АРТТЕРАПЕВТИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ С ГЛИНА НА РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО
като метод за разкриване на вътрешната красота на индивида
като метод за разкриване на вътрешната красота
на индивида
на индивида
11.10.2019
АРТТЕРАПЕВТИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ С ГЛИНА НА РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО
като метод за разкриване на вътрешната красота на индивида
11.10.2019
Всеки човек носи в своята дълбочина една красива, уникална по своята същност природа. Животът, който водим, е замъглил нашите възприятия за истинската ни същност, както и за истинската същност на другия до нас. И тази красива природа се е потулила зад многото обвивки на нашите ежедневни задачи, грижи, болки; зад обвивките на чуждите модели на мислене и поведение, които сме наследили от нашите родители или придобили през живота си и ги повтаряме като свои. После предаваме тези модели на нашите деца, а те – на своите.
Всеки човек носи в своята дълбочина една красива, уникална по своята същност природа. Животът, който водим, е замъглил нашите възприятия за истинската ни същност, както и за истинската същност на другия до нас. И тази красива природа се е потулила зад многото обвивки на нашите ежедневни задачи, грижи, болки; зад обвивките на чуждите модели на мислене и поведение, които сме наследили от нашите родители или придобили през живота си и ги повтаряме като свои. После предаваме тези модели на нашите деца, а те – на своите.
Външният живот оказва своето влияние върху нас и когато това е без активното участие на нашето съзнание, ние чувстваме дълбоко недоволство в себе си. Това може да стане предпоставка за събуждането на вътрешен стремеж да търсим по-истински смисъл в живота си и да започнем да работим съзнателно върху себе си за своето повдигане и себеусъвършенстване. В нас има едно вътрешно пространство – човешката психика, където е истинската ни същност. Ключът за разрешаването на житейските ни проблеми се намира в това психично пространство, изследването на което може да ни направи творци на самите себе си и на един по-хармоничен живот, на който да се радваме.
Арттерапията – метод за разкриване на вътрешната красота в индивида
Арттерапията е един от психотерапевтичните методи, които посредством принципите на изкуството и творчеството изследват психичното пространство и създават възможност човек да обработва себе си като поведениe, взаимоотношения, лични образи и лична среда, да получава прозрения и да развива нови подходи за разрешаване на своите задачи. Методът е особено подходящ за хора, които имат затруднение с вербалното изразяване на своето травматично преживяване.
Арттерапията е способ за свързване с творческата енергия в човека, която отключва вътрешния потенциал от неподозирани ресурси. Като процес, който освен терапевтичен е и творчески, арттерапията създава в човека стремеж към намиране на единство между идея, форма и съдържание, вследствие на което произведенията от арттерапевтичната работа се превръщат в продукти на естетическо преживяване. Красивите образи и естетическата наслада преобразуват психичните състояния на човека. На този принцип е създадена аретотерапията (от гръц. „arête“ – добродетел, доблест, достойнство) – психотерапевтичен метод за лечение чрез красиви образи, които събуждат в индивида високи идеали. Според Платон идеята за красотата като вечна и неизменна същност на нещата съществува в духовния свят на истинската реалност и ние я припознаваме отразена в красивите образи от заобикалящия ни свят на променливи явления (Спасова 2016: 42–43).
В практиката си на арттерапевт проф. Никитин прави изследвания на трансцеденталното значение на феномена на красотата като автентично пространство на рефлексия за всеки субект, които представя в статията си „Онтология на красотата: значение на образа на прекрасното в психическата регулация на цялостното здраве“ (Никитин 2016: 2).
Красивият образ обръща погледа на човека навътре към своята изначална вътрешна красота, която го прави уникален в индивидуалността си. Преживяването на вътрешната красота събужда дълбок респект към възвишеното, заложено в самия човек, поражда стремеж към съвършеното, към дълбоко познание за себе си, към събиране и удържане в хармонично, порпорционално съчетание на частите в единна цялост, което важи както за външните обекти, така и за дълбоката същност на човека. Според Юнг в човека съществува естествен стремеж към себереализация, който се стреми към това хармонично обединяване на личността в единна цялостност и мотивира търсенето в несъзнаваното на отхвърлените материали и интегрирането им. Юнг нарича този процес индивидуация или процес на превръщане в индивидуалност (Юнг 2009: 206).
Арттерапията – метод за разкриване на вътрешната красота в индивида
Арттерапията е един от психотерапевтичните методи, които посредством принципите на изкуството и творчеството изследват психичното пространство и създават възможност човек да обработва себе си като поведениe, взаимоотношения, лични образи и лична среда, да получава прозрения и да развива нови подходи за разрешаване на своите задачи. Методът е особено подходящ за хора, които имат затруднение с вербалното изразяване на своето травматично преживяване.
Арттерапията е способ за свързване с творческата енергия в човека, която отключва вътрешния потенциал от неподозирани ресурси. Като процес, който освен терапевтичен е и творчески, арттерапията създава в човека стремеж към намиране на единство между идея, форма и съдържание, вследствие на което произведенията от арттерапевтичната работа се превръщат в продукти на естетическо преживяване. Красивите образи и естетическата наслада преобразуват психичните състояния на човека. На този принцип е създадена аретотерапията (от гръц. „arête“ – добродетел, доблест, достойнство) – психотерапевтичен метод за лечение чрез красиви образи, които събуждат в индивида високи идеали. Според Платон идеята за красотата като вечна и неизменна същност на нещата съществува в духовния свят на истинската реалност и ние я припознаваме отразена в красивите образи от заобикалящия ни свят на променливи явления (Спасова 2016: 42–43).
В практиката си на арттерапевт проф. Никитин прави изследвания на трансцеденталното значение на феномена на красотата като автентично пространство на рефлексия за всеки субект, които представя в статията си „Онтология на красотата: значение на образа на прекрасното в психическата регулация на цялостното здраве“ (Никитин 2016: 2).
Красивият образ обръща погледа на човека навътре към своята изначална вътрешна красота, която го прави уникален в индивидуалността си. Преживяването на вътрешната красота събужда дълбок респект към възвишеното, заложено в самия човек, поражда стремеж към съвършеното, към дълбоко познание за себе си, към събиране и удържане в хармонично, порпорционално съчетание на частите в единна цялост, което важи както за външните обекти, така и за дълбоката същност на човека. Според Юнг в човека съществува естествен стремеж към себереализация, който се стреми към това хармонично обединяване на личността в единна цялостност и мотивира търсенето в несъзнаваното на отхвърлените материали и интегрирането им. Юнг нарича този процес индивидуация или процес на превръщане в индивидуалност (Юнг 2009: 206).
Външният живот оказва своето влияние върху нас и когато това е без активното участие на нашето съзнание, ние чувстваме дълбоко недоволство в себе си. Това може да стане предпоставка за събуждането на вътрешен стремеж да търсим по-истински смисъл в живота си и да започнем да работим съзнателно върху себе си за своето повдигане и себеусъвършенстване. В нас има едно вътрешно пространство – човешката психика, където е истинската ни същност. Ключът за разрешаването на житейските ни проблеми се намира в това психично пространство, изследването на което може да ни направи творци на самите себе си и на един по-хармоничен живот, на който да се радваме.
Арттерапията – метод за разкриване на вътрешната красота в индивида
Арттерапията е един от психотерапевтичните методи, които посредством принципите на изкуството и творчеството изследват психичното пространство и създават възможност човек да обработва себе си като поведениe, взаимоотношения, лични образи и лична среда, да получава прозрения и да развива нови подходи за разрешаване на своите задачи. Методът е особено подходящ за хора, които имат затруднение с вербалното изразяване на своето травматично преживяване.
Арттерапията е способ за свързване с творческата енергия в човека, която отключва вътрешния потенциал от неподозирани ресурси. Като процес, който освен терапевтичен е и творчески, арттерапията създава в човека стремеж към намиране на единство между идея, форма и съдържание, вследствие на което произведенията от арттерапевтичната работа се превръщат в продукти на естетическо преживяване. Красивите образи и естетическата наслада преобразуват психичните състояния на човека. На този принцип е създадена аретотерапията (от гръц. „arête“ – добродетел, доблест, достойнство) – психотерапевтичен метод за лечение чрез красиви образи, които събуждат в индивида високи идеали. Според Платон идеята за красотата като вечна и неизменна същност на нещата съществува в духовния свят на истинската реалност и ние я припознаваме отразена в красивите образи от заобикалящия ни свят на променливи явления (Спасова 2016: 42–43).
В практиката си на арттерапевт проф. Никитин прави изследвания на трансцеденталното значение на феномена на красотата като автентично пространство на рефлексия за всеки субект, които представя в статията си „Онтология на красотата: значение на образа на прекрасното в психическата регулация на цялостното здраве“ (Никитин 2016: 2).
Красивият образ обръща погледа на човека навътре към своята изначална вътрешна красота, която го прави уникален в индивидуалността си. Преживяването на вътрешната красота събужда дълбок респект към възвишеното, заложено в самия човек, поражда стремеж към съвършеното, към дълбоко познание за себе си, към събиране и удържане в хармонично, порпорционално съчетание на частите в единна цялост, което важи както за външните обекти, така и за дълбоката същност на човека. Според Юнг в човека съществува естествен стремеж към себереализация, който се стреми към това хармонично обединяване на личността в единна цялостност и мотивира търсенето в несъзнаваното на отхвърлените материали и интегрирането им. Юнг нарича този процес индивидуация или процес на превръщане в индивидуалност (Юнг 2009: 206).
Арттерапията – метод за разкриване на вътрешната красота в индивида
Арттерапията е един от психотерапевтичните методи, които посредством принципите на изкуството и творчеството изследват психичното пространство и създават възможност човек да обработва себе си като поведениe, взаимоотношения, лични образи и лична среда, да получава прозрения и да развива нови подходи за разрешаване на своите задачи. Методът е особено подходящ за хора, които имат затруднение с вербалното изразяване на своето травматично преживяване.
Арттерапията е способ за свързване с творческата енергия в човека, която отключва вътрешния потенциал от неподозирани ресурси. Като процес, който освен терапевтичен е и творчески, арттерапията създава в човека стремеж към намиране на единство между идея, форма и съдържание, вследствие на което произведенията от арттерапевтичната работа се превръщат в продукти на естетическо преживяване. Красивите образи и естетическата наслада преобразуват психичните състояния на човека. На този принцип е създадена аретотерапията (от гръц. „arête“ – добродетел, доблест, достойнство) – психотерапевтичен метод за лечение чрез красиви образи, които събуждат в индивида високи идеали. Според Платон идеята за красотата като вечна и неизменна същност на нещата съществува в духовния свят на истинската реалност и ние я припознаваме отразена в красивите образи от заобикалящия ни свят на променливи явления (Спасова 2016: 42–43).
В практиката си на арттерапевт проф. Никитин прави изследвания на трансцеденталното значение на феномена на красотата като автентично пространство на рефлексия за всеки субект, които представя в статията си „Онтология на красотата: значение на образа на прекрасното в психическата регулация на цялостното здраве“ (Никитин 2016: 2).
Красивият образ обръща погледа на човека навътре към своята изначална вътрешна красота, която го прави уникален в индивидуалността си. Преживяването на вътрешната красота събужда дълбок респект към възвишеното, заложено в самия човек, поражда стремеж към съвършеното, към дълбоко познание за себе си, към събиране и удържане в хармонично, порпорционално съчетание на частите в единна цялост, което важи както за външните обекти, така и за дълбоката същност на човека. Според Юнг в човека съществува естествен стремеж към себереализация, който се стреми към това хармонично обединяване на личността в единна цялостност и мотивира търсенето в несъзнаваното на отхвърлените материали и интегрирането им. Юнг нарича този процес индивидуация или процес на превръщане в индивидуалност (Юнг 2009: 206).
Снимковият материал е на участници в арттерапевтичните сесии „Моделиране на себе си“, изкуство за вътрешен баланс, себепознание и разкриване на творческия потенциал чрез работа с глина, бои и др. материали
Снимковият материал е на участници в арттерапевтичните сесии „Моделиране на себе си“, изкуство за вътрешен баланс, себепознание и разкриване на творческия потенциал чрез работа с глина, бои и др. материали
Глината като материал за работа в арттерапията
Глината като материал за работа в арттерапията позволява на участника по-лесно да навлезе в арттерапевтичния процес. Виждането на нещата триизмерно, разширяването на начина, по който се гледа на живота, са възможности за свободно изразяване на себе си, които се разкриват при работа с глина. Развива се мислене, чрез което човек може да изследва задачите на живота си от различна перспектива. А парчето глина в ръцете на участника се превръща във връзка между несъзнавано и съзнавано. Арттерапевтичната работа с глина дава възможност човек да се установи в настоящето, да се обърне към себе си и да изследва повтарящите се в живота му модели на мислене и поведение, които водят до самосаботиране. Осъзнаването им и дистанцирането от тях е предпоставка за трансформацията им чрез интеграцията им, като по този начин разкрием и реализираме своята истинска същност и вътрешна красота.
Методът на психогенеалогията
Един съвременен метод, който изследва повтарящи се модели на мислене и поведение чрез проучване на родословното дърво на човека, е психогенеалогията: системно психотерапевтично направление, съчетание на психология и генеалогия, което позволява да се видят и осъзнаят нагледно отношенията в конкретната фамилна система, които са съществували и съществуват, както и повтарящите се в поколенията проблеми. Психогенеалогията възниква през 70-те години на миналия век, създадена от френския психолог, доктор по психологическите науки, почетен професор по клинична психология в университета в Ница, Ан Анн Шутценбергер. Запознаването със семейните корени разширява съзнанието ни за принадлежността ни към едно много по-голямо цяло, което е връзката ни с живота, от една страна, и осъзнаването на себе си като уникално човешко същество, притежаващо своя неповторима вътрешна красота и свой индивидуален житейски път, от друга страна.
Изцелението може да се осъществи чрез метода на бионевроемоцията, според който човек може да се излекува сам така, както и сам се е разболял*. Според този метод нашата биология, нашият живот са проекции на несъзнаваното. И с промяната на убежденията, с които сме програмирани и възпитани, имаме възможността да премоделираме своята реалност.
Глината като материал за работа в арттерапията позволява на участника по-лесно да навлезе в арттерапевтичния процес. Виждането на нещата триизмерно, разширяването на начина, по който се гледа на живота, са възможности за свободно изразяване на себе си, които се разкриват при работа с глина. Развива се мислене, чрез което човек може да изследва задачите на живота си от различна перспектива. А парчето глина в ръцете на участника се превръща във връзка между несъзнавано и съзнавано. Арттерапевтичната работа с глина дава възможност човек да се установи в настоящето, да се обърне към себе си и да изследва повтарящите се в живота му модели на мислене и поведение, които водят до самосаботиране. Осъзнаването им и дистанцирането от тях е предпоставка за трансформацията им чрез интеграцията им, като по този начин разкрием и реализираме своята истинска същност и вътрешна красота.
Методът на психогенеалогията
Един съвременен метод, който изследва повтарящи се модели на мислене и поведение чрез проучване на родословното дърво на човека, е психогенеалогията: системно психотерапевтично направление, съчетание на психология и генеалогия, което позволява да се видят и осъзнаят нагледно отношенията в конкретната фамилна система, които са съществували и съществуват, както и повтарящите се в поколенията проблеми. Психогенеалогията възниква през 70-те години на миналия век, създадена от френския психолог, доктор по психологическите науки, почетен професор по клинична психология в университета в Ница, Ан Анн Шутценбергер. Запознаването със семейните корени разширява съзнанието ни за принадлежността ни към едно много по-голямо цяло, което е връзката ни с живота, от една страна, и осъзнаването на себе си като уникално човешко същество, притежаващо своя неповторима вътрешна красота и свой индивидуален житейски път, от друга страна.
Изцелението може да се осъществи чрез метода на бионевроемоцията, според който човек може да се излекува сам така, както и сам се е разболял*. Според този метод нашата биология, нашият живот са проекции на несъзнаваното. И с промяната на убежденията, с които сме програмирани и възпитани, имаме възможността да премоделираме своята реалност.
Глината като материал за работа в арттерапията
Глината като материал за работа в арттерапията позволява на участника по-лесно да навлезе в арттерапевтичния процес. Виждането на нещата триизмерно, разширяването на начина, по който се гледа на живота, са възможности за свободно изразяване на себе си, които се разкриват при работа с глина. Развива се мислене, чрез което човек може да изследва задачите на живота си от различна перспектива. А парчето глина в ръцете на участника се превръща във връзка между несъзнавано и съзнавано. Арттерапевтичната работа с глина дава възможност човек да се установи в настоящето, да се обърне към себе си и да изследва повтарящите се в живота му модели на мислене и поведение, които водят до самосаботиране. Осъзнаването им и дистанцирането от тях е предпоставка за трансформацията им чрез интеграцията им, като по този начин разкрием и реализираме своята истинска същност и вътрешна красота.
Методът на психогенеалогията
Един съвременен метод, който изследва повтарящи се модели на мислене и поведение чрез проучване на родословното дърво на човека, е психогенеалогията: системно психотерапевтично направление, съчетание на психология и генеалогия, което позволява да се видят и осъзнаят нагледно отношенията в конкретната фамилна система, които са съществували и съществуват, както и повтарящите се в поколенията проблеми. Психогенеалогията възниква през 70-те години на миналия век, създадена от френския психолог, доктор по психологическите науки, почетен професор по клинична психология в университета в Ница, Ан Анн Шутценбергер. Запознаването със семейните корени разширява съзнанието ни за принадлежността ни към едно много по-голямо цяло, което е връзката ни с живота, от една страна, и осъзнаването на себе си като уникално човешко същество, притежаващо своя неповторима вътрешна красота и свой индивидуален житейски път, от друга страна.
Изцелението може да се осъществи чрез метода на бионевроемоцията, според който човек може да се излекува сам така, както и сам се е разболял*. Според този метод нашата биология, нашият живот са проекции на несъзнаваното. И с промяната на убежденията, с които сме програмирани и възпитани, имаме възможността да премоделираме своята реалност.
Глината като материал за работа в арттерапията позволява на участника по-лесно да навлезе в арттерапевтичния процес. Виждането на нещата триизмерно, разширяването на начина, по който се гледа на живота, са възможности за свободно изразяване на себе си, които се разкриват при работа с глина. Развива се мислене, чрез което човек може да изследва задачите на живота си от различна перспектива. А парчето глина в ръцете на участника се превръща във връзка между несъзнавано и съзнавано. Арттерапевтичната работа с глина дава възможност човек да се установи в настоящето, да се обърне към себе си и да изследва повтарящите се в живота му модели на мислене и поведение, които водят до самосаботиране. Осъзнаването им и дистанцирането от тях е предпоставка за трансформацията им чрез интеграцията им, като по този начин разкрием и реализираме своята истинска същност и вътрешна красота.
Методът на психогенеалогията
Един съвременен метод, който изследва повтарящи се модели на мислене и поведение чрез проучване на родословното дърво на човека, е психогенеалогията: системно психотерапевтично направление, съчетание на психология и генеалогия, което позволява да се видят и осъзнаят нагледно отношенията в конкретната фамилна система, които са съществували и съществуват, както и повтарящите се в поколенията проблеми. Психогенеалогията възниква през 70-те години на миналия век, създадена от френския психолог, доктор по психологическите науки, почетен професор по клинична психология в университета в Ница, Ан Анн Шутценбергер. Запознаването със семейните корени разширява съзнанието ни за принадлежността ни към едно много по-голямо цяло, което е връзката ни с живота, от една страна, и осъзнаването на себе си като уникално човешко същество, притежаващо своя неповторима вътрешна красота и свой индивидуален житейски път, от друга страна.
Изцелението може да се осъществи чрез метода на бионевроемоцията, според който човек може да се излекува сам така, както и сам се е разболял*. Според този метод нашата биология, нашият живот са проекции на несъзнаваното. И с промяната на убежденията, с които сме програмирани и възпитани, имаме възможността да премоделираме своята реалност.
* Методът на бионевроемоцията е създаден през 2005 г. в Куба от психолога Енрик Корбера. Понастоящем се провежда обучение по бионевроемоцията в Латинска Америка
в два университета – в Росарио, Аржентина, и в Иберо-американския университет и се практикува в болници в много латински държави в екип с конвенционалните лекари. В днешно време редица учени използват като терапевтичен инструмент психогенеалогията: Жозефин Хилгард, Николас Авраам, Мария Торок и други.
в два университета – в Росарио, Аржентина, и в Иберо-американския университет и се практикува в болници в много латински държави в екип с конвенционалните лекари. В днешно време редица учени използват като терапевтичен инструмент психогенеалогията: Жозефин Хилгард, Николас Авраам, Мария Торок и други.
* Методът на бионевроемоцията е създаден през 2005 г. в Куба от психолога Енрик Корбера. Понастоящем се провежда обучение по бионевроемоцията в Латинска Америка в два университета – в Росарио, Аржентина, и в Иберо-американския университет и се практикува в болници в много латински държави
в екип с конвенционалните лекари. В днешно време редица учени използват като терапевтичен инструмент психогенеалогията: Жозефин Хилгард, Николас Авраам, Мария Торок
и други.
в екип с конвенционалните лекари. В днешно време редица учени използват като терапевтичен инструмент психогенеалогията: Жозефин Хилгард, Николас Авраам, Мария Торок
и други.
Методът на бионевроемоцията се основава на епигенетиката, която изучава влиянието на околната среда върху гените и поведението на клетката. Според генетиката наследствено предадената от родителите генетична информация е статична. Днес се доказва обратното – в процеса на еволюцията на биологичните видове определени гени могат да се видоизменят в зависимост от влиянието на външната среда и начина, по който тя се възприема.
Друг голям учен, който работи в сферата на изследване и лечение на повтарящите се модели на мислене и поведение, наследени от предците, е германският психолог, педагог и философ Берт Хелингер, който през 1980 г. създава холистичен, групов психотерапевтичен метод, наречен „Фамилна/ Семейна констелация“. Този метод се основава на дълбоките връзки на любов и тяхното изкривяване в системата, наречена „Фамилия“. Методът на семейните констелации дава възможност човек да види света през погледа на другия, което развива по-висока осъзнатост, състрадание и трансформиране на егоистичната любов в универсална.
Алехандро Ходоровски, режисьор, писател, композитор, актьор, философ, психотерапевт споделя същата посока на мислене. Той е създател на трансгенерационната психология, която по подобие на психогенеалогията на проф. Шутценбергер изучава подсъзнанието на семейството и рода. Работата на тези учени е показател за важността от изучаването на самия себе си, за внасянето на светлина в сферата на несъзнаваното, което е път към човешкото изцеление и осъзнаване на своята дълбока индивидуална същност. Като метод за съзнателна работа в психичното пространство с неразрешените конфликтни програми от поколения наред и възможност за разкриване на вътрешната ни индивидуална красота е арттерапевтичната работа с глина.
Друг голям учен, който работи в сферата на изследване и лечение на повтарящите се модели на мислене и поведение, наследени от предците, е германският психолог, педагог и философ Берт Хелингер, който през 1980 г. създава холистичен, групов психотерапевтичен метод, наречен „Фамилна/ Семейна констелация“. Този метод се основава на дълбоките връзки на любов и тяхното изкривяване в системата, наречена „Фамилия“. Методът на семейните констелации дава възможност човек да види света през погледа на другия, което развива по-висока осъзнатост, състрадание и трансформиране на егоистичната любов в универсална.
Алехандро Ходоровски, режисьор, писател, композитор, актьор, философ, психотерапевт споделя същата посока на мислене. Той е създател на трансгенерационната психология, която по подобие на психогенеалогията на проф. Шутценбергер изучава подсъзнанието на семейството и рода. Работата на тези учени е показател за важността от изучаването на самия себе си, за внасянето на светлина в сферата на несъзнаваното, което е път към човешкото изцеление и осъзнаване на своята дълбока индивидуална същност. Като метод за съзнателна работа в психичното пространство с неразрешените конфликтни програми от поколения наред и възможност за разкриване на вътрешната ни индивидуална красота е арттерапевтичната работа с глина.
Методът на бионевроемоцията се основава на епигенетиката, която изучава влиянието на околната среда върху гените и поведението на клетката. Според генетиката наследствено предадената от родителите генетична информация е статична. Днес се доказва обратното – в процеса на еволюцията на биологичните видове определени гени могат да се видоизменят в зависимост от влиянието на външната среда и начина, по който тя се възприема.
Друг голям учен, който работи в сферата на изследване и лечение на повтарящите се модели на мислене и поведение, наследени от предците, е германският психолог, педагог и философ Берт Хелингер, който през 1980 г. създава холистичен, групов психотерапевтичен метод, наречен „Фамилна/ Семейна констелация“. Този метод се основава на дълбоките връзки на любов и тяхното изкривяване в системата, наречена „Фамилия“. Методът на семейните констелации дава възможност човек да види света през погледа на другия, което развива по-висока осъзнатост, състрадание и трансформиране на егоистичната любов в универсална.
Алехандро Ходоровски, режисьор, писател, композитор, актьор, философ, психотерапевт споделя същата посока на мислене. Той е създател на трансгенерационната психология, която по подобие на психогенеалогията на проф. Шутценбергер изучава подсъзнанието на семейството и рода. Работата на тези учени е показател за важността от изучаването на самия себе си, за внасянето на светлина в сферата на несъзнаваното, което е път към човешкото изцеление и осъзнаване на своята дълбока индивидуална същност. Като метод за съзнателна работа в психичното пространство с неразрешените конфликтни програми от поколения наред и възможност за разкриване на вътрешната ни индивидуална красота е арттерапевтичната работа с глина.
Друг голям учен, който работи в сферата на изследване и лечение на повтарящите се модели на мислене и поведение, наследени от предците, е германският психолог, педагог и философ Берт Хелингер, който през 1980 г. създава холистичен, групов психотерапевтичен метод, наречен „Фамилна/ Семейна констелация“. Този метод се основава на дълбоките връзки на любов и тяхното изкривяване в системата, наречена „Фамилия“. Методът на семейните констелации дава възможност човек да види света през погледа на другия, което развива по-висока осъзнатост, състрадание и трансформиране на егоистичната любов в универсална.
Алехандро Ходоровски, режисьор, писател, композитор, актьор, философ, психотерапевт споделя същата посока на мислене. Той е създател на трансгенерационната психология, която по подобие на психогенеалогията на проф. Шутценбергер изучава подсъзнанието на семейството и рода. Работата на тези учени е показател за важността от изучаването на самия себе си, за внасянето на светлина в сферата на несъзнаваното, което е път към човешкото изцеление и осъзнаване на своята дълбока индивидуална същност. Като метод за съзнателна работа в психичното пространство с неразрешените конфликтни програми от поколения наред и възможност за разкриване на вътрешната ни индивидуална красота е арттерапевтичната работа с глина.
Техника на „Семейната скулптура“
Арттерапевтична работа с родословното дърво е работа с колективното несъзнавано. Юнг определя колективното несъзнавано като един по-дълбок пласт в несъзнаваната психика, който не е свързан с личните преживявания на индивида, а е генетично заложен в човешкия мозък. В него се съдържа колективният опит, натрупан от цялото човечеството и от всички биологични видове. Тук се съдържа и родовата памет. Според Юнг хилядолетният човешки опит се предава и присъства автоматично в мозъка на всяко новородено дете чрез колективното несъзнавано. Детето се ражда с формирани от поколенията преди него конструкти в мозъка си.
Родовата памет винаги присъства в нашия живот, защото информацията на целия род е във всеки индивид и всеки един от членовете на рода носи в себе си цялата информация. От казаното дотук може да се направи изводът, че никой няма индивидуални проблеми. Ние виждаме света през призмата на нашите убеждения, отпечатани в дълбочината на несъзнаваното ни. Оттук и фактът, че ние не подозираме, че носим в себе си определени убеждения. Но имаме възможността и силата да ги осъзнаем чрез разграничаването на своята индивидуална същност от многото ни наложени и възприети чужди модели на мислене и поведение и да осъществим необходимата промяна като творци на своя живот. Това може да се случи чрез акта на арттерапията. Според Ходоровски оздравяването на родословното дърво включва премахване на повторенията, разбиране или повтаряне по позитивен начин.
Психотерапевтичен метод, който съчетава психогенеалогията и арттерапевтичната работа с глина е „семейната скулптура“ – метод, създаден от Вирджиния Сатир, известен американски психотерапевт. Основното в нейния подход във фамилната психотерапия е процесът на узряването на личността, състояние, при което определен човек е напълно отговорен да се грижи за себе си, да прави избори и да взима решения за себе си и другите в конкретната ситуация, в която се намира, и който човек може да приеме резултатите и последствията от тези избори. Техниката на „семейната скулптура“, която тя използва в своята работа, представлява метафорично отражение на позициите на членовете на семейството по отношение един на друг, също – на дистанцията между тях и на динамиката на техните взаимоотношенията. Участникът използва готови фигури или моделира такива от глина, които представят неговото семейство. Той подрежда фигурите на своите близки така, че те да отразяват семейните взаимоотношения, погледнати от неговия ъгъл. Получава се картина, с помощта на която психотерапевтът може да работи с него.
Техниката на „семейната скулптура“ се използва от много психо- и арттерапевти, като всеки нещо променя, добавя в зависимост от процеса на своята работа. Последователка на Вирджиния Сатир е Теа Шьонфелдер, немски психиатър и университетски преподавател, и се смята за един от пионерите на семейната терапия и семейните констелации. По примера на Вирджиния Сатир, Теа Шьонфелдер работи с метода на „семейната скулптура“ с дървени фигури. Основател на метода на системната психотерапия с дървени фигури върху „семейната платформа“, при която междуличностните отношения стават видими, е Курт Лудвиг, германско-чилийски психолог и системен психотерапевт, допринесъл значително за разпространението на системната психотерапия в Германия.
Арттерапевтична работа с родословното дърво е работа с колективното несъзнавано. Юнг определя колективното несъзнавано като един по-дълбок пласт в несъзнаваната психика, който не е свързан с личните преживявания на индивида, а е генетично заложен в човешкия мозък. В него се съдържа колективният опит, натрупан от цялото човечеството и от всички биологични видове. Тук се съдържа и родовата памет. Според Юнг хилядолетният човешки опит се предава и присъства автоматично в мозъка на всяко новородено дете чрез колективното несъзнавано. Детето се ражда с формирани от поколенията преди него конструкти в мозъка си.
Родовата памет винаги присъства в нашия живот, защото информацията на целия род е във всеки индивид и всеки един от членовете на рода носи в себе си цялата информация. От казаното дотук може да се направи изводът, че никой няма индивидуални проблеми. Ние виждаме света през призмата на нашите убеждения, отпечатани в дълбочината на несъзнаваното ни. Оттук и фактът, че ние не подозираме, че носим в себе си определени убеждения. Но имаме възможността и силата да ги осъзнаем чрез разграничаването на своята индивидуална същност от многото ни наложени и възприети чужди модели на мислене и поведение и да осъществим необходимата промяна като творци на своя живот. Това може да се случи чрез акта на арттерапията. Според Ходоровски оздравяването на родословното дърво включва премахване на повторенията, разбиране или повтаряне по позитивен начин.
Психотерапевтичен метод, който съчетава психогенеалогията и арттерапевтичната работа с глина е „семейната скулптура“ – метод, създаден от Вирджиния Сатир, известен американски психотерапевт. Основното в нейния подход във фамилната психотерапия е процесът на узряването на личността, състояние, при което определен човек е напълно отговорен да се грижи за себе си, да прави избори и да взима решения за себе си и другите в конкретната ситуация, в която се намира, и който човек може да приеме резултатите и последствията от тези избори. Техниката на „семейната скулптура“, която тя използва в своята работа, представлява метафорично отражение на позициите на членовете на семейството по отношение един на друг, също – на дистанцията между тях и на динамиката на техните взаимоотношенията. Участникът използва готови фигури или моделира такива от глина, които представят неговото семейство. Той подрежда фигурите на своите близки така, че те да отразяват семейните взаимоотношения, погледнати от неговия ъгъл. Получава се картина, с помощта на която психотерапевтът може да работи с него.
Техниката на „семейната скулптура“ се използва от много психо- и арттерапевти, като всеки нещо променя, добавя в зависимост от процеса на своята работа. Последователка на Вирджиния Сатир е Теа Шьонфелдер, немски психиатър и университетски преподавател, и се смята за един от пионерите на семейната терапия и семейните констелации. По примера на Вирджиния Сатир, Теа Шьонфелдер работи с метода на „семейната скулптура“ с дървени фигури. Основател на метода на системната психотерапия с дървени фигури върху „семейната платформа“, при която междуличностните отношения стават видими, е Курт Лудвиг, германско-чилийски психолог и системен психотерапевт, допринесъл значително за разпространението на системната психотерапия в Германия.
Техника на „Семейната скулптура“
Арттерапевтична работа с родословното дърво е работа с колективното несъзнавано. Юнг определя колективното несъзнавано като един по-дълбок пласт в несъзнаваната психика, който не е свързан с личните преживявания на индивида, а е генетично заложен в човешкия мозък. В него се съдържа колективният опит, натрупан от цялото човечеството и от всички биологични видове. Тук се съдържа и родовата памет. Според Юнг хилядолетният човешки опит се предава и присъства автоматично в мозъка на всяко новородено дете чрез колективното несъзнавано. Детето се ражда с формирани от поколенията преди него конструкти в мозъка си.
Родовата памет винаги присъства в нашия живот, защото информацията на целия род е във всеки индивид и всеки един от членовете на рода носи в себе си цялата информация. От казаното дотук може да се направи изводът, че никой няма индивидуални проблеми. Ние виждаме света през призмата на нашите убеждения, отпечатани в дълбочината на несъзнаваното ни. Оттук и фактът, че ние не подозираме, че носим в себе си определени убеждения. Но имаме възможността и силата да ги осъзнаем чрез разграничаването на своята индивидуална същност от многото ни наложени и възприети чужди модели на мислене и поведение и да осъществим необходимата промяна като творци на своя живот. Това може да се случи чрез акта на арттерапията. Според Ходоровски оздравяването на родословното дърво включва премахване на повторенията, разбиране или повтаряне по позитивен начин.
Психотерапевтичен метод, който съчетава психогенеалогията и арттерапевтичната работа с глина е „семейната скулптура“ – метод, създаден от Вирджиния Сатир, известен американски психотерапевт. Основното в нейния подход във фамилната психотерапия е процесът на узряването на личността, състояние, при което определен човек е напълно отговорен да се грижи за себе си, да прави избори и да взима решения за себе си и другите в конкретната ситуация, в която се намира, и който човек може да приеме резултатите и последствията от тези избори. Техниката на „семейната скулптура“, която тя използва в своята работа, представлява метафорично отражение на позициите на членовете на семейството по отношение един на друг, също – на дистанцията между тях и на динамиката на техните взаимоотношенията. Участникът използва готови фигури или моделира такива от глина, които представят неговото семейство. Той подрежда фигурите на своите близки така, че те да отразяват семейните взаимоотношения, погледнати от неговия ъгъл. Получава се картина, с помощта на която психотерапевтът може да работи с него.
Техниката на „семейната скулптура“ се използва от много психо- и арттерапевти, като всеки нещо променя, добавя в зависимост от процеса на своята работа. Последователка на Вирджиния Сатир е Теа Шьонфелдер, немски психиатър и университетски преподавател, и се смята за един от пионерите на семейната терапия и семейните констелации. По примера на Вирджиния Сатир, Теа Шьонфелдер работи с метода на „семейната скулптура“ с дървени фигури. Основател на метода на системната психотерапия с дървени фигури върху „семейната платформа“, при която междуличностните отношения стават видими, е Курт Лудвиг, германско-чилийски психолог и системен психотерапевт, допринесъл значително за разпространението на системната психотерапия в Германия.
Арттерапевтична работа с родословното дърво е работа с колективното несъзнавано. Юнг определя колективното несъзнавано като един по-дълбок пласт в несъзнаваната психика, който не е свързан с личните преживявания на индивида, а е генетично заложен в човешкия мозък. В него се съдържа колективният опит, натрупан от цялото човечеството и от всички биологични видове. Тук се съдържа и родовата памет. Според Юнг хилядолетният човешки опит се предава и присъства автоматично в мозъка на всяко новородено дете чрез колективното несъзнавано. Детето се ражда с формирани от поколенията преди него конструкти в мозъка си.
Родовата памет винаги присъства в нашия живот, защото информацията на целия род е във всеки индивид и всеки един от членовете на рода носи в себе си цялата информация. От казаното дотук може да се направи изводът, че никой няма индивидуални проблеми. Ние виждаме света през призмата на нашите убеждения, отпечатани в дълбочината на несъзнаваното ни. Оттук и фактът, че ние не подозираме, че носим в себе си определени убеждения. Но имаме възможността и силата да ги осъзнаем чрез разграничаването на своята индивидуална същност от многото ни наложени и възприети чужди модели на мислене и поведение и да осъществим необходимата промяна като творци на своя живот. Това може да се случи чрез акта на арттерапията. Според Ходоровски оздравяването на родословното дърво включва премахване на повторенията, разбиране или повтаряне по позитивен начин.
Психотерапевтичен метод, който съчетава психогенеалогията и арттерапевтичната работа с глина е „семейната скулптура“ – метод, създаден от Вирджиния Сатир, известен американски психотерапевт. Основното в нейния подход във фамилната психотерапия е процесът на узряването на личността, състояние, при което определен човек е напълно отговорен да се грижи за себе си, да прави избори и да взима решения за себе си и другите в конкретната ситуация, в която се намира, и който човек може да приеме резултатите и последствията от тези избори. Техниката на „семейната скулптура“, която тя използва в своята работа, представлява метафорично отражение на позициите на членовете на семейството по отношение един на друг, също – на дистанцията между тях и на динамиката на техните взаимоотношенията. Участникът използва готови фигури или моделира такива от глина, които представят неговото семейство. Той подрежда фигурите на своите близки така, че те да отразяват семейните взаимоотношения, погледнати от неговия ъгъл. Получава се картина, с помощта на която психотерапевтът може да работи с него.
Техниката на „семейната скулптура“ се използва от много психо- и арттерапевти, като всеки нещо променя, добавя в зависимост от процеса на своята работа. Последователка на Вирджиния Сатир е Теа Шьонфелдер, немски психиатър и университетски преподавател, и се смята за един от пионерите на семейната терапия и семейните констелации. По примера на Вирджиния Сатир, Теа Шьонфелдер работи с метода на „семейната скулптура“ с дървени фигури. Основател на метода на системната психотерапия с дървени фигури върху „семейната платформа“, при която междуличностните отношения стават видими, е Курт Лудвиг, германско-чилийски психолог и системен психотерапевт, допринесъл значително за разпространението на системната психотерапия в Германия.
Ил. 2
Ил. 1
Ил. 4
Ил. 3
Ил. 1–9: Психогенеалогично изследване с глина, Ателие „Моделиране на себе си“, София, 2015 г.
Ил. 1–9: Психогенеалогично изследване с глина, Ателие „Моделиране на себе си“, София, 2015 г.
Ил. 1–9: Психогенеалогично изследване с глина, Ателие „Моделиране на себе си“, София, 2015 г.
Ил. 1
Арттерапевтичните сесии „Моделиране на себе си“
Като опитност от проведените от 2010 год. насам арттерапевтични сесии „Моделиране на себе си“, по самостоятелен път се стига до психотерапевтичен метод, който съчетава психогенеалогията и арттерапевтичната работа с глина. Впоследствие запознаването с метода на „семейната скулптура“ на Вирджиния Сатир внася по-дълбоко разбиране на процеса на психотерапевтичната работа с родословното дърво.
Направата на родословно дърво като пластика е процес на осъзнаване, който позволява осъществяването на по-задълбочен анализ на родовата картина. Този процес създава възможност за откриване на скритите в несъзнаваното причини за самосаботиращите ни модели, наследени от предците ни, проявяващи се в живота ни като болести или неуспешни ситуации и които пречат на индивидуалната реализация. Родословните дървета разкриват това, което сме като мисли, чувства, емоции, начини на поведение, предразположеност към заболявания и други неблагополучия.
Моделират се членовете на рода до пра-предците, а може и по-назад, ако имаме информация, като се изобразяват и починалите роднини, също и нашата собствена фигура. Подреждането на фигурите в пространството на листа или върху подложката за моделиране е също важна информация за нас самите и за рода, което внася светлина в скритото на родовата памет (Ил. 1– 4). Отключват се определени емоции, които ни дават яснота за по-дълбоките ни отношенията с всеки член на семейството и рода ни. По този начин могат да се разкрият емоционалните конфликти, свързани с болести, проблеми или повтарящи се модели в живота. Отключването на емоции позволява съответните проблеми да се изживеят с ново осъзнаване, да се приемат и трансформират. Когато някой член на семейството чрез своите постъпки е станал причина за неблагополучни ситуации за другите членове, се случва участникът да го изобрази изолиран и неприет от групата на семейството (Ил. 3).
От значение е, къде участникът е поставил собствената си фигура, дали е в близост с другите членове от семейството или е отделена. Важно е също, как участникът е изобразил фигурите: дали позата е статична, раздвижена или нестандартна? Каква е моделировката – детайлна или обобщена? Като композиция дали фигурите са обединени или хаотично разположени? Къде е фокусът на внимание на фигурите на всеки член на семейството и какво игнорира в ситуацията? Дали има сходства между фигурата, изобразяваща участника и някоя друга фигура от членовете на семейството? Регистрира ли се движение в цялата скулптурна композиция и на къде, към кого или към какво е насочено? Тази информация е важна за процеса на арттерапията и може да определи, как участникът изживява себе си, вплетен ли е с някой от членовете на семейството си, какво е разбирателството или неразбирателството по между им.
Скулптурната композиция, представяща семейството е жива, динамична, променяща се. Участникът има възможност да движи фигурите на своите роднини, да ги поставя в различни взаимоотношения в зависимост от емоциите, които го водят, да разиграе различни ситуации. Чрез този подход може да се установи както актуалното, така и исканото състояние на семейството. Важно е арттерапевтът да регистрира всяка една промяна, която се прави в скулптурната композиция. Картината на семейните взаимоотношения, пластично изобразена от участника, както и отговорите му на въпросите, които арттерапевтът му задава, са ценна информация, насочваща подхода в психотерапевтичната работа. Премахването на повторенията, разбирането или повторението по положителен начин на неблагоприятните модели на поведение, наследени от предците, се осъществява чрез трансформация на пластиката на родословното дърво в това, което участниците биха искали да имат в живота си като отношения с членовете на семейството и рода (Ил. 4, 5, 8).
Като опитност от проведените от 2010 год. насам арттерапевтични сесии „Моделиране на себе си“, по самостоятелен път се стига до психотерапевтичен метод, който съчетава психогенеалогията и арттерапевтичната работа с глина. Впоследствие запознаването с метода на „семейната скулптура“ на Вирджиния Сатир внася по-дълбоко разбиране на процеса на психотерапевтичната работа с родословното дърво.
Направата на родословно дърво като пластика е процес на осъзнаване, който позволява осъществяването на по-задълбочен анализ на родовата картина. Този процес създава възможност за откриване на скритите в несъзнаваното причини за самосаботиращите ни модели, наследени от предците ни, проявяващи се в живота ни като болести или неуспешни ситуации и които пречат на индивидуалната реализация. Родословните дървета разкриват това, което сме като мисли, чувства, емоции, начини на поведение, предразположеност към заболявания и други неблагополучия.
Моделират се членовете на рода до пра-предците, а може и по-назад, ако имаме информация, като се изобразяват и починалите роднини, също и нашата собствена фигура. Подреждането на фигурите в пространството на листа или върху подложката за моделиране е също важна информация за нас самите и за рода, което внася светлина в скритото на родовата памет (Ил. 1– 4). Отключват се определени емоции, които ни дават яснота за по-дълбоките ни отношенията с всеки член на семейството и рода ни. По този начин могат да се разкрият емоционалните конфликти, свързани с болести, проблеми или повтарящи се модели в живота. Отключването на емоции позволява съответните проблеми да се изживеят с ново осъзнаване, да се приемат и трансформират. Когато някой член на семейството чрез своите постъпки е станал причина за неблагополучни ситуации за другите членове, се случва участникът да го изобрази изолиран и неприет от групата на семейството (Ил. 3).
От значение е, къде участникът е поставил собствената си фигура, дали е в близост с другите членове от семейството или е отделена. Важно е също, как участникът е изобразил фигурите: дали позата е статична, раздвижена или нестандартна? Каква е моделировката – детайлна или обобщена? Като композиция дали фигурите са обединени или хаотично разположени? Къде е фокусът на внимание на фигурите на всеки член на семейството и какво игнорира в ситуацията? Дали има сходства между фигурата, изобразяваща участника и някоя друга фигура от членовете на семейството? Регистрира ли се движение в цялата скулптурна композиция и на къде, към кого или към какво е насочено? Тази информация е важна за процеса на арттерапията и може да определи, как участникът изживява себе си, вплетен ли е с някой от членовете на семейството си, какво е разбирателството или неразбирателството по между им.
Скулптурната композиция, представяща семейството е жива, динамична, променяща се. Участникът има възможност да движи фигурите на своите роднини, да ги поставя в различни взаимоотношения в зависимост от емоциите, които го водят, да разиграе различни ситуации. Чрез този подход може да се установи както актуалното, така и исканото състояние на семейството. Важно е арттерапевтът да регистрира всяка една промяна, която се прави в скулптурната композиция. Картината на семейните взаимоотношения, пластично изобразена от участника, както и отговорите му на въпросите, които арттерапевтът му задава, са ценна информация, насочваща подхода в психотерапевтичната работа. Премахването на повторенията, разбирането или повторението по положителен начин на неблагоприятните модели на поведение, наследени от предците, се осъществява чрез трансформация на пластиката на родословното дърво в това, което участниците биха искали да имат в живота си като отношения с членовете на семейството и рода (Ил. 4, 5, 8).
Ил. 6
Ил. 5
Ил. 9
Ил. 7
Ил. 8
Ил. 5
В подобна арттерапевтична сесия могат да участват повече членове на едно семейство. Тогава всеки изобразява скулптурната композиция на семейството от неговата гледна точка, което позволява участниците да се опознаят и у всеки да се формира представа за това, как другият би искал да изглежда семейството. Арттерапевтът получава обратна връзка, има ясна илюстрация на взаимоотношенията в съответното семейство и може да отдели намеренията им от поведението им, което е важно за позитивната посока към желания резултат.
Част от нашата психична сила е заключена в тъмното на несъзнаваното ни: в потиснатите емоции, слабости, инстинкти, ситуации, модели на мислене и поведение и пр. При осъзнаването на тези елементи, изгубената психична сила се интегрира обратно в осъзнатата ни част. Този процес ни помага да се дистанцираме от повтарящите се психични модели, които ни водят към неуспех. Благодарение на изследването в арттерапевтичния процес, после, в реалния живот при провокация на подобни модели, имаме възможността да осъзнаем и променим хода на своите мисли и съответно да реализираме друг житейски резултат.
Болестите и тези ситуации в живота ни, които въпреки положените усилия не успяваме да променим, са ориентири, показващи ни, къде в нашата Сянка има самосаботираща програма, която действа в противовес на съзнателно поставената ни цел и с която трябва да работим. Тези трудни ситуации в живота ни се явяват като помощници в процеса на себепознание. Арттерапевтичното изследване с глина дава възможност за осъзнаване, приемане и трансформация на неразрешените конфликти на нашето семейство от самосаботиращи ни в подкрепящи ни. Изваждането от родовото подсъзнание на даден самосаботиращ ни модел в яснотата на съзнанието, изчиства тази програма и предпазва нашите потомци от повтарянето на същото. Смелостта да видим истината за себе си, за семейството и рода си, ни носи свобода и възможност да излекуваме както себе си, така и близките си, за да могат нашите потомци да се родят свободни от травматичните програми на предците ни.
„На всеки обаче, който проникне по-надълбоко в човешката природа, несъмнено ще му направи впечатление, че заедно с тези унаследени белези, у всеки човек изпъква нещо, което не можем да окачествим другояче освен като кажем: Това е изконно най-същностното, за което не можем да кажем, че произлиза от този или онзи прародител…“, казва Щайнер (Щайнер 1994: 7). Човек носи наследствените белези на своите предци, но в него има и нещо друго – най-съкровената духовна сърцевина на човешката същност. Арттерапевтичното изследване с глина на родословното дърво цели разкриването на тази наша по-дълбока индивидуална същност. Разграничаването и разпознаването на вътрешната същност и красота помага на човек да промени отношението към себе си и към своя живот, да съумее да даде сам на себе си прошка, както и на хората, с които взаимодейства в живота си, да развие и стабилизира чувството си за лично достойнство. Това е предпоставка човек да се установи в себе си, да укрепи личната си сила и да гради своя живот така, както дълбоко копнее, а не както го водят чужди воли отвън. Работата върху красотата е условие за изграждане на щастие. Когато човек създаде продукт с естетическа стойност, изпитва дълбоко удовлетворение от живота. Създаденият красив продукт е израз на вътрешната красота в човека. Проглеждането към своята лична вътрешна красота е проглеждане към красотата на другите, което е път за формиране на любов и уважение към себе си и към всички хора и същества, основата на качествения и пълноценен живот. Красотата не е нещо статично, тя е състояние на вътрешната човешка природа, тя е вътрешна хармония, която се отразява върху човешкото лице и се излъчва от погледа. Красотата е външен израз на любовта, красотата е велика, мощна сила.
Част от нашата психична сила е заключена в тъмното на несъзнаваното ни: в потиснатите емоции, слабости, инстинкти, ситуации, модели на мислене и поведение и пр. При осъзнаването на тези елементи, изгубената психична сила се интегрира обратно в осъзнатата ни част. Този процес ни помага да се дистанцираме от повтарящите се психични модели, които ни водят към неуспех. Благодарение на изследването в арттерапевтичния процес, после, в реалния живот при провокация на подобни модели, имаме възможността да осъзнаем и променим хода на своите мисли и съответно да реализираме друг житейски резултат.
Болестите и тези ситуации в живота ни, които въпреки положените усилия не успяваме да променим, са ориентири, показващи ни, къде в нашата Сянка има самосаботираща програма, която действа в противовес на съзнателно поставената ни цел и с която трябва да работим. Тези трудни ситуации в живота ни се явяват като помощници в процеса на себепознание. Арттерапевтичното изследване с глина дава възможност за осъзнаване, приемане и трансформация на неразрешените конфликти на нашето семейство от самосаботиращи ни в подкрепящи ни. Изваждането от родовото подсъзнание на даден самосаботиращ ни модел в яснотата на съзнанието, изчиства тази програма и предпазва нашите потомци от повтарянето на същото. Смелостта да видим истината за себе си, за семейството и рода си, ни носи свобода и възможност да излекуваме както себе си, така и близките си, за да могат нашите потомци да се родят свободни от травматичните програми на предците ни.
„На всеки обаче, който проникне по-надълбоко в човешката природа, несъмнено ще му направи впечатление, че заедно с тези унаследени белези, у всеки човек изпъква нещо, което не можем да окачествим другояче освен като кажем: Това е изконно най-същностното, за което не можем да кажем, че произлиза от този или онзи прародител…“, казва Щайнер (Щайнер 1994: 7). Човек носи наследствените белези на своите предци, но в него има и нещо друго – най-съкровената духовна сърцевина на човешката същност. Арттерапевтичното изследване с глина на родословното дърво цели разкриването на тази наша по-дълбока индивидуална същност. Разграничаването и разпознаването на вътрешната същност и красота помага на човек да промени отношението към себе си и към своя живот, да съумее да даде сам на себе си прошка, както и на хората, с които взаимодейства в живота си, да развие и стабилизира чувството си за лично достойнство. Това е предпоставка човек да се установи в себе си, да укрепи личната си сила и да гради своя живот така, както дълбоко копнее, а не както го водят чужди воли отвън. Работата върху красотата е условие за изграждане на щастие. Когато човек създаде продукт с естетическа стойност, изпитва дълбоко удовлетворение от живота. Създаденият красив продукт е израз на вътрешната красота в човека. Проглеждането към своята лична вътрешна красота е проглеждане към красотата на другите, което е път за формиране на любов и уважение към себе си и към всички хора и същества, основата на качествения и пълноценен живот. Красотата не е нещо статично, тя е състояние на вътрешната човешка природа, тя е вътрешна хармония, която се отразява върху човешкото лице и се излъчва от погледа. Красотата е външен израз на любовта, красотата е велика, мощна сила.
В подобна арттерапевтична сесия могат да участват повече членове на едно семейство. Тогава всеки изобразява скулптурната композиция на семейството от неговата гледна точка, което позволява участниците да се опознаят и у всеки да се формира представа за това, как другият би искал да изглежда семейството. Арттерапевтът получава обратна връзка, има ясна илюстрация на взаимоотношенията в съответното семейство и може да отдели намеренията им от поведението им, което е важно за позитивната посока към желания резултат.
Част от нашата психична сила е заключена в тъмното на несъзнаваното ни: в потиснатите емоции, слабости, инстинкти, ситуации, модели на мислене и поведение и пр. При осъзнаването на тези елементи, изгубената психична сила се интегрира обратно в осъзнатата ни част. Този процес ни помага да се дистанцираме от повтарящите се психични модели, които ни водят към неуспех. Благодарение на изследването в арттерапевтичния процес, после, в реалния живот при провокация на подобни модели, имаме възможността да осъзнаем и променим хода на своите мисли и съответно да реализираме друг житейски резултат.
Болестите и тези ситуации в живота ни, които въпреки положените усилия не успяваме да променим, са ориентири, показващи ни, къде в нашата Сянка има самосаботираща програма, която действа в противовес на съзнателно поставената ни цел и с която трябва да работим. Тези трудни ситуации в живота ни се явяват като помощници в процеса на себепознание. Арттерапевтичното изследване с глина дава възможност за осъзнаване, приемане и трансформация на неразрешените конфликти на нашето семейство от самосаботиращи ни в подкрепящи ни. Изваждането от родовото подсъзнание на даден самосаботиращ ни модел в яснотата на съзнанието, изчиства тази програма и предпазва нашите потомци от повтарянето на същото. Смелостта да видим истината за себе си, за семейството и рода си, ни носи свобода и възможност да излекуваме както себе си, така и близките си, за да могат нашите потомци да се родят свободни от травматичните програми на предците ни.
„На всеки обаче, който проникне по-надълбоко в човешката природа, несъмнено ще му направи впечатление, че заедно с тези унаследени белези, у всеки човек изпъква нещо, което не можем да окачествим другояче освен като кажем: Това е изконно най-същностното, за което не можем да кажем, че произлиза от този или онзи прародител…“, казва Щайнер (Щайнер 1994: 7). Човек носи наследствените белези на своите предци, но в него има и нещо друго – най-съкровената духовна сърцевина на човешката същност. Арттерапевтичното изследване с глина на родословното дърво цели разкриването на тази наша по-дълбока индивидуална същност. Разграничаването и разпознаването на вътрешната същност и красота помага на човек да промени отношението към себе си и към своя живот, да съумее да даде сам на себе си прошка, както и на хората, с които взаимодейства в живота си, да развие и стабилизира чувството си за лично достойнство. Това е предпоставка човек да се установи в себе си, да укрепи личната си сила и да гради своя живот така, както дълбоко копнее, а не както го водят чужди воли отвън. Работата върху красотата е условие за изграждане на щастие. Когато човек създаде продукт с естетическа стойност, изпитва дълбоко удовлетворение от живота. Създаденият красив продукт е израз на вътрешната красота в човека. Проглеждането към своята лична вътрешна красота е проглеждане към красотата на другите, което е път за формиране на любов и уважение към себе си и към всички хора и същества, основата на качествения и пълноценен живот. Красотата не е нещо статично, тя е състояние на вътрешната човешка природа, тя е вътрешна хармония, която се отразява върху човешкото лице и се излъчва от погледа. Красотата е външен израз на любовта, красотата е велика, мощна сила.
Част от нашата психична сила е заключена в тъмното на несъзнаваното ни: в потиснатите емоции, слабости, инстинкти, ситуации, модели на мислене и поведение и пр. При осъзнаването на тези елементи, изгубената психична сила се интегрира обратно в осъзнатата ни част. Този процес ни помага да се дистанцираме от повтарящите се психични модели, които ни водят към неуспех. Благодарение на изследването в арттерапевтичния процес, после, в реалния живот при провокация на подобни модели, имаме възможността да осъзнаем и променим хода на своите мисли и съответно да реализираме друг житейски резултат.
Болестите и тези ситуации в живота ни, които въпреки положените усилия не успяваме да променим, са ориентири, показващи ни, къде в нашата Сянка има самосаботираща програма, която действа в противовес на съзнателно поставената ни цел и с която трябва да работим. Тези трудни ситуации в живота ни се явяват като помощници в процеса на себепознание. Арттерапевтичното изследване с глина дава възможност за осъзнаване, приемане и трансформация на неразрешените конфликти на нашето семейство от самосаботиращи ни в подкрепящи ни. Изваждането от родовото подсъзнание на даден самосаботиращ ни модел в яснотата на съзнанието, изчиства тази програма и предпазва нашите потомци от повтарянето на същото. Смелостта да видим истината за себе си, за семейството и рода си, ни носи свобода и възможност да излекуваме както себе си, така и близките си, за да могат нашите потомци да се родят свободни от травматичните програми на предците ни.
„На всеки обаче, който проникне по-надълбоко в човешката природа, несъмнено ще му направи впечатление, че заедно с тези унаследени белези, у всеки човек изпъква нещо, което не можем да окачествим другояче освен като кажем: Това е изконно най-същностното, за което не можем да кажем, че произлиза от този или онзи прародител…“, казва Щайнер (Щайнер 1994: 7). Човек носи наследствените белези на своите предци, но в него има и нещо друго – най-съкровената духовна сърцевина на човешката същност. Арттерапевтичното изследване с глина на родословното дърво цели разкриването на тази наша по-дълбока индивидуална същност. Разграничаването и разпознаването на вътрешната същност и красота помага на човек да промени отношението към себе си и към своя живот, да съумее да даде сам на себе си прошка, както и на хората, с които взаимодейства в живота си, да развие и стабилизира чувството си за лично достойнство. Това е предпоставка човек да се установи в себе си, да укрепи личната си сила и да гради своя живот така, както дълбоко копнее, а не както го водят чужди воли отвън. Работата върху красотата е условие за изграждане на щастие. Когато човек създаде продукт с естетическа стойност, изпитва дълбоко удовлетворение от живота. Създаденият красив продукт е израз на вътрешната красота в човека. Проглеждането към своята лична вътрешна красота е проглеждане към красотата на другите, което е път за формиране на любов и уважение към себе си и към всички хора и същества, основата на качествения и пълноценен живот. Красотата не е нещо статично, тя е състояние на вътрешната човешка природа, тя е вътрешна хармония, която се отразява върху човешкото лице и се излъчва от погледа. Красотата е външен израз на любовта, красотата е велика, мощна сила.
Стремежът към красивото разкрива творческия потенциал в човека, което е показател за здраве. Творчески проявеният човек е във връзка със себе си и живее себе си, като разкрива и твори себе си и живота си свободно и уникално. Творческата сила е силата на самото съществуване. Процесът на вътрешно опознаване чрез творчество е способ за себеосъзнаване, интеграция, изграждане на цялостност и благополучие. При този процес моделирането на материала се превръща в акт на моделиране на човешката индивидуалност.
Клетъчният биолог, проф. д-р Брус Липтън, един от водещите учени на новото време изразява своята вяра в това, че планетата земя е рай и ние имаме забележителната възможност да бъдем тук, на тази планета, и да творим. „Аз творя сам себе си и света си – в това вярвам“, казва Липтън в интервю с Елена Шкуд (Шкуд 2012).
Нашето щастие зависи единствено от нас. Ние сме творците на своя живот. Изграждането на по-единен и хармоничен свят започва с работата в самия себе си, което е творческо действие – път към пробуждането на колективната отговорност.
Литература
Клетъчният биолог, проф. д-р Брус Липтън, един от водещите учени на новото време изразява своята вяра в това, че планетата земя е рай и ние имаме забележителната възможност да бъдем тук, на тази планета, и да творим. „Аз творя сам себе си и света си – в това вярвам“, казва Липтън в интервю с Елена Шкуд (Шкуд 2012).
Нашето щастие зависи единствено от нас. Ние сме творците на своя живот. Изграждането на по-единен и хармоничен свят започва с работата в самия себе си, което е творческо действие – път към пробуждането на колективната отговорност.
Литература
- Никитин, Вл. 2016. Онтология красоты: значение образа прекрасного в психической регуляции целостного здоровья, Психотерапия, Духовно-ориентированная психотерапия как направление психотерапевтической науки и практики, Част 3, 7 (163), Москва: Иришкин Дмитрий Андреевич.
- Сатир, В. 2014. Вы и ваша семья. Апрель-Пресс. Институт общегуманитарных исследований.
- Спасова, Пр. 2016. Кратък пътеводител през европейската философия, София: Проф. Петко Венедиков.
- Щайнер, Р. 1994. Тайната на четирите темперамента. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията. Превод от немски: Елена Карагьозова, Иглика Цокова, Стара Загора, Антропософско Издателство: Даскалов.
- Шкуд, Ел. 2012. Интервю за liveinternet.ru с Брус Липтън: Раят не е енергийно пространство, той е тук – на земята, Превод Анна Димитрова; http://psihobg.com/?p=2826. (24.10.2016).
- Шутценбергер, А. А. 2011. Синдром предков, Перевод Игорь Масалков. Психотерапия.
- Юнг, К. Г. 2009. Тэвистокские лекции. Аналитическая психология: ее теория и практика. Перевод А. М. Боковикова. Москва: АСТ.
Стремежът към красивото разкрива творческия потенциал в човека, което е показател за здраве. Творчески проявеният човек е във връзка със себе си и живее себе си, като разкрива и твори себе си и живота си свободно и уникално. Творческата сила
е силата на самото съществуване. Процесът на вътрешно опознаване чрез творчество
е способ за себеосъзнаване, интеграция, изграждане на цялостност и благополучие. При този процес моделирането на материала се превръща в акт на моделиране на човешката индивидуалност.
Клетъчният биолог, проф. д-р Брус Липтън, един от водещите учени на новото време изразява своята вяра в това, че планетата земя е рай и ние имаме забележителната възможност да бъдем тук, на тази планета, и да творим. „Аз творя сам себе си и света си – в това вярвам“, казва Липтън в интервю с Елена Шкуд (Шкуд 2012).
Нашето щастие зависи единствено от нас. Ние сме творците на своя живот. Изграждането на по-единен и хармоничен свят започва с работата в самия себе си, което
е творческо действие – път към пробуждането на колективната отговорност.
Литература
е силата на самото съществуване. Процесът на вътрешно опознаване чрез творчество
е способ за себеосъзнаване, интеграция, изграждане на цялостност и благополучие. При този процес моделирането на материала се превръща в акт на моделиране на човешката индивидуалност.
Клетъчният биолог, проф. д-р Брус Липтън, един от водещите учени на новото време изразява своята вяра в това, че планетата земя е рай и ние имаме забележителната възможност да бъдем тук, на тази планета, и да творим. „Аз творя сам себе си и света си – в това вярвам“, казва Липтън в интервю с Елена Шкуд (Шкуд 2012).
Нашето щастие зависи единствено от нас. Ние сме творците на своя живот. Изграждането на по-единен и хармоничен свят започва с работата в самия себе си, което
е творческо действие – път към пробуждането на колективната отговорност.
Литература
- Никитин, Вл. 2016. Онтология красоты: значение образа прекрасного в психической регуляции целостного здоровья, Психотерапия, Духовно-ориентированная психотерапия как направление психотерапевтической науки и практики, Част 3, 7 (163), Москва: Иришкин Дмитрий Андреевич.
- Сатир, В. 2014. Вы и ваша семья. Апрель-Пресс. Институт общегуманитарных исследований.
- Спасова, Пр. 2016. Кратък пътеводител през европейската философия, София: Проф. Петко Венедиков.
- Щайнер, Р. 1994. Тайната на четирите темперамента. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията. Превод от немски: Елена Карагьозова, Иглика Цокова, Стара Загора, Антропософско Издателство: Даскалов.
- Шкуд, Ел. 2012. Интервю за liveinternet.ru с Брус Липтън: Раят не е енергийно пространство, той е тук – на земята, Превод Анна Димитрова; http://psihobg.com/?p=2826. (24.10.2016).
- Шутценбергер, А. А. 2011. Синдром предков, Перевод Игорь Масалков. Психотерапия.
- Юнг, К. Г. 2009. Тэвистокские лекции. Аналитическая психология: ее теория и практика. Перевод А. М. Боковикова. Москва: АСТ.
Версия за печат:
Преиздаването на части от материала, не превишаващи по обем 25% от изходната статия, се допуска със задължителното посочване на автора и хипервръзка към адреса на пълния текст на уебсайта art-in-psychology.com
Преиздаването на части от материала, не превишаващи по обем 25% от изходната статия,
се допуска със задължителното посочване на автора и хипервръзка към адреса на пълния текст на уебсайта art-in-psychology.com
се допуска със задължителното посочване на автора и хипервръзка към адреса на пълния текст на уебсайта art-in-psychology.com
Снимковият материал е на участници в арттерапевтичните сесии „Моделиране на себе си“
Снимковият материал е на участници в арттерапевтичните сесии „Моделиране на себе си“
