изисква формиране на компетенции в разнородни области на познанието, значително надхвърлящи границите на тясната професионална специализация. Последната е условие за навлизане в дълбините на природния или социалните светове и за разкриването на техните тайни. В наши дни това изследователско задълбочаване неизбежно изисква изграждане на интердисциплинни умения предвид сложната устроеност на материята и човешките отношения. От друга страна обаче, прогресивната специализация крие негативни моменти, доколко прави все по-трудна комуникацията с останалите специалисти.
Именно поради тази причина в научните институти на БАН е предвидено провеждането на докторантски училища, в рамките на които бъдещите специалисти да усвоят умения както за достъпно излагане пред техните колеги на проблемите, върху които работят, така и за заимстване на нестандартни идеи, почерпани от чуждия опит. Възможността за получаване на обратна връзка от странична гледна точка също може да бъде разглеждана като предпоставка за обогатяване на техния изследователски опит. По този начин провеждането на докторантските училища би допринесло не само за усъвършенстване на комуникативните умения на бъдещите специалисти, но и за задълбочаване и разширяване на техните знания и умения.
За съжаление добрите намерения не винаги намират адекватна реализация. Сухото четене на доклади в институционална обстановка трудно привлича вниманието на участниците в докторантските училища и поради това в значителна степен обезсмисля провеждането им. Точно такъв бе случаят в Института по философия и социология към БАН, в който се обучават специалисти с различен профил и от многобройни научни дисциплини.
Вместо да стимулира общуването между бъдещите изследователи тяхната специфична дисциплинна насоченост блокира заинтересоваността им към работата на техните колеги. Поради това изграждането на научна общност от млади изследователи се натъква на сериозни препятствия в института. Ако докторантите са неспособни да комуникират помежду си, то тогава остава неясно по какъв начин ще се впишат в научната среда след приключването на обучението им.
Изхождайки от тази неблагоприятна ситуация, Научният съвет на Института по философия и социология взе решение през м. юни 2021 г. за промяна формàта на провеждане на задължителното докторантско училище. Избран бе организационен комитет с председател ръководителя на секция „Антропологически изследвания“. На него бе възложена задачата да си подбере екип, с чиято помощ да бъде изобретена новата форма за научна комуникация между докторантите.
В тази връзка разнородният от дисциплинна гледна точка научен състав на института се оказа благоприятно условие. В екипа за реализация на проекта на докторантско училище бяха привлечени специалисти от различни, взаимодопълващи се области на научното познание – философия, социология, психология, изкуство.
За организирането и успешното провеждане на пилотното докторантско училище допринесе и стиковането му с международен проект, посветен на интеграцията на малцинствени групи, лица с увреждания и хора в маргинално положение [2]. По този начин стана възможно съчетаването на четенето на доклади от докторантите със слушането на лекции от чуждестранни лектори – от Италия и Испания през първата година, а през втората и от Русия [3].
Целта на екипа, ангажиран за организиране на школата, бе да създаде условия за установяването на непринудени и неформални отношения между докторантите, които да положат основата за формирането на научна общност помежду им, нещо, което в силно формализираната институционална обстановка е почти невъзможно. Хипотезата бе, че ако училището е изнесено – например на морето, в Творческия дом на БАН, обучаващите се бъдещи специалисти ще станат способни да общуват значително по-свободно и непринудено помежду си, като по този начин развият не само комуникативните си умения и компетентност, но и способностите си за работа в екип.
За реализацията на поставената цел екипът прибягна до няколко брейн-щорминг срещи, на които бяха обсъдени възможностите за използване на методи и похвати от психодрамата, метода учене чрез преживяване, груповата и арт-терапията. Идеята бе да бъдат открити и приложени оптималните техники и упражнения, които биха допринесли за установяването на неформални междуличностни контакти между докторантите. Оформена бе идеята за редуване на всекидневни вечерни сесии, включващи упражнения от метода учене чрез преживяване и художествено-творческа работа с глина. По този начин организаторите се надяваха да създадат подходящи условия за отпадане на личностните задръжки и съпротиви и така да съдействат за сплотяването на докторантската група, която да прерасне в научна общност от млади изследователи.
За провеждане на школата бе избран Творческият дом на БАН, намиращ се в к. к. Златни пясъци. Почивната станция разполага с обширен озеленен двор, в чиито рамки провеждането на арт-сесиите и ученето чрез преживяване би било много по-ефективно поради отсъствието на сковаващата инициативността и спонтанността институционална среда. Същевременно базата предлага условия за провеждане на конференции и други научни мероприятия. По този начин в нея би станало възможно оптималното съчетаване на двата аспекта на проектираното докторантско училище: 1) на формалната научна комуникация, състояща се от четенето на доклади и слушането на лекции; 2) на неформалното общуване, което би трябвало да допринесе за изграждането на научна общност от млади изследователи.
В настоящата статия ще се спрем на арт-сесиите с глина като предпоставка за взаимното опознаване на докторантите. Провеждането им бе планирано за късния следобед – след приключването на модулите, състоящи се от лекции на чуждестранни лектори и от доклади на самите докторанти. По този начин организаторите разчитаха да прехвърлят мост между двете форми на комуникация: 1) силно формализираната научна комуникация, която се подчинява на относително ясни, макар и неписани правила; 2) неформалната, която протича извън рамките на установените научни формàти, но която може да бъде не по-малко плодотворна, доколкото създава предпоставки за изграждането на значително по-тесни междуличностни отношения, в рамките на които обменът на информация би бил многократно по-ефективен в сравнение с първата поради отсъствието на сковаващи дисциплинарни норми.
Комуникацията от втория тип се разгръща и при провеждането на научни форуми. Разликата между тях и докторантското училище е, че: 1) по време на последното връзките би трябвало да се формират не между изградени учени, а между тепърва прохождащи в науката специалисти; 2) темите на последните, за разлика от тези, които се заявяват за участие в конференции, конгреси и други научни форуми, почти нямат допирни точки или общи черти.
В този смисъл научната общност от млади изследователи би трябвало да се формира въз основата на друг тип интереси в сравнение с тези, които могат да обединят утвърдените учени. При научните форуми изследователската общност вече е изградена и това създава предпоставки за оптимизиране както на формалната, така и на неформалната комуникация, докато при провеждането на докторантското училище ситуацията е обърната – двете форми на комуникация би трябвало да допринесат за формирането на общност [4].
Чрез редуването на арт-сесии и упражнения, ориентирани към подобряване на груповата сплотеност, организаторите разчитаха да мотивират докторантите към творческо себеизразяване, благодарение на което да бъде преодоляно влиянието на негативните емоции и очаквания, доколкото срамът и страхът от санкции или критични, дискриминиращи оценки често пъти блокират работата върху дисертационния труд. Хипотезата бе, че в подкрепяща социална среда или общност въпросните емоции биха отслабнали или ефектът им би бил неутрализиран в значителна степен. По този начин би се облекчило както излагането на собствените идеи пред критична публика, така и търсенето на странична или допълнителна информация от колеги, работещи в близки или релевантни области.
ИЗГРАЖДАНЕ НА НАУЧНА ДОКТОРАНТСКА ОБЩНОСТ
Понятието за общност е въведено от немския социолог Ф. Тьонис [5]. Под общност обикновено се разбира група от индивиди, обединени от силни емоционални връзки. Членовете на общността споделят общи ценности и интереси. Те могат да бъдат обединени по време, интерес, място или друг признак, като членството в общността може да бъде доброволно, но не винаги. В реалния живот според Тьонис нито една група не е изцяло общност или общество, а винаги представлява смес от двете.
От тази гледна точка организирането на докторантско училище изискваше разрешаване на няколко проблема. От една страна, се налагаше създаването на такива условия за междуличностни контакти, в които водеща роля да започнат да играят положителните емоции, формирани от общуването с колегите. От друга страна, екипът трябваше да действа гъвкаво, така че да не позволи емоциите да вземат превес над основната идея за изграждане на научна общност между начинаещи изследователи, намиращи се в началото на своето кариерно развитие.
Това означаваше канализиране на събудените положителни емоционални преживявания в посока на научната комуникация, независимо от факта, че първите биха могли да стимулират изграждането на много по-дълготрайна неформална общност. С други думи, екипът трябваше да действа двупосочно: 1) от една страна, да наблегне на изграждането на положителни емоционални отношения между докторантите; 2) от друга, да следи за формирането на общ групов интерес, съсредоточен върху спецификата на научните изследвания.
Тоест, на организаторите на школата се налагаше да следят както за емоционалните (процесуалните), така и за когнитивните (съдържателните) аспекти на груповата динамика, за да стане възможно формирането на докторантска общност, в която научната комуникация няма да бъде наложен отвън авторитарен елемент, а спонтанен продукт на изградените междуличностни отношения. Възникването на общ групов интерес не би било възможно при отсъствието на интерес към изследователската работа на другия/-те. За да не бъде формален, този интерес би трябвало да се прехвърли от научните резултати към самия субект, който ги е постигнал. А опознаването на другия никога не е лесно.
Точно поради тази причина екипът заложи на арт-сесиите с глина, доколкото чрез творческото себеизразяване докторантите биха намерили значително по-пряк път един към друг. Фактът, че всеки от участниците – без да има нужните художествени умения на скулптор – би могъл да изрази в опосредствана форма своите страхове, надежди, очаквания, цели или стремежи, би стимулирал проявяването на интерес към личността му от страна на останалите участници в школата. В неговите творения те биха могли да открият проявление на собствени личностни черти и по този начин да разширят както себепознанието си, така и представите си за особеностите на другия, който до този момент е бил нещо затворено от типа на черна кутия. Ако бъде постигнато разширяване на личностните хоризонти, тогава възникването на групов интерес би било значително облекчено.
ПРОВЕЖДАНЕ НА ДОКТОРАНТСКОТО УЧИЛИЩЕ
Школата започва с вечерна среща, описана в програмата, която се провежда в някоя от заседателните зали на Творческия дом на БАН. Екипът предварително внася промени в класическата дисциплинарна обстановка, като разполага столовете в кръг, така че да няма символно привилегирована властова позиция. Тази класическа схема е от изключително значение за постигането на групова сплотеност по време на провеждане на школата. Председателят на Организационния комитет произнася кратко уводно слово, с което запознава участниците с членовете на екипа и функциите, които те ще изпълняват по времето на мероприятието. След това описва накратко целите и смисъла за провеждането на докторантското училище, както и основните модули, които са предвидени в програмата. На финала той въвежда основното правило за общуване – а именно, че от този момент всички стават равни и че ще участват заедно в предвидените арт-сесии и упражнения, заимствани от метода учене чрез преживяване. Всеки от докторантите е свободен да избере, как да се обръща към ръководителя на школата и членовете на екипа – с малко или фамилно име, с или без титли и звания.
Ако използваме идеите на Ж. Лакан или на неговата последователка Ф. Долто [6], можем да кажем, че след въвеждането на правилото за равнопоставеност между докторанти и организатори Символната функция бива разпределена върху членовете на екипа съобразно ролите, които те ще заемат по времето на сесиите, целящи подобряване на груповата сплотеност. Водещият поема Бащината функция, докато останалите заемат майчината позиция, доколкото оказват подкрепа наред с останалите членове на групата.
След приключването на този необходим предварителен формален етап на школата председателят на организационния комитет дава думата на водещата сесиите по учене чрез преживяване. Последната извежда и записва очакванията на участниците в школата относно нейното протичане. Това е необходимо, тъй като в края на мероприятието всеки може да провери дали очакванията му са се сбъднали и оправдали или не.
След отпадането на необходимостта от ползване на средства за записване – хартия и маркери, групата излиза в двора на Творческия дом, чиято зеленина и тишина предразполагат към установяване на друг тип отношения, различни от тези, които биха се формирали в дисциплиниращата кабинетна обстановка. В непринудената атмосфера на градината се провеждат няколко упражнения, ориентирани към постигането на по-добра групова сплотеност.
Обикновено след този предварителен етап на взаимно опознаване членовете на групата решават да вечерят заедно, като по този начин междуличностните дистанции допълнително се скъсяват. След вечерята екипът се събира, за да уточни темата на арт-сесията, която трябва да бъде проведена на следващия ден. Идеята е всеки да сподели впечатленията си за характера на междуличностните взаимодействия и за постигнатата на тяхна основа групова сплотеност.
След изясняването на аспектите на груповата динамика екипът провежда кратък брейн-щорминг относно избора на тема на арт-сесията, която от една страна, трябва да стимулира участниците в школата да навлязат по-дълбоко в себе си, а, от друга, да ги мотивира да комуникират съдържанията, до които са достигнали. По този начин се облекчава взаимното опознаване на докторантите, а то води до задълбочаване и обогатяване на техните отношения, от които да израсне изследователската общност.
Тъй като навлизането в себе си понякога може да доведе до неочаквани ефекти, членовете на екипа се спират и върху потенциалната необходимост от провеждане на кратка кризисна интервенция. Друг момент е свързан с възможността от саботиране на сесиите в резултат на задействането на личностни задръжки и съпротиви към авторитетите. Самият ръководител на мероприятието обаче остава авторитет, тъй като според ролята си е носител на Символната функция.
АРТ-СЕСИИТЕ – ОТ НАВЛИЗАНЕТО В СЕБЕ СИ КЪМ ОПОЗНАВАНЕТО НА ДРУГИТЕ
Разликата между арт-терапия и арт-сесия по време на докторантското училище
Арт-сесиите с глина се провеждат под ръководството на скулптор-художник, специализирал в областта на арт-терапията. При провеждането на докторантската школа обаче се търсят не терапевтични ефекти, а достигане до онези слоеве на психиката, които в ежедневието обикновено са потиснати под влиянието на различни психо-социални фактори. Човек често пъти не осъзнава своите творчески способности или ги игнорира, устремен към една-единствена цел, блокирайки по този начин разгръщането на цялостната си личност.
При провеждането на докторантската школа екипът се ръководи от нейната основна цел – а именно формирането на общност от начинаещи научни изследователи. В тази връзка арт-сесиите показват някои отлики спрямо традиционната арт-терапия. При последната темата се определя от общия психичен проблем, около който е формирана групата – например тревожност, депресия, семейни конфликти и т. н. В случая всички участници споделят сходен травматичен опит, който дава насока за провеждането на арт-терапевтичните сесии.
При докторантите ситуацията е обърната. Те участват в школата с напълно разнородни теми. Задачата на екипа в този случай е не да изследва и лекува техния травматичен опит и съпътстващите го негативни емоции, а чрез стимулиране на вникването в собствената личност да катализира формирането на група, която да прерасне в научна общност. Тоест при арт-терапията групата е обединена от общ психичен проблем, докато при арт-сесиите с докторанти групата трябва да възникне или да се оформи чрез навлизането в себе си и извеждането на онези личностни моменти, които отговарят на темата на съответното занимание.
На тази основа можем да прокараме още една разлика. Ако при груповата арт-терапия участниците трябва да навлязат в себе си, за да достигнат до корените на своя проблем и на тази основа да потърсят пътища за разрешаването му, то при докторантите себеизследването е свързано не с връщане към миналото, а обратното, насочено е към базисната темпорална екстензия – а именно към бъдещето, в което се осъществяват всички екзистенциални проекти. С други думи, при терапията групата е формирана около общ проблем, разположен в миналото, докато докторантската група е ориентирана към разкриването [7] на по-широк хоризонт, в който да стане възможна личностната реализация [8].
Друга разлика е от комуникативен характер. Ако при терапевтичните сесии се споделя личен травматичен емоционален опит, то при работа с докторантите целта е чрез себеразкриването и себеизразяването да се достигне до формирането на по-тесни междуличностни отношения, които да облекчат обмена на научно-изследователски и професионален опит във всичките му аспекти. Разбира се, споделянето на лични проблеми не е изключено или забранено, но акцентът на арт-сесиите не е поставен върху него.
Следващата отлика е свързана с фокусирането върху определени задръжки при провеждането на арт-сесиите. Когато последните са терапевтично ориентирани, участниците се концентрират върху сковаващите опита им травматични преживявания, докато за докторантите като „травматичен“ опит може да бъде определено писането на дисертация, както и отношенията с професионалната среда, сред които се откроява ролята на научния ръководител. Ако при лицата със специфични психични проблеми се налага задълбоченото изследване на генезиса на съответния проблем, за да бъде открит пътят за преодоляването или превъзмогването му, при докторантите до голяма степен изходът от проблемните ситуации, в които се намират, е свързан с мобилизиране на творческите им сили, което означава събуждане или освобождаване на тяхната спонтанност и креативност [9].
ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ТВОРЧЕСКИЯ ПОТОК [10] ЧРЕЗ ХУДОЖЕСТВЕНО-ТВОРЧЕСКА РАБОТА С ГЛИНА
Вечерните срещи на екипа завършват с определяне на темата за следващата сесия. В случаите, когато тя е свързана с художествено-творческа работа с глина, се налага допълнителна подготовка. Водещата арт-сесията изпробва техниката на самовглъбяване с помощта на ръководителя на школата, който влиза в ролята на докторант. Обратната връзка води до оптимизиране на словесните формулировки, които трябва да допринесат за релаксацията при провеждането на арт-сесията със съответната ѝ тема, така че да стане възможно пълноценното потопяване в рисуваните с думи картини. Когато се открият оптималните думи, репетицията на началния етап на арт-сесията приключва. Идеята е да бъдат създадени у участниците такива представи, които да ги предразположат към следващия стадий на пластично изобразяване на онези личностни черти, които са изплували по време на самовглъбяването.
Изграждането на научни работници в съвременния свят изисква формиране на компетенции в разнородни области на познанието, значително надхвърлящи границите на тясната професионална специализация. Последната е условие за навлизане в дълбините на природния или социалните светове и за разкриването на техните тайни. В наши дни това изследователско задълбочаване неизбежно изисква изграждане на интердисциплинни умения предвид сложната устроеност на материята и човешките отношения. От друга страна обаче, прогресивната специализация крие негативни моменти, доколко прави все по-трудна комуникацията с останалите специалисти.
Именно поради тази причина в научните институти на БАН е предвидено провеждането на докторантски училища, в рамките на които бъдещите специалисти да усвоят умения както за достъпно излагане пред техните колеги на проблемите, върху които работят, така и за заимстване на нестандартни идеи, почерпани от чуждия опит. Възможността за получаване на обратна връзка от странична гледна точка също може да бъде разглеждана като предпоставка за обогатяване на техния изследователски опит. По този начин провеждането на докторантските училища би допринесло не само за усъвършенстване на комуникативните умения на бъдещите специалисти, но и за задълбочаване и разширяване на техните знания и умения.
За съжаление добрите намерения не винаги намират адекватна реализация. Сухото четене на доклади в институционална обстановка трудно привлича вниманието на участниците в докторантските училища и поради това в значителна степен обезсмисля провеждането им. Точно такъв бе случаят в Института по философия и социология към БАН, в който се обучават специалисти с различен профил и от многобройни научни дисциплини.
Вместо да стимулира общуването между бъдещите изследователи тяхната специфична дисциплинна насоченост блокира заинтересоваността им към работата на техните колеги. Поради това изграждането на научна общност от млади изследователи се натъква на сериозни препятствия в института. Ако докторантите са неспособни да комуникират помежду си, то тогава остава неясно по какъв начин ще се впишат в научната среда след приключването на обучението им.
Изхождайки от тази неблагоприятна ситуация, Научният съвет на Института по философия и социология взе решение през м. юни 2021 г. за промяна формàта на провеждане на задължителното докторантско училище. Избран бе организационен комитет с председател ръководителя на секция „Антропологически изследвания“. На него бе възложена задачата да си подбере екип, с чиято помощ да бъде изобретена новата форма за научна комуникация между докторантите.
В тази връзка разнородният от дисциплинна гледна точка научен състав на института се оказа благоприятно условие. В екипа за реализация на проекта на докторантско училище бяха привлечени специалисти от различни, взаимодопълващи се области на научното познание – философия, социология, психология, изкуство.
За организирането и успешното провеждане на пилотното докторантско училище допринесе и стиковането му с международен проект, посветен на интеграцията на малцинствени групи, лица с увреждания и хора в маргинално положение [2]. По този начин стана възможно съчетаването на четенето на доклади от докторантите със слушането на лекции от чуждестранни лектори – от Италия и Испания през първата година, а през втората и от Русия [3].
Целта на екипа, ангажиран за организиране на школата, бе да създаде условия за установяването на непринудени и неформални отношения между докторантите, които да положат основата за формирането на научна общност помежду им, нещо, което в силно формализираната институционална обстановка е почти невъзможно. Хипотезата бе, че ако училището е изнесено – например на морето, в Творческия дом на БАН, обучаващите се бъдещи специалисти ще станат способни да общуват значително по-свободно и непринудено помежду си, като по този начин развият не само комуникативните си умения и компетентност, но и способностите си за работа в екип.
За реализацията на поставената цел екипът прибягна до няколко брейн-щорминг срещи, на които бяха обсъдени възможностите за използване на методи и похвати от психодрамата, метода учене чрез преживяване, груповата и арт-терапията. Идеята бе да бъдат открити и приложени оптималните техники и упражнения, които биха допринесли за установяването на неформални междуличностни контакти между докторантите. Оформена бе идеята за редуване на всекидневни вечерни сесии, включващи упражнения от метода учене чрез преживяване и художествено-творческа работа с глина. По този начин организаторите се надяваха да създадат подходящи условия за отпадане на личностните задръжки и съпротиви и така да съдействат за сплотяването на докторантската група, която да прерасне в научна общност от млади изследователи.
За провеждане на школата бе избран Творческият дом на БАН, намиращ се в к. к. Златни пясъци. Почивната станция разполага с обширен озеленен двор, в чиито рамки провеждането на арт-сесиите и ученето чрез преживяване би било много по-ефективно поради отсъствието на сковаващата инициативността и спонтанността институционална среда. Същевременно базата предлага условия за провеждане на конференции и други научни мероприятия. По този начин в нея би станало възможно оптималното съчетаване на двата аспекта на проектираното докторантско училище: 1) на формалната научна комуникация, състояща се от четенето на доклади и слушането на лекции; 2) на неформалното общуване, което би трябвало да допринесе за изграждането на научна общност от млади изследователи.
В настоящата статия ще се спрем на арт-сесиите с глина като предпоставка за взаимното опознаване на докторантите. Провеждането им бе планирано за късния следобед – след приключването на модулите, състоящи се от лекции на чуждестранни лектори и от доклади на самите докторанти. По този начин организаторите разчитаха да прехвърлят мост между двете форми на комуникация: 1) силно формализираната научна комуникация, която се подчинява на относително ясни, макар и неписани правила; 2) неформалната, която протича извън рамките на установените научни формàти, но която може да бъде не по-малко плодотворна, доколкото създава предпоставки за изграждането на значително по-тесни междуличностни отношения, в рамките на които обменът на информация би бил многократно по-ефективен в сравнение с първата поради отсъствието на сковаващи дисциплинарни норми.
Комуникацията от втория тип се разгръща и при провеждането на научни форуми. Разликата между тях и докторантското училище е, че: 1) по време на последното връзките би трябвало да се формират не между изградени учени, а между тепърва прохождащи в науката специалисти; 2) темите на последните, за разлика от тези, които се заявяват за участие в конференции, конгреси и други научни форуми, почти нямат допирни точки или общи черти.
В този смисъл научната общност от млади изследователи би трябвало да се формира въз основата на друг тип интереси в сравнение с тези, които могат да обединят утвърдените учени. При научните форуми изследователската общност вече е изградена и това създава предпоставки за оптимизиране както на формалната, така и на неформалната комуникация, докато при провеждането на докторантското училище ситуацията е обърната – двете форми на комуникация би трябвало да допринесат за формирането на общност [4].
Чрез редуването на арт-сесии и упражнения, ориентирани към подобряване на груповата сплотеност, организаторите разчитаха да мотивират докторантите към творческо себеизразяване, благодарение на което да бъде преодоляно влиянието на негативните емоции и очаквания, доколкото срамът и страхът от санкции или критични, дискриминиращи оценки често пъти блокират работата върху дисертационния труд. Хипотезата бе, че в подкрепяща социална среда или общност въпросните емоции биха отслабнали или ефектът им би бил неутрализиран в значителна степен. По този начин би се облекчило както излагането на собствените идеи пред критична публика, така и търсенето на странична или допълнителна информация от колеги, работещи в близки или релевантни области.
ИЗГРАЖДАНЕ НА НАУЧНА ДОКТОРАНТСКА ОБЩНОСТ
Понятието за общност е въведено от немския социолог Ф. Тьонис [5]. Под общност обикновено се разбира група от индивиди, обединени от силни емоционални връзки. Членовете на общността споделят общи ценности и интереси. Те могат да бъдат обединени по време, интерес, място или друг признак, като членството в общността може да бъде доброволно, но не винаги. В реалния живот според Тьонис нито една група не е изцяло общност или общество, а винаги представлява смес от двете.
От тази гледна точка организирането на докторантско училище изискваше разрешаване на няколко проблема. От една страна, се налагаше създаването на такива условия за междуличностни контакти, в които водеща роля да започнат да играят положителните емоции, формирани от общуването с колегите. От друга страна, екипът трябваше да действа гъвкаво, така че да не позволи емоциите да вземат превес над основната идея за изграждане на научна общност между начинаещи изследователи, намиращи се в началото на своето кариерно развитие.
Това означаваше канализиране на събудените положителни емоционални преживявания в посока на научната комуникация, независимо от факта, че първите биха могли да стимулират изграждането на много по-дълготрайна неформална общност. С други думи, екипът трябваше да действа двупосочно: 1) от една страна, да наблегне на изграждането на положителни емоционални отношения между докторантите; 2) от друга, да следи за формирането на общ групов интерес, съсредоточен върху спецификата на научните изследвания.
Тоест, на организаторите на школата се налагаше да следят както за емоционалните (процесуалните), така и за когнитивните (съдържателните) аспекти на груповата динамика, за да стане възможно формирането на докторантска общност, в която научната комуникация няма да бъде наложен отвън авторитарен елемент, а спонтанен продукт на изградените междуличностни отношения. Възникването на общ групов интерес не би било възможно при отсъствието на интерес към изследователската работа на другия/-те. За да не бъде формален, този интерес би трябвало да се прехвърли от научните резултати към самия субект, който ги е постигнал. А опознаването на другия никога не е лесно.
Точно поради тази причина екипът заложи на арт-сесиите с глина, доколкото чрез творческото себеизразяване докторантите биха намерили значително по-пряк път един към друг. Фактът, че всеки от участниците – без да има нужните художествени умения на скулптор – би могъл да изрази в опосредствана форма своите страхове, надежди, очаквания, цели или стремежи, би стимулирал проявяването на интерес към личността му от страна на останалите участници в школата. В неговите творения те биха могли да открият проявление на собствени личностни черти и по този начин да разширят както себепознанието си, така и представите си за особеностите на другия, който до този момент е бил нещо затворено от типа на черна кутия. Ако бъде постигнато разширяване на личностните хоризонти, тогава възникването на групов интерес би било значително облекчено.
ПРОВЕЖДАНЕ НА ДОКТОРАНТСКОТО УЧИЛИЩЕ
Школата започва с вечерна среща, описана в програмата, която се провежда в някоя от заседателните зали на Творческия дом на БАН. Екипът предварително внася промени в класическата дисциплинарна обстановка, като разполага столовете в кръг, така че да няма символно привилегирована властова позиция. Тази класическа схема е от изключително значение за постигането на групова сплотеност по време на провеждане на школата. Председателят на Организационния комитет произнася кратко уводно слово, с което запознава участниците с членовете на екипа и функциите, които те ще изпълняват по времето на мероприятието. След това описва накратко целите и смисъла за провеждането на докторантското училище, както и основните модули, които са предвидени в програмата. На финала той въвежда основното правило за общуване – а именно, че от този момент всички стават равни и че ще участват заедно в предвидените арт-сесии и упражнения, заимствани от метода учене чрез преживяване. Всеки от докторантите е свободен да избере, как да се обръща към ръководителя на школата и членовете на екипа – с малко или фамилно име, с или без титли и звания.
Ако използваме идеите на Ж. Лакан или на неговата последователка Ф. Долто [6], можем да кажем, че след въвеждането на правилото за равнопоставеност между докторанти и организатори Символната функция бива разпределена върху членовете на екипа съобразно ролите, които те ще заемат по времето на сесиите, целящи подобряване на груповата сплотеност. Водещият поема Бащината функция, докато останалите заемат майчината позиция, доколкото оказват подкрепа наред с останалите членове на групата.
След приключването на този необходим предварителен формален етап на школата председателят на организационния комитет дава думата на водещата сесиите по учене чрез преживяване. Последната извежда и записва очакванията на участниците в школата относно нейното протичане. Това е необходимо, тъй като в края на мероприятието всеки може да провери дали очакванията му са се сбъднали и оправдали или не.
След отпадането на необходимостта от ползване на средства за записване – хартия и маркери, групата излиза в двора на Творческия дом, чиято зеленина и тишина предразполагат към установяване на друг тип отношения, различни от тези, които биха се формирали в дисциплиниращата кабинетна обстановка. В непринудената атмосфера на градината се провеждат няколко упражнения, ориентирани към постигането на по-добра групова сплотеност.
Обикновено след този предварителен етап на взаимно опознаване членовете на групата решават да вечерят заедно, като по този начин междуличностните дистанции допълнително се скъсяват. След вечерята екипът се събира, за да уточни темата на арт-сесията, която трябва да бъде проведена на следващия ден. Идеята е всеки да сподели впечатленията си за характера на междуличностните взаимодействия и за постигнатата на тяхна основа групова сплотеност.
След изясняването на аспектите на груповата динамика екипът провежда кратък брейн-щорминг относно избора на тема на арт-сесията, която от една страна, трябва да стимулира участниците в школата да навлязат по-дълбоко в себе си, а, от друга, да ги мотивира да комуникират съдържанията, до които са достигнали. По този начин се облекчава взаимното опознаване на докторантите, а то води до задълбочаване и обогатяване на техните отношения, от които да израсне изследователската общност.
Тъй като навлизането в себе си понякога може да доведе до неочаквани ефекти, членовете на екипа се спират и върху потенциалната необходимост от провеждане на кратка кризисна интервенция. Друг момент е свързан с възможността от саботиране на сесиите в резултат на задействането на личностни задръжки и съпротиви към авторитетите. Самият ръководител на мероприятието обаче остава авторитет, тъй като според ролята си е носител на Символната функция.
АРТ-СЕСИИТЕ – ОТ НАВЛИЗАНЕТО В СЕБЕ СИ КЪМ ОПОЗНАВАНЕТО НА ДРУГИТЕ
Разликата между арт-терапия и арт-сесия по време на докторантското училище
Арт-сесиите с глина се провеждат под ръководството на скулптор-художник, специализирал в областта на арт-терапията. При провеждането на докторантската школа обаче се търсят не терапевтични ефекти, а достигане до онези слоеве на психиката, които в ежедневието обикновено са потиснати под влиянието на различни психо-социални фактори. Човек често пъти не осъзнава своите творчески способности или ги игнорира, устремен към една-единствена цел, блокирайки по този начин разгръщането на цялостната си личност.
При провеждането на докторантската школа екипът се ръководи от нейната основна цел – а именно формирането на общност от начинаещи научни изследователи. В тази връзка арт-сесиите показват някои отлики спрямо традиционната арт-терапия. При последната темата се определя от общия психичен проблем, около който е формирана групата – например тревожност, депресия, семейни конфликти и т. н. В случая всички участници споделят сходен травматичен опит, който дава насока за провеждането на арт-терапевтичните сесии.
При докторантите ситуацията е обърната. Те участват в школата с напълно разнородни теми. Задачата на екипа в този случай е не да изследва и лекува техния травматичен опит и съпътстващите го негативни емоции, а чрез стимулиране на вникването в собствената личност да катализира формирането на група, която да прерасне в научна общност. Тоест при арт-терапията групата е обединена от общ психичен проблем, докато при арт-сесиите с докторанти групата трябва да възникне или да се оформи чрез навлизането в себе си и извеждането на онези личностни моменти, които отговарят на темата на съответното занимание.
На тази основа можем да прокараме още една разлика. Ако при груповата арт-терапия участниците трябва да навлязат в себе си, за да достигнат до корените на своя проблем и на тази основа да потърсят пътища за разрешаването му, то при докторантите себеизследването е свързано не с връщане към миналото, а обратното, насочено е към базисната темпорална екстензия – а именно към бъдещето, в което се осъществяват всички екзистенциални проекти. С други думи, при терапията групата е формирана около общ проблем, разположен в миналото, докато докторантската група е ориентирана към разкриването [7] на по-широк хоризонт, в който да стане възможна личностната реализация [8].
Друга разлика е от комуникативен характер. Ако при терапевтичните сесии се споделя личен травматичен емоционален опит, то при работа с докторантите целта е чрез себеразкриването и себеизразяването да се достигне до формирането на по-тесни междуличностни отношения, които да облекчат обмена на научно-изследователски и професионален опит във всичките му аспекти. Разбира се, споделянето на лични проблеми не е изключено или забранено, но акцентът на арт-сесиите не е поставен върху него.
Следващата отлика е свързана с фокусирането върху определени задръжки при провеждането на арт-сесиите. Когато последните са терапевтично ориентирани, участниците се концентрират върху сковаващите опита им травматични преживявания, докато за докторантите като „травматичен“ опит може да бъде определено писането на дисертация, както и отношенията с професионалната среда, сред които се откроява ролята на научния ръководител. Ако при лицата със специфични психични проблеми се налага задълбоченото изследване на генезиса на съответния проблем, за да бъде открит пътят за преодоляването или превъзмогването му, при докторантите до голяма степен изходът от проблемните ситуации, в които се намират, е свързан с мобилизиране на творческите им сили, което означава събуждане или освобождаване на тяхната спонтанност и креативност [9].
ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ТВОРЧЕСКИЯ ПОТОК [10] ЧРЕЗ ХУДОЖЕСТВЕНО-ТВОРЧЕСКА РАБОТА С ГЛИНА
Вечерните срещи на екипа завършват с определяне на темата за следващата сесия. В случаите, когато тя е свързана с художествено-творческа работа с глина, се налага допълнителна подготовка. Водещата арт-сесията изпробва техниката на самовглъбяване с помощта на ръководителя на школата, който влиза в ролята на докторант. Обратната връзка води до оптимизиране на словесните формулировки, които трябва да допринесат за релаксацията при провеждането на арт-сесията със съответната ѝ тема, така че да стане възможно пълноценното потопяване в рисуваните с думи картини. Когато се открият оптималните думи, репетицията на началния етап на арт-сесията приключва. Идеята е да бъдат създадени у участниците такива представи, които да ги предразположат към следващия стадий на пластично изобразяване на онези личностни черти, които са изплували по време на самовглъбяването.
Ил. 1. Арт-сесия с глина на тема „Общуване в група“, 16.09.2021
„Общуване в група“ [11]
За първата арт-сесия бе избрана тема, свързана с подготовката и личната самооценка на докторантите. Водещата им предлага да представят чрез глина три свои предимства и три желания, нужди или потребности, които оказват най-силно влияние върху работата им по дисертацията [12]. В първия случай сътворените фигури изобразяват вниманието към предмета на научното изследване, задълбочеността, отговорността, любовта към научната работа и др, а във втория – недостатъчното време, колебливостта, дупките в паметта, непостоянството, липсата на концентрация и др. Участниците създават различни модели, варианти на собствените си качества и дефицити – като разпръснати в отделни фигури или обединени от един символ. Един участник представи интересен поглед към темата на сесията, като измоделира глинен символ, изразяващ двата аспекта – на липсващите и притежавани качества – като единство на две взаимно допълващи се и балансиращи полусфери, т. е. като 3D вариант на китайската концепция за Ин и Ян.
За първата арт-сесия бе избрана тема, свързана с подготовката и личната самооценка на докторантите. Водещата им предлага да представят чрез глина три свои предимства и три желания, нужди или потребности, които оказват най-силно влияние върху работата им по дисертацията [12]. В първия случай сътворените фигури изобразяват вниманието към предмета на научното изследване, задълбочеността, отговорността, любовта към научната работа и др, а във втория – недостатъчното време, колебливостта, дупките в паметта, непостоянството, липсата на концентрация и др. Участниците създават различни модели, варианти на собствените си качества и дефицити – като разпръснати в отделни фигури или обединени от един символ. Един участник представи интересен поглед към темата на сесията, като измоделира глинен символ, изразяващ двата аспекта – на липсващите и притежавани качества – като единство на две взаимно допълващи се и балансиращи полусфери, т. е. като 3D вариант на китайската концепция за Ин и Ян.
Ил. 2-5. Арт-сесия с глина на тема „Общуване в група“, 16.09.2021
След приключването на работа с глина всеки от участниците в сесията (включително и членовете на екипа) запознава останалите със значенията на символизираните от него личностни качества или черти. След като споделянето на субективните значения на сътворените пластични метафори завърши, се пристъпва към следващия етап от сесията, който е свързан с междуличностен обмен [13]. Всеки участник може да размени глинените си символи, изобразяващи качествата, които у него са в излишък, срещу такива, които да компенсират неговите дефицити.
Поставената задача стимулира социалното взаимодействие между участниците в арт-сесията. Чрез него се открива хоризонт от споделени значения, с който екипът се съобразява, за да формулира темата на следващата сесия, посветена на ученето чрез преживявания.
„Среща със „социалното Аз“ [14]
Докторантският състав е променлив, тъй като неговите членове се намират на различен етап от своето обучение. Това изисква от екипа гъвкавост при подбора на теми за следващата школа, тъй като преминалите през първата не желаят да се повтарят едни и същи художествени задачи, а искат да преживеят нещо ново, което да обогати опита им [15].
Именно поради тази причина екипът през втората година промени темата на първата арт-сесия с глина. Този път тя бе ориентирана към „социалното Аз“. Изборът на тази тема бе свързан с отпадането на карантинните ограничения, дължащи се на ковид-пандемията. Увеличеният брой докторанти изправи организаторите пред необходимостта да катализира създаването на по-многобройна група в сравнение с предишната година. Промяната на темите на арт-сесиите и упражненията, посветени на ученето чрез преживяване, позволи избягването на възможността за разделянето на членовете на групата на такива с опит и без опит в арт-сесиите и ученето чрез преживяване.
Поставената задача стимулира социалното взаимодействие между участниците в арт-сесията. Чрез него се открива хоризонт от споделени значения, с който екипът се съобразява, за да формулира темата на следващата сесия, посветена на ученето чрез преживявания.
„Среща със „социалното Аз“ [14]
Докторантският състав е променлив, тъй като неговите членове се намират на различен етап от своето обучение. Това изисква от екипа гъвкавост при подбора на теми за следващата школа, тъй като преминалите през първата не желаят да се повтарят едни и същи художествени задачи, а искат да преживеят нещо ново, което да обогати опита им [15].
Именно поради тази причина екипът през втората година промени темата на първата арт-сесия с глина. Този път тя бе ориентирана към „социалното Аз“. Изборът на тази тема бе свързан с отпадането на карантинните ограничения, дължащи се на ковид-пандемията. Увеличеният брой докторанти изправи организаторите пред необходимостта да катализира създаването на по-многобройна група в сравнение с предишната година. Промяната на темите на арт-сесиите и упражненията, посветени на ученето чрез преживяване, позволи избягването на възможността за разделянето на членовете на групата на такива с опит и без опит в арт-сесиите и ученето чрез преживяване.
Ил. 6-10. Арт-сесия с глина на тема „Среща със „социалното Аз“, 13.09.2022
Ил. 6-10. Арт-сесия с глина на тема „Среща със „социалното Аз“, 13.09.2022
Ил. 6
Ил. 6
Ил. 7
Ил. 7
Ил. 8
Ил. 8
Ил. 9
Ил. 9
Ил. 10
Ил. 10
6. Композиция, изразяваща свързаността ни с другите чрез любовта.
7. Купичката на всеки един от нас, в която трупаме своите преживявания, емоции, въпроси, знания, всичко.
Всеки може да даде на другите само това, което сам има вътре в себе си.
8. Всеки живее в свой собствен свят, едновременно и отделен, и свързан със световете на другите.
Всеки има своята борба, изобразена от вятърни мелници.
9. Отново съд, в който Аз и Другите се обединяват. Представя се свързаността на човека с природата и нейните четири елемента – огън, вода, земя и въздух. Според един от коментарите човек е едновременно печатът и отпечатъкът, изобразени чрез рисунките върху съда. Следите, белезите могат да станат украса. Всеки отпечатък ни формира, всяко взаимодействие с Другия ни моделира.
10. Красивото отвътре, пазено от външния свят като в утроба – както при семенцето, заровено в земята и скрито в тъмнината ѝ, набира сили, за да израсне напролет.
7. Купичката на всеки един от нас, в която трупаме своите преживявания, емоции, въпроси, знания, всичко.
Всеки може да даде на другите само това, което сам има вътре в себе си.
8. Всеки живее в свой собствен свят, едновременно и отделен, и свързан със световете на другите.
Всеки има своята борба, изобразена от вятърни мелници.
9. Отново съд, в който Аз и Другите се обединяват. Представя се свързаността на човека с природата и нейните четири елемента – огън, вода, земя и въздух. Според един от коментарите човек е едновременно печатът и отпечатъкът, изобразени чрез рисунките върху съда. Следите, белезите могат да станат украса. Всеки отпечатък ни формира, всяко взаимодействие с Другия ни моделира.
10. Красивото отвътре, пазено от външния свят като в утроба – както при семенцето, заровено в земята и скрито в тъмнината ѝ, набира сили, за да израсне напролет.
Навлизането в тишината на вътрешния мир отново бе апробирано от водещата сесията с помощта на ръководителя на школата. Зададената словесно картина бе свързана с простора на морето, тихия плисък на вълните и свежия полъх на морския бриз. След постигнатото спокойствие участниците се виждат заобиколени от хора. Постепенно се открояват познати лица с характерните им жестове и емоции. В тази социална обстановка участниците в сесията могат да наблюдават дистанцирано себе си заедно с техните цели, стремежи и идеали.
След това им се дава задача да измоделират фигура, изобразяваща собствената им личност съобразно начина, по който са я видели по време на медитативното им съзерцание. Възможно е да я пресъздадат като отделна, индивидуална фигура, но също така могат да я изобразят и съобразно връзките ѝ със значимите персонажи, които са открили по времето на самовглъбяването си. Друга алтернатива е да създадат глинени символи на собствените си качества, цели, стремежи, постижения и личностни черти така, както са ги почувствали по време на откъсването си от ежедневната реалност.
Многообразието от пластични образи не буди учудване. Те варират от индивидуални фигури (женска горила, повдигаща въпроса за особеностите на Анимата, девойка, почиваща фигура) или символи (глинени съдове, ковчег) до изключително сложни и богати на образи композиции като връзката ни с Другите, изобразена чрез Космос, в който всичко е взаимосвързано и др.
След това им се дава задача да измоделират фигура, изобразяваща собствената им личност съобразно начина, по който са я видели по време на медитативното им съзерцание. Възможно е да я пресъздадат като отделна, индивидуална фигура, но също така могат да я изобразят и съобразно връзките ѝ със значимите персонажи, които са открили по времето на самовглъбяването си. Друга алтернатива е да създадат глинени символи на собствените си качества, цели, стремежи, постижения и личностни черти така, както са ги почувствали по време на откъсването си от ежедневната реалност.
Многообразието от пластични образи не буди учудване. Те варират от индивидуални фигури (женска горила, повдигаща въпроса за особеностите на Анимата, девойка, почиваща фигура) или символи (глинени съдове, ковчег) до изключително сложни и богати на образи композиции като връзката ни с Другите, изобразена чрез Космос, в който всичко е взаимосвързано и др.
Ил. 11-14. Арт-сесия с глина на тема „Среща със „социалното Аз“, 13.09.2022
Ил. 11-14. Арт-сесия с глина на тема „Среща със „социалното Аз“, 13.09.2022
Ил. 11
Ил. 11
Ил. 12
Ил. 12
Ил. 13
Ил. 13
Ил. 14
Ил. 14
11. Символ на пробудената женственост. Груповата подкрепа позволява себеразкриване по начин, който би бил невъзможен в условията на дисциплиниращата институционална среда.
12. Друг участник изобразява човека-докторант като закотвен в академичния живот и зяпнал от ужаса, породен от календара, в който е втренчил поглед [16].
13. Социалното Аз, изобразено от ръководителя на школата.
12. Друг участник изобразява човека-докторант като закотвен в академичния живот и зяпнал от ужаса, породен от календара, в който е втренчил поглед [16].
13. Социалното Аз, изобразено от ръководителя на школата.
„Среща със себе си след 10 години“
Следваща арт-сесия се провежда през ден, тоест след сесията с упражнения за учене чрез преживяване, целящи подобряване на груповата сплотеност. През първата година тя бе посветена на проектирането в бъдеще с помощта на глина. Темата бе „Среща със себе си след 10 години“. Трябва да се отбележи, че желаната групова кохезия вече бе постигната в значителна степен.
Участниците изобразиха представите си за своето бъдещо „Аз“ отново чрез многообразие от символи, образи и форми – човешки (девойка), животински (слон) и алегорични композиции.
Следваща арт-сесия се провежда през ден, тоест след сесията с упражнения за учене чрез преживяване, целящи подобряване на груповата сплотеност. През първата година тя бе посветена на проектирането в бъдеще с помощта на глина. Темата бе „Среща със себе си след 10 години“. Трябва да се отбележи, че желаната групова кохезия вече бе постигната в значителна степен.
Участниците изобразиха представите си за своето бъдещо „Аз“ отново чрез многообразие от символи, образи и форми – човешки (девойка), животински (слон) и алегорични композиции.
Ил. 15-18. Арт-сесия с глина на тема „Среща със себе си след 10 години“, 18.09.2021
Ил. 15-18. Арт-сесия с глина на тема „Среща със себе си след 10 години“, 18.09.2021
„Пътуването на Аза“ [17]
През следващата година темата на арт-сесията отново бе съобразена с особеностите на процеса, развиващ се в рамките на формиращата се група. Съобразно утвърдения метод темата първоначално бе апробирана между водещата и ръководителя на школата, чиято задача бе да следи за координираното провеждане на всички модули.
Вместо конкретна проекция в бъдещето бе избрана екзистенциална тема с по-дълбоки корени. Заглавието ѝ бе „Пътуването на Аз-а“ – основен личностен архетип според концепцията на К. Пирсън, който е изключително богат на конотации, а като символ може да бъде открит в различни области на човешката култура: религия, художествена литература, изобразително изкуство, ню ейдж и т. н.
След уточняването на словесните формулировки, целящи максимално отпускане, на участниците се казва да си представят, че се намират на път [18]. Те поемат по него, като разглеждат внимателно заобикалящата ги обстановка, както и хората, които срещат. Пътят ги отвежда до началото на докторантската школа. След известно съзерцание на спохождащите ги мисли, чувства, емоции, очаквания и желания те се придвижват до края на мероприятието. Отново наблюдават онова, което са преживели заедно с техните очаквания, цели, надежди и стремежи. Пътят продължава след школата [19].
Тази сесия показва сериозна промяна у редица от участниците в училището. Като цяло в глинените фигури се вижда събудена активност, устремена към осъществяване на незавършените начинания.
През следващата година темата на арт-сесията отново бе съобразена с особеностите на процеса, развиващ се в рамките на формиращата се група. Съобразно утвърдения метод темата първоначално бе апробирана между водещата и ръководителя на школата, чиято задача бе да следи за координираното провеждане на всички модули.
Вместо конкретна проекция в бъдещето бе избрана екзистенциална тема с по-дълбоки корени. Заглавието ѝ бе „Пътуването на Аз-а“ – основен личностен архетип според концепцията на К. Пирсън, който е изключително богат на конотации, а като символ може да бъде открит в различни области на човешката култура: религия, художествена литература, изобразително изкуство, ню ейдж и т. н.
След уточняването на словесните формулировки, целящи максимално отпускане, на участниците се казва да си представят, че се намират на път [18]. Те поемат по него, като разглеждат внимателно заобикалящата ги обстановка, както и хората, които срещат. Пътят ги отвежда до началото на докторантската школа. След известно съзерцание на спохождащите ги мисли, чувства, емоции, очаквания и желания те се придвижват до края на мероприятието. Отново наблюдават онова, което са преживели заедно с техните очаквания, цели, надежди и стремежи. Пътят продължава след школата [19].
Тази сесия показва сериозна промяна у редица от участниците в училището. Като цяло в глинените фигури се вижда събудена активност, устремена към осъществяване на незавършените начинания.
Арт-сесия с глина на тема „Пътуването на Аза“, 15.09.2022
Арт-сесия с глина на тема „Пътуването на Аза“, 15.09.2022
Ил. 19. Участник разкрива социалната си нагласа, свързана с проявата на симпатия и добронамереност към другите
Ил. 19. Участник разкрива социалната си нагласа, свързана с проявата на симпатия и добронамереност към другите
Ил. 20. Докторантът, който на предишната арт-сесия изобрази тревожното си състоянието пред незавършената си дисертация, в тази сесия показва, макар и бавно, но сигурно придвижване напред
Ил. 20. Докторантът, който на предишната арт-сесия изобрази тревожното си състоянието пред незавършената си дисертация, в тази сесия показва, макар и бавно, но сигурно придвижване напред
Като цяло участниците успяват в рамките на тази сесия да разкрият себе си в положителна светлина, окрилени от нови надежди и енергия. От докторантското училище ще отнесат спомена за подкрепящата и защитаваща ги група, която са изградили.
Арт-сесия с глина на тема „Пътуването на Аза“, 15.09.2022
Арт-сесия с глина на тема „Пътуването на Аза“, 15.09.2022
Ефектът от провеждането на школата проличава на заключителната сесия, преди отпътуването, когато трябва да се отработи влиянието на раздялата. През първата година екипът импровизира подаръци с послания, съставени от заявените в началото на събитието желания за това, какво биха искали участниците да им се случи или да преживеят. Задачата бе всеки от тях да открие дара, подготвен от организаторите, който да отнесе със себе си от школата. Оказа се, че въпреки случайния характер на откриване и получаване на подаръците, всеки участник получи най-точно характеризиращото го послание, включително и членовете на екипа. Подобни резултати, дължащи се на синергетичния ефект от груповата кохезия, се получават при психодраматичните сесии, посветени на проектирането в бъдещето.
През втората година заключителната сесия също разкри положителните ефекти на работата, целяща формирането на научна общност от докторанти. Наредени в кръг, участниците споделиха впечатленията си от преживяното, след което водещата им каза, че с това школата приключва и те могат да се разотидат. Въпреки това никой не искаше да напусне кръга, докато накрая не го „разкъса“ ръководителят на школата. Коментарите за нежеланието за разкъсване на съвършената форма на кръга обаче продължиха и след това. Ролята на авторитета подлежи на анализ.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Един от показателите за постигнатата групова сплотеност по време на двете докторантски училища на ИФС – БАН е формирането на неформални групи във Вайбър, към които бяха присъединени и членовете на екипа. Оказа се, че нетрадиционният подход за взаимното опознаване на докторантите дава резултати и че изградените неформални междуличностни отношения могат да стимулират обмена на научна информация.
Емоционални моменти при приключването на школата не липсваха. Намирайки спонтанна емпатична подкрепа от групата, участници споделиха желанието си да участват в мероприятието и догодина. Понякога отхвърлянето на железните доспехи, към чието навличане ни тласка съвременният свят и зад чиято илюзорна сигурност се надяваме безнадеждно да открием себе си, не е лесно.
Творбите на всеки един са плод не само на неговото въображение, но и на връзката му с останалите. Целта ни е да покажем, че колкото и да сме различни, има нещо дълбоко, което ни свързва и обединява. Работата на всеки един участник по време на арт-сесиите има своето значение. Чрез акта на моделиране участниците в арт-сесиите изразяват процесите във вътрешния си свят, с което разкриват пред другите своето духовно богатство и споделянето на този ценен опит с хората е от значение за всички нас.
Положителен ефект от проведената първа школа бе амбицирането на докторантите да участват с проекти пред различни международни институции, така че да бъде подобрена материалната база на института [20]. Макар и утопични на този етап, въпросните идеи, генерирани в общността на млади изследователи не бива да бъдат пренебрегвани, тъй като значимите промени се осъществяват именно от хора-идеалисти, които не искат да повярват, че смятаното за невъзможно е валидно и за тях самите.
Една от по-отдалечените идеи на организаторите на училището е свързана с възможността за делегиране на отговорността за провеждането му върху преминалите през него участници, така че да го развият съобразно натрупаните опит и умения. Подобен подход би задълбочил хоризонталните и вертикални връзки в самия институт. Именно поради тази причина екипът даде възможност на участниците да заявят своите препоръки относно вариантите за провеждане на бъдещите докторантски училища.
Втората школа приключи с идеята за бъдещо събиране на екипа и участниците в нея още през пролетта, за да има време за по-прецизното обсъждане на тематиката и формàта на следващото мероприятие. По този начин ясно се видя, че закостенелите институционални формàти не винаги действат успешно, тъй като с блокирането на междуличностните отношения до голяма степен се стопира и креативността на бъдещите научни изследователи. Нещо повече, оказа се, че творческите инвенции могат да надхвърлят тесните граници на специфичните изследователски интереси, като се прехвърлят върху търсенето на възможности за трансформиране на неефективните институционални структури.
Основополагащо условие за подобен род алтруистични начинания, както се вижда от опита на проведените две докторантски школи, е формирането на неформална общност от изследователи, които – мотивирани от опита и подкрепата, оказвана от нея, – да си позволят да мислят в по-широки хоризонти. Оказа се, че науката не е само сухо занимание, провеждано в кабинетна или лабораторна обстановка. Напротив, колкото по-живи, смислени и пълноценни са отношенията между изследователите, толкова по-творчески ще бъдат техните начинания.
Доверието противостои на страха от санкции. Това е една от поуките, които могат да бъдат изведени от проведените две докторантски школи. Именно от тази гледна точка не можем да кажем, че емоциите трябва да бъдат изключени като фактор от научната дейност, както и че егоцентризмът трябва да надделява над чувството за общност. Страхът от провал и съпровождащите го срам, вина, неудовлетвореност, ниска самооценка могат да бъдат преборени благодарение на подкрепата на другите, които, що се отнася до младите учени, съвременната институционална среда – може би с оглед на нуждите за осъществяването на контрол – разполага сякаш на отделни, напълно откъснати едно от друго островчета.
В заключение можем да кажем, че ако духовността отсъства от научните изследвания, то тогава би останало напълно неясно на какви цели и интереси биха могли да служат последните. Именно това бе една от основните идеи за включване в програмата на докторантското училище на упражнения и техники, на пръв поглед напълно откъснати от сериозните научни занимания.
Дали докторантурата ще се превърне в каране на каруца от дресирани зверове според един коментар по време на школата, предстои да установим в бъдеще.
ЛИТЕРАТУРА
1. Долто, Ф. Всичко е език. С.: Colibri, 2006.
2. Достоевски Ф. Бесове, С.: Народна култура, 1960.
3. Жубер, Ж. Пясъчен човек, С.: Народна младеж, 1981.
4. Лакан, Ж. Семинары. Работы Фрейда по технике психоанализа (1953–1954). Кн. 1. М.,“Логос”, 1998.
5. Латур, Б. Никога не сме били модерни, 1994.
6. Лаш, С. Критика на информацията. С.: КОТА, 2004.
7. Музил, Р. Человек без свойств, т. 2. М.: Художественная литература, 1984.
8. Пирсън, К. Героят в теб. Шест архетипа, с които живеем, С.: Кибеа, 1996.
9. Сосюр, Ф. Курс по обща лингвистика. С.: Наука и изкуство, 1992.
10. Хайдеггер, М. Исток художественного творения. В: М. Хайдеггер. М.: Гнозис, 1993.
11. Шевалие, Ж., (1995). Въведение. В: Шевалие, Ж., А. Геербрант Речник на символите, т. 1. С.: Петриков, 1995.
12. Яроцкий, А. И. Идеализм как физиологический фактор, 1908.
13. Michaut, М. Ten Simple Rules for Getting Involved in Your Scientific Community (https://journals.plos.org/ploscompbiol/article? id=10.1371/journal.pcbi.1002232).
През втората година заключителната сесия също разкри положителните ефекти на работата, целяща формирането на научна общност от докторанти. Наредени в кръг, участниците споделиха впечатленията си от преживяното, след което водещата им каза, че с това школата приключва и те могат да се разотидат. Въпреки това никой не искаше да напусне кръга, докато накрая не го „разкъса“ ръководителят на школата. Коментарите за нежеланието за разкъсване на съвършената форма на кръга обаче продължиха и след това. Ролята на авторитета подлежи на анализ.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Един от показателите за постигнатата групова сплотеност по време на двете докторантски училища на ИФС – БАН е формирането на неформални групи във Вайбър, към които бяха присъединени и членовете на екипа. Оказа се, че нетрадиционният подход за взаимното опознаване на докторантите дава резултати и че изградените неформални междуличностни отношения могат да стимулират обмена на научна информация.
Емоционални моменти при приключването на школата не липсваха. Намирайки спонтанна емпатична подкрепа от групата, участници споделиха желанието си да участват в мероприятието и догодина. Понякога отхвърлянето на железните доспехи, към чието навличане ни тласка съвременният свят и зад чиято илюзорна сигурност се надяваме безнадеждно да открием себе си, не е лесно.
Творбите на всеки един са плод не само на неговото въображение, но и на връзката му с останалите. Целта ни е да покажем, че колкото и да сме различни, има нещо дълбоко, което ни свързва и обединява. Работата на всеки един участник по време на арт-сесиите има своето значение. Чрез акта на моделиране участниците в арт-сесиите изразяват процесите във вътрешния си свят, с което разкриват пред другите своето духовно богатство и споделянето на този ценен опит с хората е от значение за всички нас.
Положителен ефект от проведената първа школа бе амбицирането на докторантите да участват с проекти пред различни международни институции, така че да бъде подобрена материалната база на института [20]. Макар и утопични на този етап, въпросните идеи, генерирани в общността на млади изследователи не бива да бъдат пренебрегвани, тъй като значимите промени се осъществяват именно от хора-идеалисти, които не искат да повярват, че смятаното за невъзможно е валидно и за тях самите.
Една от по-отдалечените идеи на организаторите на училището е свързана с възможността за делегиране на отговорността за провеждането му върху преминалите през него участници, така че да го развият съобразно натрупаните опит и умения. Подобен подход би задълбочил хоризонталните и вертикални връзки в самия институт. Именно поради тази причина екипът даде възможност на участниците да заявят своите препоръки относно вариантите за провеждане на бъдещите докторантски училища.
Втората школа приключи с идеята за бъдещо събиране на екипа и участниците в нея още през пролетта, за да има време за по-прецизното обсъждане на тематиката и формàта на следващото мероприятие. По този начин ясно се видя, че закостенелите институционални формàти не винаги действат успешно, тъй като с блокирането на междуличностните отношения до голяма степен се стопира и креативността на бъдещите научни изследователи. Нещо повече, оказа се, че творческите инвенции могат да надхвърлят тесните граници на специфичните изследователски интереси, като се прехвърлят върху търсенето на възможности за трансформиране на неефективните институционални структури.
Основополагащо условие за подобен род алтруистични начинания, както се вижда от опита на проведените две докторантски школи, е формирането на неформална общност от изследователи, които – мотивирани от опита и подкрепата, оказвана от нея, – да си позволят да мислят в по-широки хоризонти. Оказа се, че науката не е само сухо занимание, провеждано в кабинетна или лабораторна обстановка. Напротив, колкото по-живи, смислени и пълноценни са отношенията между изследователите, толкова по-творчески ще бъдат техните начинания.
Доверието противостои на страха от санкции. Това е една от поуките, които могат да бъдат изведени от проведените две докторантски школи. Именно от тази гледна точка не можем да кажем, че емоциите трябва да бъдат изключени като фактор от научната дейност, както и че егоцентризмът трябва да надделява над чувството за общност. Страхът от провал и съпровождащите го срам, вина, неудовлетвореност, ниска самооценка могат да бъдат преборени благодарение на подкрепата на другите, които, що се отнася до младите учени, съвременната институционална среда – може би с оглед на нуждите за осъществяването на контрол – разполага сякаш на отделни, напълно откъснати едно от друго островчета.
В заключение можем да кажем, че ако духовността отсъства от научните изследвания, то тогава би останало напълно неясно на какви цели и интереси биха могли да служат последните. Именно това бе една от основните идеи за включване в програмата на докторантското училище на упражнения и техники, на пръв поглед напълно откъснати от сериозните научни занимания.
Дали докторантурата ще се превърне в каране на каруца от дресирани зверове според един коментар по време на школата, предстои да установим в бъдеще.
ЛИТЕРАТУРА
1. Долто, Ф. Всичко е език. С.: Colibri, 2006.
2. Достоевски Ф. Бесове, С.: Народна култура, 1960.
3. Жубер, Ж. Пясъчен човек, С.: Народна младеж, 1981.
4. Лакан, Ж. Семинары. Работы Фрейда по технике психоанализа (1953–1954). Кн. 1. М.,“Логос”, 1998.
5. Латур, Б. Никога не сме били модерни, 1994.
6. Лаш, С. Критика на информацията. С.: КОТА, 2004.
7. Музил, Р. Человек без свойств, т. 2. М.: Художественная литература, 1984.
8. Пирсън, К. Героят в теб. Шест архетипа, с които живеем, С.: Кибеа, 1996.
9. Сосюр, Ф. Курс по обща лингвистика. С.: Наука и изкуство, 1992.
10. Хайдеггер, М. Исток художественного творения. В: М. Хайдеггер. М.: Гнозис, 1993.
11. Шевалие, Ж., (1995). Въведение. В: Шевалие, Ж., А. Геербрант Речник на символите, т. 1. С.: Петриков, 1995.
12. Яроцкий, А. И. Идеализм как физиологический фактор, 1908.
13. Michaut, М. Ten Simple Rules for Getting Involved in Your Scientific Community (https://journals.plos.org/ploscompbiol/article? id=10.1371/journal.pcbi.1002232).
Бележки
- През 2021 г. в докторантското училище участваха общо 10 човека: четирима са членове на екипа и шестима са докторантите. Четирима от докторантите отказа да публикуваме снимки на глинените им фигури от арт-сесиите. През 2022 г. в докторантското училище взеха участие 12 човека: четирима от екипа и осем докторанта. Петима от докторантите дадоха съгласието си да публикуваме снимки на техните глинени фигури, трима отказаха. С техния отказ лишаваме статията от положителните им послания, изразени в глинените им символи, което компенсираме с не по-малко интересните и жизнеутвърждаващи послания на съгласилите се да споделят своя опит от школата.
- MILIEU, Women, Disability and Inclusion – Scientific Excellence in Bulgaria, Coordinator: Lyuba Spasova, PhD, Associate Professor at IPS-BAS. Varna Doctoral School 2021, “Perspectives of today’s social world – between the natural and virtual reality”. Varna Doctoral School 2022, “Responsible research and innovation and participation in research projects”. https://milieu-h2020.eu/.
- От руска страна участие взеха: 1) Владимир Николаевич Никитин, д. ф.н., к.пс. н., проф. кафедры практической психологии и арт терапии Московского социально-педагогического института; проф., кафедры психологии искусства и художественного образования Национальной академии художеств Болгарии, София; председатель Восточно-Европейской ассоциации арт терапии, София; 2) Саякин Вадим Юрьевич, к.пс. н., доц. кафедры практической психологии и арт-терапии Московского социально-педагогического института, действительный член Профессиональной Психотерапевтической Лиги. Двамата лектори проведоха мастер-класове на тема: „Арт-терапия: воздействие образом“ (Владимир Николаевич Никитин) и „Специфические аспекты детско-родительских отношений и внутрисемейного взаимодействия в контексте оказания психологической и социальной помощи семье“ (Саякин Вадим Юрьевич) по линия на научно-изследователския проект: “Онтология на саморегулацията. Изкуството като средство за преодоляване на пандемията” (2020–2023), реализиран съвместно от: 1) секция „Антропологически изследвания“ към Институт по философия и социология – БАН; 2) Московски Социално-Педагогически Институт.
- Научната общност е сложна мрежа от общуващи си учени, обединени в „под-общности“. Характерни за нея са интердисциплинността и пресичащите се институционални дейности. Дискусиите и дебатите по време на конференции, както и в научни издания, допринасят за поддържане и издигане на нивото на изследователските методологии, а също и за интерпретацията на постигнатите резултати. (Magali Michaut). https://journals.plos.org/ploscompbiol/article? id=10.1371/journal.pcbi.1002232).
- Тьонис Ф. Общност и общество, Ст. Загора, Идея, 1998.
- Долто, Ф. Всичко е език. София, Colibri, 2006. – 32 с.
- Човекът според М. Хайдегер разкрива истината („алетея“ – от гръцки „нескритото“) на битието благодарение на вкоренеността си в езика (Хайдеггер 1993: 267). Екипът изхожда от идеята, че скулпторните форми от глина, сътворени по време на арт-сесиите, са носители на значения, които – за да бъдат комуникирани – подлежат на превод и интерпретация, т. е. те са език, но на Другия съобразно концепцията на Лакан за несъзнаваното, т. е. те са друг вид език. В противен случай – ако бъде отречен семиотичният характер на творческия процес – неговият интерсубективен характер ще стане напълно необясним.
- Акцент върху лечебния характер на творческото себеизразяване може да бъде открит в психотерапията на М. Е. Бурно. Идеята е да се достигне до пълноценен и хармоничен живот чрез откриване на корените на творческото вдъхновение.
- По време на ученето чрез преживяване всички докторанти без изключение определиха тревожността си според символния термометър, очертан на морския пясък, като изключително високо – 40 и повече градуса. За сравнение напрежението на членовете на екипа бе в границите на нормалното – около 37 градуса.
- В своята концепция за „поток“ („оптимално преживяване“) унгарският психолог Михай Чиксентмихай описва състояние, в което човек е напълно отдаден на това, което прави, заради самото правене, забравил ежедневните грижи и егото си. За него времето лети неусетно и всяко действие, всяко движение и мисъл произтичат от предходните, все едно човек свири джаз. Цялото внимание на човека е ангажирано и използва способностите си в максимална степен. Резултатът е щастие (Чиксентмихай, М. „Поток – Психология на оптималното преживяване“, С.: Хермес, 2021.).
- Doctoral School – Varna 2021 – milieu-h2020.eu, https://milieu-h2020.eu/news/3806/.
- Същото важи и за членовете на екипа, само че по отношение на научната им работа.
- Според Ф. Сосюр езикът е система от стойности, които подлежат на обмен (Сосюр 1992: 141–145). Тези възгледите на намират приложение в културантропологията на К. Леви-Строс, който въвежда принципите на структурната лингвистика за изследване на механизмите и формите на обмен сред представителите на различни човешки култури. Ако заимстваме една метафора от социолога на науката Б. Латур, можем да кажем, че в случая става дума за обмен на символи между членовете на „племето от млади изследователи“. (Латур 1994: 21).
- “Meeting the social self”. Hands-on Workshop: Advanced Techniques for Enhancing Creative Thinking – milieu-h2020.eu, https://milieu-h2020.eu/bg/news/5366/.
- Това е още една отлика на арт-сесиите от груповата терапия, при която трябва да се отработят емоциите, свързани с напускане (вина) или постъпване на нов член (тревожност).
- Изобразяването на времето е едно от основните предизвикателства пред пластичните и визуални изкуства. От тази гледна точка календарът е типичен символ, тъй като обединява противоположности (Шевалие 1995, 1: 33). За една от героините на Р. Музил той е „страшен символ“, доколкото всяко откъснато листче отбелязва нейния напразно отиващ си живот (Музил 1984; 2: 307). На ужаса от забавеното, безсмислено изтичащо монотонно време противостои докторантският страх от ускореното изтичане на срока за предаване на дисертацията.
- “Journey of the Self”. Hands-on Workshop: Advanced Techniques for Enhancing Creative Thinking – milieu-h2020.eu
- Както отбелязва един от героите на Достоевски: „Шосето е нещо дълго-дълго, на което не се вижда краят – също като човешкият живот, също като човешката мечта… Vive la grand route” (Достоевски 1960: 627).
- Докато играем роли, ние никога не предприемаме пътуванията си (Пирсън 1996: 106). Един от проблемите на личностното израстване, е свързан с удържането на поставената цел, тъй като е възможно отклонение от нея под влиянието на различни фактори и лица. На този етап индивидът трябва да се пребори със страха от изолация, тъй като развитието му изисква откъсване от другите, след което да последва обратното завръщане към общността (Пирсън 1996: 123). Постигането на самостоятелност по времето на индивидуалното пътуване създава увереността, че собствената личност няма да бъде безостатъчно “погълната” от групата или от другия, каквито са опасенията на един от героите на Ж. Жубер (Жубер 1984: 134).
- Според руския лекар Яроцкий, създател на арететерапията, вдъхновението играе ключова роля за психичното и физично здраве на индивидите, тъй като отключва инициативността и на тази основа повишава самооценката и самочувствието (Яроцкий, 1908: Идеализм как физиологический фактор).
Публикуването на части от материала, не превишаващи по обем 25% от изходната статия, се допуска със задължителното посочване на автора и хипервръзка към адреса на пълния текст на уебсайта art-in-psychology.com.
Публикуването на части от материала, не превишаващи по обем 25% от изходната статия, се допуска със задължителното посочване на автора и хипервръзка към адреса на пълния текст на уебсайта
art-in-psychology.com.
art-in-psychology.com.
