АРТТЕРАПЕВТИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ С ГЛИНА НА РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

като метод за разкриване на вътрешната красота на индивида
като метод за разкриване на вътрешната красота
на индивида
11.10.2019

АРТТЕРАПЕВТИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ С ГЛИНА НА РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

като метод за разкриване на вътрешната красота на индивида
11.10.2019

Всеки човек носи в своята дълбочина една красива, уникална по своята същност природа. Животът, който водим, е замъглил нашите възприятия за истинската ни същност, както и за истинската същност на другия до нас. И тази красива природа се е потулила зад многото обвивки на нашите ежедневни задачи, грижи, болки; зад обвивките на чуждите модели на мислене и поведение, които сме наследили от нашите родители или придобили през живота си и ги повтаряме като свои. После предаваме тези модели на нашите деца, а те – на своите.

Всеки човек носи в своята дълбочина една красива, уникална по своята същност природа. Животът, който водим, е замъглил нашите възприятия за истинската ни същност, както и за ис­тинската същност на другия до нас. И тази красива природа се е потулила зад мно­гото обвивки на нашите ежедневни за­дачи, грижи, болки; зад обвивките на чуж­дите модели на мислене и поведение, които сме наследили от нашите родители или придобили през живота си и ги пов­таряме като свои. После предаваме тези модели на нашите деца, а те – на своите.

Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Външният живот оказва своето влияние върху нас и когато това е без активното участие на нашето съзнание, ние чувстваме дълбоко недоволство в себе си. Това може да стане предпоставка за събуждането на вътрешен стремеж да търсим по-истински смисъл в живота си и да започнем да работим съзнателно върху себе си за своето повдигане и себеусъвършенстване. В нас има едно вътрешно про­странство – човешката психика, където е истинската ни същност. Ключът за раз­решаването на житейските ни проблеми се намира в това психично простран­ство, изследването на което може да ни направи творци на самите себе си и на един по-хармоничен живот, на който да се радваме.

Арттерапията – метод за разкриване на вътрешната красота в индивида

Арттерапията е един от психотерапевтичните методи, които посредством прин­ци­пите на изкуството и творчеството изследват психичното пространство и създа­ват възможност човек да обработва себе си като поведениe, взаимо­отношения, лични образи и лична среда, да получава прозрения и да развива нови подходи за разрешаване на своите задачи. Методът е особено подходящ за хора, които имат затруднение с вербалното изразяване на своето травма­тично преживяване.

Арттерапията е способ за свързване с творческата енергия в човека, която отключва вътрешния потенциал от неподозирани ресурси. Като процес, който освен терапевтичен е и творчески, арттерапията създава в човека стремеж към намиране на единство между идея, форма и съдържание, вследствие на което произведенията от арттерапевтичната работа се превръщат в продукти на есте­тическо преживяване. Красивите образи и естетическата наслада преобразуват психичните състояния на човека. На този принцип е създадена аретотерапията (от гръц. „arête“ – добродетел, доблест, достойнство) – психотерапевтичен метод за лечение чрез красиви образи, които събуждат в индивида високи идеали. Според Платон идеята за красотата като вечна и неизменна същност на нещата съществува в духовния свят на истинската реалност и ние я припознаваме отра­зена в красивите образи от заобикалящия ни свят на променливи явления (Спасова 2016: 42–43).

В практиката си на арттерапевт проф. Никитин прави изследвания на трансце­денталното значение на феномена на красотата като автентично пространство на рефлексия за всеки субект, които представя в статията си „Онтология на кра­сотата: значение на образа на прекрасното в психическата регулация на цялост­ното здраве“ (Никитин 2016: 2).

Красивият образ обръща погледа на човека навътре към своята изначална вътрешна красота, която го прави уникален в индивидуалността си. Преживя­ването на вътрешната красота събужда дълбок респект към възвишеното, зало­жено в самия човек, поражда стремеж към съвършеното, към дълбоко познание за себе си, към събиране и удържане в хармонично, порпорционално съчетание на частите в единна цялост, което важи както за външните обекти, така и за дълбо­ката същност на човека. Според Юнг в човека съществува естествен стре­меж към себереализация, който се стреми към това хармонично обединяване на личността в единна цялостност и мотивира търсенето в несъзнаваното на отхвърлените материали и интегрирането им. Юнг нарича този процес индивидуация или процес на превръщане в индивидуалност (Юнг 2009: 206).
Външният живот оказва своето влияние върху нас и когато това е без активното участие на нашето съзнание, ние чувстваме дълбоко недоволство в себе си. Това може да стане предпоставка за събуждането на вътрешен стремеж да търсим по-истин­ски смисъл в живота си и да започнем да ра­ботим съзнателно върху себе си за сво­ето повдигане и себеусъвършенстване. В нас има едно вътрешно про­странство – човешката психика, където е истинската ни същност. Ключът за раз­решаването на житейските ни проблеми се намира в това психично простран­ство, изследва­нето на което може да ни направи творци на самите себе си и на един по-хармоничен живот, на който да се радваме.

Арттерапията – метод за разкриване на вътрешната красота в индивида

Арттерапията е един от психотерапев­тич­ните методи, които посредством прин­ци­пите на изкуството и творчеството изслед­ват психичното пространство и създа­ват възможност човек да обработва себе си като поведениe, взаимо­отношения, лични образи и лична среда, да получава прозре­ния и да развива нови подходи за разреша­ване на своите задачи. Методът е особено подходящ за хора, които имат затруднение с вербалното изразяване на своето травма­тично преживяване.

Арттерапията е способ за свързване с твор­ческата енергия в човека, която отключва вътрешния потенциал от неподозирани ресурси. Като процес, който освен терапев­тичен е и творчески, арттерапията създава в човека стремеж към намиране на един­ство между идея, форма и съдържание, вследствие на което произведенията от арт­терапевтичната работа се превръщат в про­дукти на есте­тическо преживяване. Красивите образи и естетическата наслада преобразуват психичните състояния на чо­века. На този принцип е създадена арето­терапията (от гръц. „arête“ – добродетел, доблест, достойнство) – психотерапевтичен метод за лечение чрез красиви образи, които събуждат в индивида високи идеали. Според Платон идеята за красотата като вечна и неизменна същност на нещата съществува в духовния свят на истинската реалност и ние я припознаваме отра­зена в красивите образи от заобикалящия ни свят на променливи явления (Спасова 2016: 42–43).

В практиката си на арттерапевт проф. Ники­тин прави изследвания на трансце­дентал­ното значение на феномена на красотата като автентично пространство на рефлек­сия за всеки субект, които представя в ста­ти­ята си „Онтология на кра­сотата: значение на образа на прекрасното в психическата регулация на цялост­ното здраве“ (Никитин 2016: 2).

Красивият образ обръща погледа на човека навътре към своята изначална вътрешна красота, която го прави уникален в индиви­дуалността си. Преживя­ването на вътреш­ната красота събужда дълбок респект към възвишеното, зало­жено в самия човек, поражда стремеж към съвършеното, към дълбоко познание за себе си, към събиране и удържане в хармонично, порпорцио­нално съчетание на частите в единна ця­лост, което важи както за външните обекти, така и за дълбо­ката същност на човека. Според Юнг в човека съществува естествен стре­меж към себереализация, който се стре­ми към това хармонично обединяване на личността в единна цялостност и моти­вира търсенето в несъзнаваното на отхвър­лените материали и интегрирането им. Юнг нарича този процес индивидуация или процес на превръщане в индивидуалност (Юнг 2009: 206).
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Снимковият материал е на участници в арт­тера­певтичните сесии „Моделиране на себе си“, изкуство за вътрешен баланс, себе­позна­ние и раз­криване на творческия потен­циал чрез работа с глина, бои и др. материали
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Снимковият материал е на участници в арт­тера­певтичните сесии „Моделиране на себе си“, изкуство за вътрешен баланс, себе­позна­ние и раз­криване на творческия потен­циал чрез работа с глина, бои и др. материали
Глината като материал за работа в арттерапията

Глината като материал за работа в арттерапията позволява на участника по-лесно да навлезе в арттерапевтичния процес. Виждането на нещата триизмерно, раз­ши­ряването на начина, по който се гледа на живота, са възможности за свободно изразяване на себе си, които се разкриват при работа с глина. Развива се мислене, чрез което човек може да изследва задачите на живота си от различна перспек­тива. А парчето глина в ръцете на участника се превръща във връзка между несъзнавано и съзнавано. Арттерапевтичната работа с глина дава възможност човек да се установи в настоящето, да се обърне към себе си и да изследва повта­рящите се в живота му модели на мислене и поведение, които водят до самосабо­тиране. Осъзнаването им и дистанцирането от тях е предпоставка за трансфор­мацията им чрез интеграцията им, като по този начин разкрием и реализираме своята истинска същност и вътрешна красота.

Методът на психогенеалогията

Един съвременен метод, който изследва повтарящи се модели на мислене и пове­дение чрез проучване на родословното дърво на човека, е психогенеалогията: системно психотерапевтично направление, съчетание на психология и генеа­логия, което позволява да се видят и осъзнаят нагледно отношенията в конкрет­ната фамилна система, които са съществували и съществуват, както и повтаря­щите се в поколенията проблеми. Психогенеалогията възниква през 70-те години на миналия век, създадена от френския психолог, доктор по психологическите науки, почетен професор по клинична психология в университета в Ница, Ан Анн Шутценбергер. Запознаването със семейните корени разширява съзнанието ни за принадлежността ни към едно много по-голямо цяло, което е връзката ни с жи­вота, от една страна, и осъзнаването на себе си като уникално човешко същество, притежаващо своя неповторима вътрешна красота и свой индиви­дуален житейски път, от друга страна.

Изцелението може да се осъществи чрез метода на бионевроемоцията, според който човек може да се излекува сам така, както и сам се е разболял*. Според този метод нашата биология, нашият живот са проекции на несъзнаваното. И с про­мяната на убежденията, с които сме програмирани и възпитани, имаме възмож­ността да премоделираме своята реалност.
Глината като материал за работа в арттерапията

Глината като материал за работа в артте­рапията позволява на участника по-лесно да навлезе в арттерапевтичния процес. Виждането на нещата триизмерно, раз­ши­ряването на начина, по който се гледа на живота, са възможности за свободно изразяване на себе си, които се разкриват при работа с глина. Развива се мислене, чрез което човек може да изследва зада­чите на живота си от различна перспек­тива. А парчето глина в ръцете на участ­ника се пре­връща във връзка между несъзнавано и съзнавано. Арттерапевтичната работа с глина дава възможност човек да се уста­нови в настоящето, да се обърне към себе си и да изследва повта­рящите се в жи­вота му модели на мислене и поведение, които водят до самосабо­тиране. Осъзна­ването им и дистанцирането от тях е пред­поставка за трансфор­мацията им чрез ин­теграцията им, като по този начин раз­крием и реализираме своята истинска същност и вътрешна красота.

Методът на психогенеалогията

Един съвременен метод, който изследва повтарящи се модели на мислене и пове­дение чрез проучване на родословното дърво на човека, е психогенеалогията: системно психотерапевтично направление, съчетание на психология и генеа­логия, което позволява да се видят и осъзнаят нагледно отношенията в конкрет­ната фа­милна система, които са съществували и съществуват, както и повтаря­щите се в по­коленията проблеми. Психогенеалогията възниква през 70-те години на миналия век, създадена от френския психолог, доктор по психологическите науки, почетен про­фесор по клинична психология в универ­ситета в Ница, Ан Анн Шутценбергер. Запо­з­наването със семейните корени разши­рява съзнанието ни за принадлежността ни към едно много по-голямо цяло, което е връзката ни с жи­вота, от една страна, и осъ­знаването на себе си като уникално чо­вешко същество, притежаващо своя непов­то­рима вътрешна красота и свой индиви­дуален житейски път, от друга страна.

Изцелението може да се осъществи чрез метода на бионевроемоцията, според който човек може да се излекува сам така, както и сам се е разболял*. Според този метод нашата биология, нашият живот са про­екции на несъзнаваното. И с про­мяната на убежденията, с които сме програмирани и възпитани, имаме възмож­ността да премоделираме своята реалност.
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
* Методът на бионевроемоцията е създаден през 2005 г. в Куба от психолога Енрик Кор­бера. Понастоящем се провежда обучение по бионевроемоцията в Латинска Америка
в два университета – в Росарио, Аржентина, и в Иберо-американския университет и се прак­тикува в болници в много латински държави в екип с конвенционалните лекари. В днешно време редица учени използват като терапевтичен инструмент психо­генеа­логията: Жозефин Хилгард, Николас Авраам, Мария Торок и други.
* Методът на бионевроемоцията е създаден през 2005 г. в Куба от психолога Енрик Кор­бера. Понастоящем се провежда обучение по бионевроемоцията в Латинска Америка в два университета – в Росарио, Аржентина, и в Иберо-американския университет и се прак­тикува в болници в много латински държави
в екип с конвенционалните лекари. В днешно време редица учени използват като терапев­тичен инструмент психо­генеа­логията: Жозе­фин Хилгард, Николас Авраам, Мария Торок
и други.
Методът на бионевроемоцията се основава на епигенетиката, която изучава влиянието на околната среда върху гените и поведението на клетката. Според генетиката наследствено предадената от родителите генетична информация е статична. Днес се доказва обратното – в процеса на еволюцията на биологичните видове определени гени могат да се видоизменят в зависимост от влиянието на външната среда и начина, по който тя се възприема.

Друг голям учен, който работи в сферата на изследване и лечение на повтаря­щи­те се модели на мислене и поведение, наследени от предците, е германският пси­холог, педагог и философ Берт Хелингер, който през 1980 г. създава холис­ти­чен, групов психотерапевтичен метод, наречен „Фамилна/ Семейна констелация“. Този метод се основава на дълбоките връзки на любов и тяхното изкривяване в сис­те­мата, наречена „Фамилия“. Методът на семейните констелации дава възмож­ност човек да види света през погледа на другия, което развива по-висока осъзнатост, състрадание и трансформиране на егоистичната любов в универ­сална.

Алехандро Ходоровски, режисьор, писател, композитор, актьор, философ, психо­терапевт споделя същата посока на мислене. Той е създател на трансгенерацион­ната психология, която по подобие на психогенеалогията на проф. Шутценбергер изучава подсъзнанието на семейството и рода. Работата на тези учени е показател за важността от изучаването на самия себе си, за внасянето на светлина в сферата на несъзнаваното, което е път към човешкото изцеление и осъзнаване на своята дълбока индивидуална същност. Като метод за съзнателна работа в психичното пространство с неразрешените конфликтни програми от поколения наред и възмож­ност за разкриване на вътрешната ни индивидуална красота е арттера­пев­тичната работа с глина.
Методът на бионевроемоцията се основава на епигенетиката, която изучава влиянието на околната среда върху гените и поведе­нието на клетката. Според генетиката нас­ледствено предадената от родителите гене­тична информация е статична. Днес се до­казва обратното – в процеса на еволюцията на биологичните видове определени гени могат да се видоизменят в зависимост от вли­янието на външната среда и начина, по който тя се възприема.

Друг голям учен, който работи в сферата на изследване и лечение на повтаря­щи­те се модели на мислене и поведение, насле­дени от предците, е германският пси­холог, педагог и философ Берт Хелингер, който през 1980 г. създава холис­ти­чен, групов психотерапевтичен метод, наречен „Фа­милна/ Семейна констелация“. Този метод се основава на дълбоките връзки на любов и тяхното изкривяване в сис­те­мата, наре­чена „Фамилия“. Методът на семейните констелации дава възмож­ност човек да види света през погледа на другия, което развива по-висока осъзнатост, състрадание и трансформиране на егоистичната любов в универ­сална.

Алехандро Ходоровски, режисьор, писател, композитор, актьор, философ, психо­тера­певт споделя същата посока на мислене. Той е създател на трансгенерацион­ната психология, която по подобие на психо­генеа­логията на проф. Шутценбергер изучава подсъзнанието на семейството и рода. Работата на тези учени е показател за важността от изучаването на самия себе си, за внасянето на светлина в сферата на несъзнаваното, което е път към човеш­кото изцеление и осъзнаване на своята дълбока индивидуална същност. Като метод за съзнателна работа в психичното про­странство с неразрешените конфликтни програми от поколения наред и възмож­ност за разкриване на вътрешната ни ин­дивидуална красота е арттера­пев­тичната работа с глина.
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Техника на „Семейната скулптура“

Арттерапевтична работа с родословното дърво е работа с колективното несъз­навано. Юнг определя колективното несъзнавано като един по-дълбок пласт в несъзнаваната психика, който не е свързан с личните преживявания на инди­вида, а е генетично заложен в човешкия мозък. В него се съдържа колективният опит, натрупан от цялото човечеството и от всички биологични видове. Тук се съдържа и родовата памет. Според Юнг хилядолетният човешки опит се предава и присъства автоматично в мозъка на всяко новородено дете чрез колективното несъзнавано. Детето се ражда с формирани от поколенията преди него конструкти в мозъка си.

Родовата памет винаги присъства в нашия живот, защото информацията на целия род е във всеки индивид и всеки един от членовете на рода носи в себе си цялата информация. От казаното дотук може да се направи изводът, че никой няма инди­ви­дуални проблеми. Ние виждаме света през призмата на нашите убеждения, отпечатани в дълбочината на несъзнаваното ни. Оттук и фактът, че ние не подози­раме, че носим в себе си определени убеждения. Но имаме възможността и силата да ги осъзнаем чрез разграничаването на своята индивидуална същност от мно­гото ни наложени и възприети чужди модели на мислене и поведение и да осъще­ствим необходимата промяна като творци на своя живот. Това може да се случи чрез акта на арттерапията. Според Ходоровски оздравяването на родословното дърво включва премахване на повторенията, разбиране или повтаряне по пози­тивен начин.

Психотерапевтичен метод, който съчетава психогенеалогията и арттерапевтич­ната работа с глина е „семейната скулптура“ – метод, създаден от Вирджиния Сатир, известен американски психотерапевт. Основното в нейния подход във фамилната психотерапия е процесът на узряването на личността, състояние, при което определен човек е напълно отговорен да се грижи за себе си, да прави избори и да взима решения за себе си и другите в конкретната ситуация, в ко­ято се намира, и който човек може да приеме резултатите и последствията от тези избори. Техниката на „семейната скулптура“, която тя използва в своята работа, представлява метафорично отражение на позициите на членовете на семейството по отношение един на друг, също – на дистанцията между тях и на динамиката на техните взаимоотношенията. Участникът използва готови фигури или моде­лира такива от глина, които представят неговото семейство. Той подрежда фигу­рите на своите близки така, че те да отразяват семейните взаимоотношения, погледнати от неговия ъгъл. Получава се картина, с помощта на която психо­тера­певтът може да работи с него.

Техниката на „семейната скулптура“ се използва от много психо- и арттерапевти, като всеки нещо променя, добавя в зависимост от процеса на своята работа. После­дователка на Вирджиния Сатир е Теа Шьонфелдер, немски психиатър и уни­верситетски преподавател, и се смята за един от пионерите на семейната терапия и семейните констелации. По примера на Вирджиния Сатир, Теа Шьонфелдер работи с метода на „семейната скулптура“ с дървени фигури. Основател на метода на сис­темната психотерапия с дървени фигури върху „семейната платформа“, при която междуличностните отношения стават видими, е Курт Лудвиг, германско-чилий­ски психолог и системен психотерапевт, допринесъл значително за разпро­странението на системната психотерапия в Германия.
Техника на „Семейната скулптура“

Арттерапевтична работа с родословното дърво е работа с колективното несъз­на­вано. Юнг определя колективното несъзна­вано като един по-дълбок пласт в несъзна­ваната психика, който не е свързан с лич­ните преживявания на инди­вида, а е гене­тично заложен в човешкия мозък. В него се съдържа колективният опит, натрупан от цялото човечеството и от всички био­логични видове. Тук се съдържа и родовата памет. Според Юнг хилядолетният човешки опит се предава и присъства автоматично в мозъка на всяко новородено дете чрез колективното несъзнавано. Детето се ражда с формирани от поколенията преди него конструкти в мозъка си.

Родовата памет винаги присъства в нашия живот, защото информацията на целия род е във всеки индивид и всеки един от чле­новете на рода носи в себе си цялата информация. От казаното дотук може да се направи изводът, че никой няма инди­ви­дуални проблеми. Ние виждаме света през призмата на нашите убеждения, отпеча­тани в дълбочината на несъзнаваното ни. Оттук и фактът, че ние не подози­раме, че носим в себе си определени убеждения. Но имаме възможността и силата да ги осъзнаем чрез разграничаването на своята индивидуална същност от мно­гото ни нало­жени и възприети чужди модели на мис­лене и поведение и да осъще­ствим необ­ходимата промяна като творци на своя живот. Това може да се случи чрез акта на арттерапията. Според Ходоровски оздравяването на родословното дърво включва премахване на повторенията, разбиране или повтаряне по пози­тивен начин.

Психотерапевтичен метод, който съчетава психогенеалогията и арттерапевтич­ната работа с глина е „семейната скулптура“ – метод, създаден от Вирджиния Сатир, из­вес­тен американски психотерапевт. Основ­ното в нейния подход във фамилната пси­хо­терапия е процесът на узряването на лич­­ността, състояние, при което опре­делен човек е напълно отговорен да се гри­жи за себе си, да прави избори и да взима решения за себе си и другите в конкретната ситуация, в ко­ято се намира, и който човек може да приеме резултатите и последст­вията от тези избори. Техниката на „семей­ната скулптура“, която тя използва в своята работа, представлява метафорично отра­жение на позициите на членовете на се­мей­ството по отношение един на друг, също – на дистанцията между тях и на ди­на­миката на техните взаимоотношенията. Участникът използва готови фигури или моде­лира такива от глина, които представят неговото семейство. Той подрежда фигу­рите на своите близки така, че те да от­ра­зяват семейните взаимоотношения, поглед­нати от неговия ъгъл. Получава се картина, с помощта на която психо­тера­певтът може да работи с него.

Техниката на „семейната скулптура“ се из­ползва от много психо- и арттерапевти, като всеки нещо променя, добавя в зависимост от процеса на своята работа. После­дова­телка на Вирджиния Сатир е Теа Шьон­фел­дер, немски психиатър и уни­верситетски преподавател, и се смята за един от пионе­рите на семейната терапия и семейните констелации. По примера на Вирджиния Сатир, Теа Шьонфелдер работи с метода на „семейната скулптура“ с дървени фигури. Основател на метода на сис­темната психо­терапия с дървени фигури върху „семей­ната платформа“, при която междуличност­ните отношения стават видими, е Курт Лудвиг, германско-чилий­ски психолог и сис­темен психотерапевт, допринесъл значи­телно за разпро­странението на системната психотерапия в Германия.
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Ил. 2
Ил. 1
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Ил. 4
Ил. 3
Ил. 1–9: Психогенеалогично изследване с глина, Ателие „Моделиране на себе си“, София, 2015 г.
Ил. 1–9: Психогенеалогично изследване с глина, Ателие „Моделиране на себе си“, София, 2015 г.
Ил. 1–9: Психогенеалогично изследване с глина, Ателие „Моделиране на себе си“, София, 2015 г.
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Ил. 1
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Ил. 2
Ил. 2
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Ил. 3
Ил. 3
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Ил. 4
Ил. 4
Арттерапевтичните сесии „Моделиране на себе си“

Като опитност от проведените от 2010 год. насам арттерапевтични сесии „Моде­лиране на себе си“, по самостоятелен път се стига до психотерапевтичен метод, който съчетава психогенеалогията и арттерапевтичната работа с глина. Впослед­ствие запознаването с метода на „семейната скулптура“ на Вирджиния Сатир внася по-дълбоко разбиране на процеса на психотерапевтичната работа с родо­словното дърво.

Направата на родословно дърво като пластика е процес на осъзнаване, който позволява осъществяването на по-задълбочен анализ на родовата картина. Този процес създава възможност за откриване на скритите в несъзнаваното причини за самосаботиращите ни модели, наследени от предците ни, проявяващи се в жи­вота ни като болести или неуспешни ситуации и които пречат на индивидуалната реализация. Родословните дървета разкриват това, което сме като мисли, чувства, емоции, начини на поведение, предразположеност към заболявания и други неблагополучия.

Моделират се членовете на рода до пра-предците, а може и по-назад, ако имаме информация, като се изобразяват и починалите роднини, също и нашата соб­ствена фигура. Подреждането на фигурите в пространството на листа или върху подложката за моделиране е също важна информация за нас самите и за рода, което внася светлина в скритото на родовата памет (Ил. 1– 4). Отключват се опре­делени емоции, които ни дават яснота за по-дълбоките ни отношенията с всеки член на семейството и рода ни. По този начин могат да се разкрият емоционал­ните конфликти, свързани с болести, проблеми или повтарящи се модели в жи­вота. Отключването на емоции позволява съответните проблеми да се изживеят с ново осъзнаване, да се приемат и трансформират. Когато някой член на семей­ството чрез своите постъпки е станал причина за неблагополучни ситуации за другите членове, се случва участникът да го изобрази изолиран и неприет от групата на семейството (Ил. 3).

От значение е, къде участникът е поставил собствената си фигура, дали е в бли­зост с другите членове от семейството или е отделена. Важно е също, как участ­никът е изобразил фигурите: дали позата е статична, раздвижена или нестан­дартна? Каква е моделировката – детайлна или обобщена? Като композиция дали фигурите са обединени или хаотично разположени? Къде е фокусът на внимание на фигурите на всеки член на семейството и какво игнорира в ситуацията? Дали има сходства между фигурата, изобразяваща участника и някоя друга фигура от членовете на семейството? Регистрира ли се движение в цялата скулптурна композиция и на къде, към кого или към какво е насочено? Тази информация е важна за процеса на арттерапията и може да определи, как участникът изживява себе си, вплетен ли е с някой от членовете на семейството си, какво е разбира­тел­ството или неразбирателството по между им.

Скулптурната композиция, представяща семейството е жива, динамична, проме­няща се. Участникът има възможност да движи фигурите на своите роднини, да ги поставя в различни взаимоотношения в зависимост от емоциите, които го водят, да разиграе различни ситуации. Чрез този подход може да се установи както акту­алното, така и исканото състояние на семейството. Важно е арттерапевтът да реги­стрира всяка една промяна, която се прави в скулптурната композиция. Картината на семейните взаимоотношения, пластично изобразена от участника, както и отго­ворите му на въпросите, които арттерапевтът му задава, са ценна информация, насочваща подхода в психотерапевтичната работа. Премахването на повторе­нията, разбирането или повторението по положителен начин на неблагоприят­ните модели на поведение, наследени от предците, се осъществява чрез транс­формация на пластиката на родословното дърво в това, което участниците биха искали да имат в живота си като отношения с членовете на семейството и рода (Ил. 4, 5, 8).
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Ил. 6
Ил. 5
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Ил. 9
Ил. 7
Ил. 8
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Ил. 5
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Ил. 6
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Ил. 7
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Ил. 8
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Ил. 9
В подобна арттерапевтична сесия могат да участват повече членове на едно семейство. Тогава всеки изобразява скулптурната композиция на семейството от неговата гледна точка, което позволява участниците да се опознаят и у всеки да се формира представа за това, как другият би искал да изглежда семейството. Арттерапевтът получава обратна връзка, има ясна илюстрация на взаимоотноше­нията в съответното семейство и може да отдели намеренията им от поведението им, което е важно за позитивната посока към желания резултат.

Част от нашата психична сила е заключена в тъмното на несъзнаваното ни: в по­тис­натите емоции, слабости, инстинкти, ситуации, модели на мислене и поведение и пр. При осъзнаването на тези елементи, изгубената психична сила се интегрира обратно в осъзнатата ни част. Този процес ни помага да се дистанцираме от повта­рящите се психични модели, които ни водят към неуспех. Благодарение на изслед­ването в арттерапевтичния процес, после, в реалния живот при провокация на по­добни модели, имаме възможността да осъзнаем и променим хода на своите ми­сли и съответно да реализираме друг житейски резултат.

Болестите и тези ситуации в живота ни, които въпреки положените усилия не успя­ваме да променим, са ориентири, показващи ни, къде в нашата Сянка има самоса­бо­тираща програма, която действа в противовес на съзнателно поставената ни цел и с която трябва да работим. Тези трудни ситуации в живота ни се явяват като помощници в процеса на себепознание. Арттерапевтичното изследване с гли­на дава възможност за осъзнаване, приемане и трансформация на неразре­шените конфликти на нашето семейство от самосаботиращи ни в подкрепящи ни. Изваждането от родовото подсъзнание на даден самосаботиращ ни модел в ясно­тата на съзнанието, изчиства тази програма и предпазва нашите потомци от пов­та­рянето на същото. Смелостта да видим истината за себе си, за семейството и ро­да си, ни носи свобода и възможност да излекуваме както себе си, така и близките си, за да могат нашите потомци да се родят свободни от травматичните програми на предците ни.

„На всеки обаче, който проникне по-надълбоко в човешката природа, несъмнено ще му направи впечатление, че заедно с тези унаследени белези, у всеки човек изпъква нещо, което не можем да окачествим другояче освен като кажем: Това е изконно най-същностното, за което не можем да кажем, че произлиза от този или онзи прародител…“, казва Щайнер (Щайнер 1994: 7). Човек носи наследствените белези на своите предци, но в него има и нещо друго – най-съкровената духовна сърцевина на човешката същност. Арттерапевтичното изследване с глина на ро­до­словното дърво цели разкриването на тази наша по-дълбока индивидуална същност. Разграничаването и разпознаването на вътрешната същност и красота помага на човек да промени отношението към себе си и към своя живот, да съу­мее да даде сам на себе си прошка, както и на хората, с които взаимодейства в жи­вота си, да развие и стабилизира чувството си за лично достойнство. Това е пред­поставка човек да се установи в себе си, да укрепи личната си сила и да гради своя живот така, както дълбоко копнее, а не както го водят чужди воли отвън. Работата върху красотата е условие за изграждане на щастие. Когато човек създаде продукт с естетическа стойност, изпитва дълбоко удовлетворение от живота. Създаденият красив продукт е израз на вътрешната красота в човека. Проглеждането към сво­ята лична вътрешна красота е проглеждане към красотата на другите, което е път за формиране на любов и уважение към себе си и към всички хора и същества, основата на качествения и пълноценен живот. Красотата не е нещо статично, тя е състояние на вътрешната човешка природа, тя е вътрешна хармония, която се отразява върху човешкото лице и се излъчва от погледа. Красотата е външен из­раз на любовта, красотата е велика, мощна сила.
В подобна арттерапевтична сесия могат да участват повече членове на едно семей­ство. Тогава всеки изобразява скулптурната композиция на семейството от неговата гледна точка, което позволява участниците да се опознаят и у всеки да се формира пред­става за това, как другият би искал да из­глежда семейството. Арттерапевтът получава обратна връзка, има ясна илю­страция на взаимоотноше­нията в съответ­ното семейство и може да отдели намере­нията им от поведението им, което е важно за позитивната посока към желания резултат.

Част от нашата психична сила е заключена в тъмното на несъзнаваното ни: в по­тис­натите емоции, слабости, инстинкти, ситуа­ции, модели на мислене и поведение и пр. При осъзнаването на тези елементи, изгу­бената психична сила се интегрира обратно в осъзнатата ни част. Този процес ни по­мага да се дистанцираме от повта­рящите се психични модели, които ни водят към неуспех. Благодарение на изслед­ването в арттерапевтичния процес, после, в реал­ния живот при провокация на по­добни модели, имаме възможността да осъзнаем и променим хода на своите ми­сли и съот­ветно да реализираме друг житейски резултат.

Болестите и тези ситуации в живота ни, които въпреки положените усилия не успя­ваме да променим, са ориентири, показ­ващи ни, къде в нашата Сянка има самоса­бо­тираща програма, която действа в проти­вовес на съзнателно поставената ни цел и с която трябва да работим. Тези трудни ситуации в живота ни се явяват като по­мощ­ници в процеса на себепознание. Арт­терапевтичното изследване с гли­на дава възможност за осъзнаване, приемане и транс­формация на неразре­шените конф­ликти на нашето семейство от самосабо­ти­ращи ни в подкрепящи ни. Изваждането от родовото подсъзнание на даден само­саботиращ ни модел в ясно­тата на съзна­нието, изчиства тази програма и предпазва нашите потомци от пов­та­рянето на същото. Смелостта да видим истината за себе си, за семейството и ро­да си, ни носи свобода и възможност да излекуваме както себе си, така и близките си, за да могат нашите потомци да се родят свободни от травма­тичните програми на предците ни.

„На всеки обаче, който проникне по-надъл­боко в човешката природа, несъмнено ще му направи впечатление, че заедно с тези унаследени белези, у всеки човек изпъква нещо, което не можем да окачест­вим другояче освен като кажем: Това е изконно най-същностното, за което не мо­жем да кажем, че произлиза от този или онзи прародител…“, казва Щайнер (Щайнер 1994: 7). Човек носи наследствените белези на своите предци, но в него има и нещо друго – най-съкровената духовна сърце­вина на човешката същност. Арттерапев­тичното изследване с глина на ро­до­слов­ното дърво цели разкриването на тази наша по-дълбока индивидуална същност. Разграничаването и разпознаването на вътрешната същност и красота помага на човек да промени отношението към себе си и към своя живот, да съу­мее да даде сам на себе си прошка, както и на хората, с които взаимодейства в жи­вота си, да раз­вие и стабилизира чувството си за лично достойнство. Това е пред­поставка човек да се установи в себе си, да укрепи лич­ната си сила и да гради своя живот така, както дълбоко копнее, а не както го водят чужди воли отвън. Работата върху кра­сотата е условие за изграждане на щастие. Когато човек създаде продукт с естетическа стойност, изпитва дълбоко удовлетворение от живота. Създаденият красив продукт е израз на вътрешната красота в човека. Про­глеждането към сво­ята лична вътрешна красота е проглеждане към красотата на дру­гите, което е път за формиране на лю­бов и уважение към себе си и към всички хора и същества, основата на каче­ствения и пълноценен живот. Красотата не е нещо статично, тя е състояние на вътре­ш­ната човешка природа, тя е вътрешна хармония, която се отразява върху човешкото лице и се излъчва от по­гледа. Красотата е външен из­раз на лю­бовта, красотата е велика, мощна сила.
Снежанка М. Стоянова, Арттерапията, глинотерапия
Стремежът към красивото разкрива творческия потенциал в човека, което е пока­зател за здраве. Творчески проявеният човек е във връзка със себе си и живее себе си, като разкрива и твори себе си и живота си свободно и уникално. Твор­чес­ката сила е силата на самото съществуване. Процесът на вътрешно опознаване чрез творчество е способ за себеосъзнаване, интеграция, изграждане на цялост­ност и благополучие. При този процес моделирането на материала се превръща в акт на моделиране на човешката индивидуалност.

Клетъчният биолог, проф. д-р Брус Липтън, един от водещите учени на новото време изразява своята вяра в това, че планетата земя е рай и ние имаме забеле­жителната възможност да бъдем тук, на тази планета, и да творим. „Аз творя сам себе си и света си – в това вярвам“, казва Липтън в интервю с Елена Шкуд (Шкуд 2012).

Нашето щастие зависи единствено от нас. Ние сме творците на своя живот. Изграж­дането на по-единен и хармоничен свят започва с работата в самия себе си, което е творческо действие – път към пробуждането на колективната отговор­ност.

Литература
  1. Никитин, Вл. 2016. Онтология красоты: значение образа прекрасного в психи­ческой регуляции целостного здоровья, Психотерапия, Духовно-ориентированная психотерапия как направление психотерапевтической науки и практики, Част 3, 7 (163), Москва: Иришкин Дмитрий Андреевич.
  2. Сатир, В. 2014. Вы и ваша семья. Апрель-Пресс. Институт общегуманитарных исследований.
  3. Спасова, Пр. 2016. Кратък пътеводител през европейската философия, София: Проф. Петко Венедиков.
  4. Щайнер, Р. 1994. Тайната на четирите темперамента. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията. Превод от немски: Елена Карагьозова, Иглика Цокова, Стара Загора, Антропософско Издателство: Даскалов.
  5. Шкуд, Ел. 2012. Интервю за liveinternet.ru с Брус Липтън: Раят не е енергийно пространство, той е тук – на земята, Превод Анна Димитрова; http://psihobg.com/?p=2826. (24.10.2016).
  6. Шутценбергер, А. А. 2011. Синдром предков, Перевод Игорь Масалков. Психотерапия.
  7. Юнг, К. Г. 2009. Тэвистокские лекции. Аналитическая психология: ее теория и практика. Перевод А. М. Боковикова. Москва: АСТ.
Стремежът към красивото разкрива твор­ческия потенциал в човека, което е пока­за­тел за здраве. Творчески проявеният човек е във връзка със себе си и живее себе си, като разкрива и твори себе си и жи­вота си свободно и уникално. Твор­чес­ката сила
е си­лата на самото съществуване. Процесът на вътрешно опознаване чрез творчество
е способ за себеосъзнаване, интеграция, изграждане на цялост­ност и благополучие. При този процес моделирането на матери­ала се превръща в акт на моделиране на чо­вешката индивидуалност.

Клетъчният биолог, проф. д-р Брус Липтън, един от водещите учени на новото време изразява своята вяра в това, че планетата земя е рай и ние имаме забеле­жителната възможност да бъдем тук, на тази планета, и да творим. „Аз творя сам себе си и све­та си – в това вярвам“, казва Липтън в ин­тервю с Елена Шкуд (Шкуд 2012).

Нашето щастие зависи единствено от нас. Ние сме творците на своя живот. Изграж­дането на по-единен и хармоничен свят започва с работата в самия себе си, което
е творческо действие – път към пробуж­дането на колективната отговор­ност.

Литература
  1. Никитин, Вл. 2016. Онтология красоты: значение образа прекрасного в психи­ческой регуляции целостного здоровья, Психотерапия, Духовно-ориентированная психотерапия как направление психотера­певтической науки и практики, Част 3, 7 (163), Москва: Иришкин Дмитрий Андреевич.
  2. Сатир, В. 2014. Вы и ваша семья. Апрель-Пресс. Институт общегуманитарных исследований.
  3. Спасова, Пр. 2016. Кратък пътеводител през европейската философия, София: Проф. Петко Венедиков.
  4. Щайнер, Р. 1994. Тайната на четирите темперамента. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията. Превод от немски: Елена Карагьозова, Иглика Цокова, Стара Загора, Антропософско Издателство: Даскалов.
  5. Шкуд, Ел. 2012. Интервю за liveinternet.ru с Брус Липтън: Раят не е енергийно пространство, той е тук – на земята, Превод Анна Димитрова; http://psihobg.com/?p=2826. (24.10.2016).
  6. Шутценбергер, А. А. 2011. Синдром предков, Перевод Игорь Масалков. Психотерапия.
  7. Юнг, К. Г. 2009. Тэвистокские лекции. Аналитическая психология: ее теория и практика. Перевод А. М. Боковикова. Москва: АСТ.

Версия за печат:

Споделяне

Преиздаването на части от материала, не превишаващи по обем 25% от изходната статия, се допуска със задължителното посочване на автора и хипервръзка към адреса на пълния текст на уебсайта art-in-psychology.com
Преиздаването на части от материала, не пре­ви­шаващи по обем 25% от изходната статия,
се допуска със задължителното посочване на автора и хипервръзка към адреса на пълния текст на уебсайта art-in-psychology.com
Снимковият материал е на участници в арт­тера­певтичните сесии „Моделиране на себе си“
Снимковият материал е на участници в арт­те­ра­­певтичните сесии „Моделиране на себе си“
{{amount}}
Товар добавлен в корзину
Наверх